Как да се справиш със заекването

„Когато заеквам, се притеснявам и така започвам да заеквам още повече. Имам чувството, че съм в дълбока яма, от която не мога да изляза. Веднъж отидох при една психоложка. Тя каза, че трябвало да си намеря приятелка — сексуалните отношения щели да изградят в мене по–голямо самоуважение! Излишно е да казвам, че не се върнах повече там. Просто искам хората да ме приемат такъв, какъвто съм.“ (Рафаел, на 32 години)

ПРЕДСТАВИ си как би се чувствал, ако те облива студена пот, когато си купуваш билет за автобуса, или ако често се запъваш над думите, докато говориш, повтаряйки първия звук. Това се случва с около 60 милиона души по света — 1 на всеки 100, — които заекват. Те често стават обект на подигравки и несправедливо отношение. На тях дори понякога се гледа като на по–малко интелигентни, тъй като заменят думите, които им е трудно да произнесат, с по–прости.

Какви са причините за заекването? Може ли да бъде излекувано? Има ли нещо, което може да направи заекващият, за да говори по–гладко? * И какво могат да направят другите, за да му помогнат?

Знаем ли какви са причините?

В древността някои хора смятали, че заекването било причинявано от зли духове, които трябвало да бъдат прогонвани. През Средновековието за главен виновник бил смятан езикът. Какво щяло да „подобри“ положението? Нагорещено желязо и билки! В по–късните векове някои хирурзи прерязвали нерви и мускули на езика и дори оперативно отстранявали сливици, за да премахнат заекването. Но нито един от тези сурови методи не постигал целта си.

Според едно съвременно проучване заекването може да се дължи не само на един, а на няколко фактора. Например това може да бъде начинът, по който човек реагира на стреса. Друг фактор може да бъде наследствеността, тъй като около 60 процента от хората, които заекват, имат роднини със същия проблем. Освен това едно изследване с невровизуализация навежда на мисълта, че мозъкът на заекващия обработва езика по различен начин. В своята книга „Да разберем заекването“ доктор Нейтън Лавид казва, че някои хора „започват да говорят, преди мозъкът им да нареди как да произнесат думите“. *

Следователно основната причина за заекването може да не е непременно психологическа, както някога се смяташе. „С други думи, заекването не се влияе от убеждаването, а на заекващите не може да им бъде ‘внушено’ да говорят гладко“, се казва в книгата „Чудото не лекува“. Но хората, които заекват, може да развият психологически проблеми в резултат на своето състояние. Например те може да изпитват страх от определени ситуации, като говорене пред публика или по телефона.

 Помощ за хората, които заекват

Интересно е, че хората, които заекват, обикновено могат да пеят, да шепнат, да си говорят сами или на домашните си любимци, да говорят в един глас с други, или да имитират хора, като заекват съвсем малко или изобщо не заекват. Освен това 80 процента от заекващите деца престават да заекват без никакво лечение. Но какво да кажем за останалите 20 процента?

Днес има програми за речева терапия, които могат да подобрят говоренето. Някои методи включват отпускане на челюстта, устните и езика и дишане с помощта на диафрагмата. Пациентите също така може да бъдат учени да поемат малко въздух с диафрагмата и да освобождават част от него непосредствено преди говоренето. Допълнително те могат да бъдат насърчавани да удължават гласните и някои съгласни звукове. Когато говоренето стане по–гладко, скоростта му постепенно се увеличава.

Усвояването на подобни умения може да отнеме само няколко часа. Но за да бъдат използвани автоматично дори когато човек е под голям стрес, може да са необходими хиляди часове упражнения.

Кога трябва да започне обучението? Разумно ли е просто да изчакаш и да видиш дали детето няма само да преодолее заекването? Статистиката показва, че по–малко от 20 процента от децата, които заекват в продължение на пет години, успяват да се справят с проблема без лечение. В книгата „Чудото не лекува“ се казва: „На шестата година е малко вероятно детето да преодолее заекването без речева терапия.“ Затова, както се добавя в книгата, „децата, които заекват, трябва да отидат на логопед, колкото е възможно по–рано“. От двайсетте процента от децата, които продължават да заекват след като пораснат, около 60 до 80 процента извличат полза от речевата терапия. *

Бъди реалист

Според специалиста по говорни нарушения Робърт Кесал, който също заеква, съвършеното гладко говорене при всички обстоятелства  не е реалистична цел за повечето хора с този проблем. Рафаел, споменат в началото на статията, не е успял да се справи напълно със заекването, макар и вече да говори по–гладко. Той споделя: „Проблемът ми става по–явен, когато трябва да чета или да говоря пред публика или когато съм в компанията на привлекателна представителка на противоположния пол. Станах много стеснителен, защото хората ми се подиграваха. Напоследък обаче се опитвам да се приемам такъв, какъвто съм, и да не се вземам прекалено на сериозно. Така че, когато някоя дума ме накара да заеквам, може да се засмея, но после се опитвам да се отпусна и да продължа нататък.“

Изказванията на Рафаел са в съгласие с Американската фондация за заекването, според която „преодоляването на заекването е по–скоро въпрос на намаляване на страха от заекването, отколкото на полагането на повече усилия“.

Много хора, които се борят с този проблем, не позволяват той да ги лиши от воденето на смислен живот. Някои дори са станали известни, като например физикът сър Исак Нютон, британският политик Уинстън Чърчил и американският актьор Джеймс Стюарт. Други са развили умения, които не са свързани с говоренето, като свирене на някакъв инструмент, рисуване или учене на жестомимичен език. Онези от нас, които говорят гладко, трябва да ценят огромните усилия, полагани от хората, които заекват. Затова нека правим всичко каквото можем, за да ги насърчаваме и подкрепяме.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 13]

КАК МОЖЕШ ДА ПОМОГНЕШ НА НЯКОГО, КОЙТО ЗАЕКВА?

● Осигурявай спокойна атмосфера. Днешният забързан, изпълнен с много напрежение начин на живот често влошава проблема.

● Вместо да казваш на заекващия да намали темпото, дай пример, като самият ти говориш по–бавно. Слушай търпеливо. Не го прекъсвай. Не довършвай изреченията вместо него. Не бързай да отговаряш.

● Избягвай да го критикуваш или поправяш. С подходящ зрителен контакт, изражения на лицето, език на тялото и изказвания проявявай интерес към онова, което ти казва, а не към начина, по който ти го казва.

● Заекването не е забранена тема. Приятелската ти усмивка и любещото признаване на проблема може да помогне на хората, които заекват, да не се чувстват неловко. Вероятно би могъл да кажеш: „Понякога не е лесно да изразим онова, което искаме.“

● Преди всичко го увери, че го приемаш такъв, какъвто е.

[Блок/Снимка на страница 14]

„ПОСТЕПЕННО ЗАЕКВАНЕТО МИ НАМАЛЯ“

Виктор, който заеквал няколко години през много труден за семейството му период, успял да преодолее без лечение своя проблем с говоренето. Като Свидетел на Йехова, той участвал в Теократичното училище за проповедна служба, което се провежда ежеседмично във всеки сбор. Макар че това училище не е замислено да осигурява лечение на проблеми с говора, то помага на учениците да подобрят способностите си за говорене и да имат повече увереност.

Използваният учебник е озаглавен „Извличай полза от Теократичното училище за проповедна служба“. В блока със заглавие „Как да се справиш със заекването“ се казва: „Важно е да не преставаш да се опитваш. ... Ако ти предстои да изнесеш доклад, подготви се добре. Съсредоточи се върху своето представяне. ... Ако започнеш да заекваш, запази гласа и говора си възможно най–спокойни. Отпусни мускулите на челюстта си. Използвай кратки изречения. Ограничи използването на ‘паразитни’ звуци като ‘и–и’, ‘ъ–ъ’.“

Дали Теократичното училище помогнало на Виктор? Той си спомня: „Дотолкова се съсредоточавах върху това, което ще кажа, вместо върху начина, по който ще го кажа, че забравях за своя проблем. Освен това репетирах много. Постепенно заекването ми намаля.“