Офицер от СС става служител на истинския Бог

Разказано от Готлиб Бернхарт

Бях офицер от нацисткия СС, елитният отряд от телохранители на Хитлер в замъка Вевелсбург. През април 1945 г. получих заповед да екзекутирам затворниците в намиращ се наблизо концентрационен лагер. Те бяха Свидетели на Йехова. СС изискваше безрезервно подчинение на властта. Поради това бях изправен пред морална дилема. Нека обясня защо.

РОДЕН съм през 1922 г. в едно село близо до река Рейн в Германия. Макар че хората в този район бяха ревностни католици, нашето семейство принадлежеше към групата на пиетистите, религиозно движение, което се зародило през XVII век. През 1933 г., когато бях на 11–годишна възраст, Хитлер дойде на власт в Германия. Няколко години по–късно бях изпратен да уча в академия, намираща се близо до Мариенбург, сега Малборк в Полша, тъй като бях много добър ученик и спортист. Там, на стотици километри от къщи, бях учен на националсоциалистическата, или нацистката, идеология. Учениците бяха учени на такива неща като чест, усърдие, лоялност, послушание, чувство за дълг и благоговейно уважение към немското наследство.

Втората световна война и СС

Когато Втората световна война започна през 1939 г., се записах в Лайбщандарте СС Адолф Хитлер, елитен военен отряд под личното командване на Хитлер. Този отряд осигуряваше охрана на правителствени служители и извършваше специални военни мисии. Участвах във военни действия в Белгия, Франция, Нидерландия, Румъния, България и Гърция. Когато бях в България, присъствах на религиозна служба, която беше отслужена от военен свещеник. Това породи в мене някои въпроси, като например: „Дали врагът провежда подобни служби? Дали Бог благославя войната? На чия страна е?“

По–късно бях изпратен в Юнкершуле, академия, в която млади мъже биваха подготвяни за висши военни постове. След завършването си бях изпратен да служа в отряда, който охраняваше генералния щаб в Берлин. Именно там веднъж станах очевидец на това как на всеослушание Хитлер крещеше на един високопоставен политик. „Какво недостойно поведение!“ — мислех си аз. Но не посмях да изразя мнението си на глас.

В Берлин се запознах с Инге, която също работеше в генералния щаб. Точно когато щяхме да се оженим, отрядът ми неочаквано беше прехвърлен на руския фронт — без подходящи зимни дрехи! Ние, войниците, бяхме изпаднали в пълно недоумение, тъй като през зимата на 1941–1942 г. температурите паднаха под минус трийсет градуса. Там получих втория си „Железен кръст“. По–късно, след като бях сериозно ранен, ме транспортираха  със самолет до Германия. С Инге се оженихме през 1943 г.

Следващото ми назначение беше щабквартирата на Хитлер в Оберзалцберг в баварските планини. Там беше и Хайнрих Химлер, началникът на СС, който се погрижи да бъда лекуван от личния му лекар и масажист, Феликс Керстен. По–късно научих, че Керстен притежава имение, което се нарича Харцвалде и се намира близо до Берлин. Към края на войната той помоли Химлер за разрешение Свидетели на Йехова от близкия концентрационен лагер да работят в имението му. Химлер се съгласи и Керстен се отнасяше към Свидетелите с уважение. Една Свидетелка, която работеше за Керстен в Швеция, винаги слагаше екземпляр от „Стражева кула“ в куфарчето на Керстен, за да го занесе на Свидетелите в Германия. *

Свидетелите на Йехова влизат в живота ми

В края на 1944 г. Химлер ме назначи за личен адютант на генерала от СС, който отговаряше за замъка Вевелсбург, 400–годишна крепост, намираща се близо до град Падерборн. Химлер планираше да превърне Вевелсбург в култов център за идеологията на СС. Близо до крепостта имаше малък концентрационен лагер, наречен Нидерхаген, в който се намираше специална група затворници — Свидетели на Йехова, познати още като Изследователи на Библията.

Един затворник на име Ернст Шпехт идваше няколко пъти да лекува раните ми. Той ме поздравяваше с думите: „Добро утро, господине.“

„Защо не казваш ‘Хайл Хитлер!’?“ — попитах го аз.

Той тактично отговори: „Вие християнин ли сте?“

„Да — отвърнах му. — Отгледан съм като пиетист.“

„Тогава — продължи той — знаете, че Библията обещава спасение („хайл“) само чрез една личност, Исус Христос. Затова не мога да кажа ‘Хайл Хитлер!’.“

Тези думи ми направиха много силно впечатление. Попитах го: „Защо си тук?“

„Аз съм Изследовател на Библията“ — отговори той.

Разговорите с Ернст и един друг Свидетел, Ерих Николайчик, който беше фризьор, докоснаха сърцето ми. Тези обсъждания обаче бяха забранени и моят началник ми заповяда да престана. Въпреки това знаех, че ако всички в Германия — страна, в която милиони хора смятаха себе си за християни — имаха вяра като тази на Свидетелите, нямаше да  има война. „Тези хора трябва да бъдат уважавани, а не преследвани“ — мислех си аз.

По това време ми се обади една обезпокоена вдовица с молба синът ѝ да бъде транспортиран до болницата, тъй като спешно се нуждаел от операция на апендикса. Незабавно наредих да бъде изпратен транспорт, но заповедта ми беше отменена от моя началник. Защо? Защото съпругът на вдовицата бил екзекутиран като участник в заговора за покушение срещу Хитлер през юли 1944 г. Момчето умря, а аз не можах да направя нищо. Тази случка ми тежи на съвестта до ден днешен.

Макар че бях малко над 20–годишен, започнах да виждам живота такъв, какъвто беше в действителност, а не както го представяше нацистката пропаганда. Междувременно възхищението ми от Свидетелите на Йехова и техните учения растеше. Това на свой ред доведе до най–трудното решение в живота ми.

През април 1945 г. съюзническите войски приближаваха все повече и моят пряк началник напусна Вевелсбург. Тогава пристигна отряд със заповед от Химлер крепостта да бъде разрушена, а затворниците — избити. Командирът на намиращия се наблизо концентрационен лагер ми подаде списък с имената на онези, които трябваше да бъдат екзекутирани — всички Свидетели. Защо? Защото според сведенията те знаели къде се намират предметите на изкуството, заграбени от Третия райх, които очевидно били скрити в някои от сградите. Тази тайна не можеше да излезе наяве! Какво трябваше да направя със заповедта за екзекуция?

Приближих се до командира на лагера и му казах: „Американските войски идват. Не мислиш ли, че би било добре ти и хората ти да тръгнете?“ Не беше необходимо да го убеждавам много! След това направих нещо немислимо за един офицер от СС — не изпълних директна заповед. Така Свидетелите оцеляха.

Честта да бъда техен брат

След войната двамата с Инге се свързахме със Свидетелите на Йехова и започнахме да изучаваме Библията сериозно. Помогна ни една Свидетелка на име Аугусте, както и други Свидетели. Заради раните ми от войната и трудните следвоенни години животът съвсем не беше лек. Въпреки това заедно със своята съпруга отдадохме живота си на Йехова и бяхме покръстени — аз през 1948 г., а Инге през 1949 г.

През 50–те години на миналия век няколко Свидетели, които бяха затворени във Вевелсбург по време на войната, се събраха отново на същото място. Сред тях бяха Ернст Шпехт, Ерих Николайчик и един друг верен Свидетел, Макс Холвег. За мене е голяма чест да бъда техен брат, тъй като тези смели мъже бяха рискували живота си, за да ми свидетелстват. На тази среща присъстваше и Марта Ниман, която работеше като секретарка във Вевелсбург. На нея също поведението на Свидетелите ѝ беше направило голямо впечатление и тя беше станала отдадена служителка на Йехова.

Когато гледам назад в миналото, виждам изобилни доказателства, че „целият свят лежи във властта на [Сатана Дявола]“ — нещо, което не разбирах като наивен млад човек, воден от своите идеали. (1 Йоан 5:19) Виждам ясно и огромната разлика между това да служиш на тиранични режими, като този на Хитлер, и това да служиш на Йехова. Светските диктатори изискват сляпо подчинение, а Йехова очаква от нас да му служим от любов, основана на точно познание за неговата личност и намерение, разкрити в Библията. (Лука 10:27; Йоан 17:3) Да, Йехова е този, на когото ще служа, докато съм жив!

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 19]

Сватбената ни снимка, февруари 1943 г.

[Снимка на страница 19]

Замъкът Вевелсбург щеше да се превърне в център за идеологията на СС

[Снимка на страница 20]

Със съпругата ми Инге днес