Кануто — „най–доброто превозно средство“ в Канада

ФРЕНСКИЯТ изследовател Самюел дьо Шамплен прекосил Атлантическия океан и плавал срещу течението на река Сейнт Лорънс в земите на днешна Канада. Не след дълго той се натъкнал на едно голямо препятствие край Монреал — бързеите Лашин. През 1603 г. изследователят писал в своя дневник, че всички усилия да прекара лодките си през бързеите щели да бъдат напразни. Гъстата гора правела вървенето пеша невъзможно. Как тогава Шамплен и хората му продължили пътуването си?

По примера на местните жители те използвали канута. „С канутата — отбелязал Шамплен — човек може да пътува свободно и бързо през областта, плавайки по малките реки точно толкова добре, колкото и по големите.“

„Най–доброто превозно средство“

Езерата и реките на Канада били същински магистрали, а кануто било смятано за най–доброто превозно средство. То позволявало на местните индианци да изследват земята, да ловуват и да превозват стоки. Разбира се, дизайнът и методите за изработване на канутата се различавали в зависимост от тяхното предназначение и от материалите, които били на разположение. Например хората, живеещи по западните брегове на Канада, правели канута еднодръвки, като издълбавали стволовете на огромни червени кедри. След това напълвали стволовете с вода и горещи камъни, от които дървото омеквало и можело да бъде оформено по подходящ начин. Някои  от тези канута можели да превозват до два тона товар и били бързи и надеждни в морето, където служели за лов на големи морски бозайници, включително китове.

Вероятно най–известното северноамериканско кану било кануто от брезова кора. До голяма степен благодарение на веществото бетулин кануто от брезова кора е както издръжливо, така и водонепромокаемо. Освен това то е изключително гъвкаво и здраво. „Кануто от брезова кора може да преминава бързеи, които биха повредили кану, направено от дърво и брезент“, обяснява конструкторът на канута Дейвид Гидмарк.

Материалите, необходими за изработването на кану от брезова кора, включвали и дървесина от бреза и кедър, корени на смърч и дървесна смола. Тъй като всички тези материали се добивали от гората, канутата можели да бъдат поправяни лесно. Нещо повече, лодките били сравнително леки и не било трудно да бъдат носени, когато имало опасни бързеи и други препятствия. Също така те не замърсявали околната среда. Когато били изхвърляни, канутата просто изгнивали подобно на паднало дърво.

Тези превозни средства били изработвани по забележителен начин. Един наблюдател от XIX век отбелязал, че местните хора „не използват пирони и винтове, а всичко бива зашивано и завързвано. ... Шевовете, бодовете и възлите са толкова равномерни, здрави и красиви, че не би могло да се очаква нещо по–добро.“

Преди да настъпи ерата на влаковете, кануто било най–бързото и най–надеждното превозно средство в голяма част от Канада. Дори след тяхното навлизане кануто не излязло веднага от употреба, понеже хората често пътували и с влак, и с кану.

Канутата били толкова важна част от живота на местните хора в Северна Америка, че повлияли на тяхната култура и вярвания. Например според някои легенди имало голям потоп, по време на който хората се спасили с канута, а не с Ноевия ковчег, описан в Библията.

Кануто днес

Карането на кану все още е популярно в Канада, но предимно като форма на забавление. За съжаление подходящи дървета за направата на хубаво кану от брезова кора се намират все по–рядко. На разположение обаче са и други материали, като например алуминий, брезент, дърво и фибростъкло.

Известният кануист Бил Мейсън посочил нещо друго във връзка с кануто, когато казал: „Плаването с кану по древни водни пътища е хубав начин да преоткрием загубените си взаимоотношения с природата и със Създателя, който е направил всичко преди толкова много време.“ Мнозина биха се съгласили охотно с това изказване!

[Блок/Снимка на страница 11]

КАЯКЪТ

Инуитите живеят в една част на Канада, където няма гори. Но това не им попречило да си направят плавателни съдове. За материали инуитите използвали кожи от тюлени и канадски елени, както и кости и клечки, изхвърлени от водата по арктическите брегове. Плавателните съдове ставали водонепромокаеми с помощта на животинска мас. Така се появил каякът.

Най–очевидната разлика между каяка и традиционното кану е, че каякът е затворен съд, което осигурява известна защита и не позволява в него да влиза много вода. Съвременните каяци обикновено се правят от фибростъкло и други синтетични материали.

[Информация за източника на снимката на страница 10]

Library of Congress