Одеските катакомби — подземен лабиринт

В ЕДИН току–що ремонтиран апартамент по прясно измазаната стена се появила дълга пукнатина. Собственикът се оплакал: „О, заради тези катакомби сградата ни ще се срути!“

Какъвто и проблем да се появи — дали ще се спука тръба, или ще пропадне някоя улица, — обикновено за него биват обвинявани тунелите под красивия украински град Одеса, разположен на черноморското крайбрежие. Тези тунели, за които се смята, че са с обща дължина 2500 километра, вероятно са най–големите катакомби в света.

Чудехме се как са се появили тези тунели и каква роля играят те в живота на онези, които живеят над тях. Една обиколка в катакомбите отговори на въпросите ни.

Разходка под земята

Автобусът ни тръгна от железопътната гара на Одеса, пълен с развълнувани екскурзианти и ученици. На път за катакомбите екскурзоводката ни разказа малко за тяхната история.

Научихме, че прокопаването на катакомбите явно е започнало през трийсетте години на XIX век, когато градът се нуждаел от евтин и леснодостъпен строителен материал. Много било удобно, че под града имало големи залежи на лек и издръжлив жълт варовик. Добивът на камъни станал доходоносен бизнес за растящия град. С изкопаването на камъка започнали да се оформят катакомбите.

Под града бързо се разпрострял в различни посоки некартографиран лабиринт. Има тунели на повече от 35 метра под земята, а някои се пресичат на различни нива. Шахтите били изоставяни с изчерпването на варовика, след което били започвани нови. След време мрежата от тунели се разширила и в околностите на града.

Не след дълго автобусът ни пристигна в Нерубайско, малко селце на север от Одеса. Скоро стояхме пред една варовикова стена с тежка метална порта, която затваряше един от тунелите на катакомбите. Екскурзоводката ни обясни: „Сега ще влезем в място, където са живели някои съветски партизани по време на Втората световна война. Така ще добиете представа какъв живот са водели тук по онова време.“ Според Андрий Красножон, специалист по катакомбите, един партизански отряд живял под земята 13 месеца.

 „Помнете — добави екскурзоводката, — по едно или друго време различни части на катакомбите са били обитавани и от много други хора. Някои от тях били бандити, пирати или политически бежанци. Общо взето всички те живели при едни и същи условия.“

Влязохме в един тъмен коридор, който се губеше в мрака. Екскурзоводката каза: „За партизаните тези тунели не били просто скривалища, а били снабдени с най–различни удобства. В стаята за отдих, осветена от свещи, мъжете играели на дама, шах или домино. Встрани от главния тунел били изкопавани стаи за живеене на мъже и жени. Във всяка стая била издълбавана ниша в стената, която била постилана със сено и служела за легло. Болничното крило било оборудвано с истински легла и операционна зала. Жените готвели на печка с дърва, направена от жълтия варовик, а пушекът бил извеждан в по–горен тунел.“

Таванът на тунела приличаше на огромна, естествена гъба, само че не беше мек на пипане. Стените бяха със зигзагообразни следи от изсичането на каменни блокове и приличаха на груба шкурка. Екскурзоводката обясни: „Когато излизали от катакомбите, партизаните се преобличали, за да не бъдат разпознати от немците по миризмата. Заради влагата в катакомбите дрехите се пропивали с характерна миризма.“

„Имало и други особености на живота под земята, като например да живееш в пълна тъмнина.“ Екскурзоводката изключи осветлението и ние потънахме в мрака. После отбеляза: „Те не винаги можели да използват газените си лампи.“ Докато опипвахме стената, тя добави: „Скалите поглъщат звука, така че ако се загубите, никой няма да чуе виковете ви.“ Милостиво нашата екскурзоводка отново включи осветлението.

Тя продължи: „Часовоите дежурели само по два часа, защото след дълго време в тъмнина и пълна тишина на човек можело да започнат да му се причуват разни неща.“ През една дупка в тавана на тунела можахме да видим друг тунел, който пресичаше нашия. Чудех се: „Откъде ли идва той? Накъде ли отива?“ Беше истинско приключение. „Само около 1700 километра от катакомбите са картографирани — отбеляза екскурзоводката, — така че има още много работа.“

Наскоро изследователите открили нови тунели. В тях намерили вестници отпреди сто години, газени лампи от дните преди революцията и пари от царско време. Тези открития — недокоснати в продължение на десетилетия — принадлежали на някогашните жители на дълбоките, тъмни и дълги Одески катакомби. (Изпратено)

[Блок/Снимка на страница 25]

АРХИТЕКТУРНИ ЦЕННОСТИ

В центъра на Одеса все още могат да се видят красиви сгради, построени от изкопания жълт варовик. През вратите на някои от техните сутерени може да се влезе направо в катакомбите. Строителството на сгради с този варовик продължава и днес.

[Снимка на страници 24, 25]

Болнични легла, използвани от партизаните през Втората световна война

[Снимка на страници 24, 25]

Смята се, че Одеските катакомби се състоят от подземни тунели с обща дължина 2500 километра