Да срещнеш шимпанзета в дивата природа

ДОКАТО вървим по тясната пътека в тропическата гора на екваториална Африка, очите ни бавно привикват към блещукащата светлина, идваща измежду гъстия свод от клонки и листа. Постоянният приглушен звук от песента на щурците и видът на обвитите с лиани масивни дървета, някои от които се издигат на повече от 55 метра височина, ни изпълват с благоговение и очакване. Обхваща ни чувството, че в тази мрачна обстановка трябва да сме нащрек и да стъпваме тихо. Изведнъж проехтява силно „у–у–у“, придружено от зачестено шумно вдишване. Тези звуци се засилват и стават оглушителни, след което почти внезапно затихват. Изморителната ни разходка достига вълнуващия момент, който очакваме. Откриваме група шимпанзета.

Безумни изблици на вълнение като тези, които включват пъхтене, крясъци и понякога удари по стволовете на дърветата, са начини, по които шимпанзетата общуват помежду си или търсят другите. Богатият запас от вкусни зрели смокини изглежда е причинил тази спешна нужда от поддържане на контакт с другите от общността. Поглеждайки нагоре към широко разпрострялата се корона на едно смокиново дърво, забелязваме доста голям брой от тези животни, може би 20 или 30, кротко да си похапват смокини. Черната им козина красиво проблясва на слънчевите лъчи. Едно от шимпанзетата започва да ни замеря с клонки и скоро сме обсипани с дъжд от клонки — ясен сигнал, че храната не е за споделяне.

Може да срещнем най–много шимпанзета, когато плодовете са в изобилие. По друго време е по–трудно, тъй като те може да са се разпръснали в ниската растителност, разделени на подгрупи от по няколко екземпляра. Шимпанзетата в дивата природа обикновено обичат да се хранят често през деня, движейки се в големи области от по няколко квадратни километра. Освен плодове менюто им включва листа, семена и стъбла. Те ядат и мравки, яйца на птици и термити. Понякога може да ловуват и да убиват малки животни, дори и маймуни.

Тъй като наближава пладне, шимпанзетата започват да усещат повишаването на температурата. Едно от тях слиза от дървото, а не след дълго и другите следват неговия пример. После едно след друго те влизат в гъстия шубрак. За да ни огледа отблизо, палав млад мъжкар прави обиколка, люлеейки се от клон на клон. Докато наблюдаваме това игриво и любопитно създание, на лицата ни грейват големи усмивки.

Забележителни характеристики

Докато се връщаме по пътечката, някой от групата ни казва: „Погледнете назад!“ Когато се обръщаме, виждаме как едно шимпанзе предпазливо наднича зад дървото. То стои на два крака и е високо около метър. Щом погледнем към него, то скрива главата си зад дървото, като след малко наднича отново. Какво голямо любопитство! Да, шимпанзетата могат да стоят на два крака и дори да вървят така за кратко. Но обикновено те използват и четирите си крайника, за да се крепят. Гръбначният  стълб на шимпанзетата няма извивката в долната си част, която помага на хората да стоят в изправено положение. Освен това относително слабите им седалищни мускули, както и ръцете им, които са значително по–дълги и по–силни от краката им, правят ходенето на четирите крайника или катеренето и люлеенето по дърветата по–привично за начина, по който са устроени.

Дългите ръце на шимпанзетата им помагат и когато трябва да откъснат плодовете от тънките клони, които не биха издържали тяхното тегло. Ръцете и краката им са идеално направени да се хващат здраво за клоните. Палците на краката им са разположени настрани и помагат на тези животни да се катерят по дърветата или дори да хващат и носят предмети с краката си почти толкова лесно, колкото и с ръцете си. Тази способност е полезна, когато е време вечер да си направят гнездо. След няколко минути огъване и усукване на листа и клонки шимпанзетата разполагат с меко и удобно място за нощуване.

Наблюдаването и изучаването на шимпанзетата в дивата природа с многото им забележителни характеристики и явни прилики с хората по отношение на анатомията и поведението е много увлекателно. Някои хора обаче се интересуват от шимпанзетата единствено поради експериментални причини, с цел да докажат предполагаема еволюционна връзка с човека. Поради това може да се запитаме защо хората са толкова различни от шимпанзетата. В какъв смисъл човекът, за разлика от животните, е направен по Божия „образ“? (Битие 1:27)

Незабравимо преживяване

В дивата природа шимпанзетата са неуловими и обикновено безшумно изчезват веднага щом забележат някой човек. За тяхна защита и опазване обаче някои общности шимпанзета са били научени да свикнат с присъствието на хората.

Краткото ни гостуване в горския дом на шимпанзетата е незабравимо преживяване. То ни помогна да разберем поне малко какви в действителност са шимпанзетата — толкова различни от онези в зоологическите градини или лабораториите. Те наистина са забележителни и са сред ‘движещите се по земята животни и земните диви животни’, които Бог видял, че били нещо добро, съвършено устроени за околната среда, в която би трябвало да живеят. (Битие 1:24, 25)

[Блок/Снимка на страници 14, 15]

ШИМПАНЗЕТАТА И ЧОВЕКЪТ

В книгата си „В сянката на човека“ зооложката Джейн Гудол пише, че нейните наблюдения през шейсетте години на XX век на изработващите сечива шимпанзета убедили много учени, „че е необходимо да се даде по–точно определение на понятието човек“. Това, че шимпанзетата употребявали листата като гъба използвали камъни или пръчки, за да разчупват ядки, и оголвали пръчките от листата, преди да ги пъхнат в купчинките пръст, за да измъкнат термити, било наистина удивително откритие. Напоследък обаче стана всеизвестно, че редица животни проявяват забележителни способности да изработват оръдия на труда. Тиодор Барбър, автор на книгата „Човешкото естество на птиците — научни изследвания с изумителни заключения“, казва: „Всички старателно изследвани животни, включващи не само маймуни и делфини, а също и мравки и пчели, напълно неочаквано показват, че притежават съзнание и интелект.“

Това по никакъв начин не променя факта, че човекът е уникален. Както пише професор Дейвид Премък, „граматиката, или синтаксисът, на човешкия език безспорно е уникална“. Да, сложността на езика на хората, съчетана с богатството на човешката култура, в която езикът и речта имат решаваща роля, несъмнено ни отличава от животните.

  След години проучвания на шимпанзетата в дивата природа Джейн Гудол писала: „Не мога да приема, че шимпанзетата изпитват чувства, които може да се сравнят с нежността, закрилата, търпимостта и душевната радост — отличителните черти на човешката любов в най–точен и дълбок смисъл на думата.“ Тя писала още: „Човек съзнава себе си по начин, много различен от първите проблясъци на съзнание у шимпанзето. ... Човек търси обяснение на тайната на съществуването си, на чудото на света около себе си.“

Библията обяснява разликата между животните и хората, като казва, че човекът е направен „по Божия образ“. (Битие 1:27) Така, за разлика от животните, човекът отразява образа на своя Създател, като проявява неговите качества, най–важното сред които е любовта. Човекът е надарен и със способността да поема огромно количество познание и да постъпва много по–интелигентно от което и да е животно. Освен това той е създаден със способността да действа в съгласие със свободната си воля, а не да бъде ръководен главно от инстинкти.

[Снимки на страница 15]

Шимпанзетата са игриви и любопитни създания, които са съвършено устроени за околната среда, в която живеят

[Източници]

Шимпанзета, горе вдясно: Corbis/Punchstock/Getty Images; долу вляво и вдясно: SuperStock RF/SuperStock; Джейн Гудол: © Martin Engelmann/age fotostock

[Информация за източника на снимката на страница 13]

© Photononstop/SuperStock