Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Среща с тайландските планински племена

Среща с тайландските планински племена

Среща с тайландските планински племена

Пазарите на Чианг Май гъмжат от живот. Тълпи от хора се бутат около крайпътните сергии, отрупани с екзотични стоки. Клиентите се пазарят с търговците, надвиквайки силния шум от трафика. Тук, в оживения северен Тайланд, посетителите могат да се срещнат с разнообразните планински племена.

ТАЙЛАНД има 65 милиона жители, някои от които са представители на 23 етнически малцинства, наричани планински племена. Повечето от тези племена живеят в северен Тайланд, район, който обхваща планини, реки и плодородни долини, простиращи се и в земите на Мианмар и Лаос.

Повечето тайландски планински племена са пристигнали през изминалите 200 години. Карен, най–голямото от шестте основни племена, е дошло от Мианмар. Племената лаху, лису и акха са пристигнали от Юнан, провинция в югозападната планинска област на Китай. А хмонг и миен са дошли от централен Китай. *

Племената мигрирали главно за да избягат от войни, социални проблеми и съперничество за плодородна земя. * Северен Тайланд се оказал идеалното убежище, тъй като бил отдалечен, планински и почти безлюден район. Освен това той позволил на имигрантите да останат. Скоро много селца изпъстрили пейзажа, тъй като различни планински племена се заселили едно до друго, образувайки красиво разнообразие от културни особености и езици.

Отличителни дрехи и разнообразни обичаи

Всяко планинско племе може да бъде разпознато по отличителните за него дрехи. Жените от племето акха например носят изкусно изработени сребърни накити за глава, които приличат на изящни кули, украсени с пискюли, бродерии и монети. Други покривала за глава наподобяват шлемове, направени от метални плочици, декорирани с блестящи копчета, мъниста и топчета. Жените от племето миен изглеждат поразително в своите богато бродирани шалвари, чиято изработка може да отнеме до пет години. Изискани тюрбани, туники до глезените с червени пухкави якички и тъмносини пояси допълват техните очарователни премени.

Носиите на жените от планинските племена включват украса от сребърни орнаменти, които звънтят и блещукат, разкривайки тяхното социално положение и богатство пред възхищаващите се наблюдатели и потенциални ухажори. Други модни аксесоари може да бъдат изработени от стъкло, дърво и прежда.

Повечето планински жители се гордеят с обичаите си. Младите хора от племето карен например се обличат изискано повече за погребения, отколкото за каквото и да било друго събитие. Каква е причината? Много младежи се събират на тях с надеждата да срещнат бъдещия си брачен партньор. След залез слънце те — и момчетата, и момичетата — се хващат за ръце, обикалят бавно около покойника и пеят традиционни любовни песни през цялата нощ.

Младежите от племето хмонг се ухажват, докато играят специална игра по време на новогодишния празник. Момчетата и момичетата, които може да проявяват романтичен интерес помежду си, се разделят по двойки, обръщат се с лице един към друг и застават в редици на няколко крачки разстояние. Тогава момчето и момичето си подхвърлят мека топка от плат. Когато изпусне топката — нарочно или по случайност, — той или тя дава малко украшение на другия. По–късно през същата вечер събраните украшения могат да бъдат откупени в замяна на една песен. Ако е изпълнена добре, тя може да привлече много хора, както и да подобри изгледите на младия човек да завладее сърцето на любимия или любимата си.

Справяне с промяната

В по–ранни времена повечето планински племена изсичали и изгаряли девствената гора, за да засяват зърнени култури и да отглеждат добитък. Този обичай причинявал сериозни проблеми за околната среда. Но в наши дни хората обработват земята по–отговорно и това дава хубави резултати.

Тъй като живеят в така наречения Златен триъгълник — област, която обхваща части от Тайланд, Лаос и Мианмар, — много планински племена се занимавали с отглеждане на опиумен мак. Понастоящем обаче те отглеждат кафе, плодове, зеленчуци и цветя благодарение на програмите за отглеждане на алтернативни земеделски култури, спонсорирани от тайландското кралско семейство и международните хуманитарни агенции. Освен това много хора от планинските племена продават стоки и традиционни ръчно изработени изделия и предлагат различни услуги на растящия брой туристи.

Въпреки всичко бедността, лошите хигиенни условия и неграмотността превръщат живота на мнозина в борба за оцеляване. Други отрицателни страни са изчерпването на природните ресурси, промените в културните ценности, расовите предразсъдъци и злоупотребата с алкохол и наркотици. Предците на планинските племена дошли в Тайланд, за да избягат от подобни проблеми. Но къде тези племена могат да намерят убежище днес?

Надеждно убежище

Много планински жители са намерили възможно най–доброто убежище — истинският Бог, Йехова. В Псалм 34:8 Библията ни подканя: „Опитайте и вижте, че Йехова е добър! Щастлив е човекът, който го прави свое убежище!“ Джолей, който е от племето лаху, споделя: „Когато се ожених на 19 години, бях пияница и наркоман. Без наркотици не можех да работя, а ако не работех, нямах пари. Съпругата ми Анотай се чувстваше изоставена и смяташе, че не я обичам. Постоянно се карахме.

След раждането на дъщеря ни Супауади Анотай започна да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Но когато те идваха у нас, аз бягах в гората. Скоро обаче поведението на съпругата ми започна да се променя към по–добро. Тя проявяваше уважение, когато разговаряше с мене, и се грижеше по–съвестно за домакинските си задължения. Затова, когато ме насърчи да изучавам Библията, се съгласих.

Библейските учения докоснаха сърцето ми и постепенно постигнах напредък. Накрая с Божията помощ победих пороците си. Сега семейството ми е истински щастливо, тъй като открихме най–добрия начин на живот! Също така се радваме да споделяме носещите полза библейски учения с другите хора от планинските племена.“

Думите на Джолей ни напомнят за едно пророчество в библейската книга Откровение, според което през последните дни на настоящия зъл свят „вечната добра новина“ ще бъде известена на „всеки народ и племе, и език, и род“. (Откровение 14:6) Свидетелите на Йехова смятат за привилегия да участват в тази дейност, която доказва любовта на Бога към всички хора, включително и към тайландските планински племена. (Йоан 3:16)

[Бележки под линия]

^ абз. 4 Племената може да имат по няколко имена. Например в различните страни племето миен е наричано лу миен, миан, яо, дао, зао или ман.

^ абз. 5 Голям брой хора от планинските племена все още живеят в Китай, както и във Виетнам, Лаос и Мианмар. В по–ново време са се образували големи имигрантски общности от представители на планинските племена в Австралия, Франция, Съединените щати и други страни.

[Блок/Снимка на страница 16]

ДАЛИ ГРИВНИТЕ УДЪЛЖАВАТ ВРАТА?

Много жени от племето каян полагат изключително големи усилия да удължат вратовете си, като носят блестящи месингови гривни, които, поставени една върху друга, могат да достигнат 38 сантиметра височина. * Процесът започва, когато момичетата са на около петгодишна възраст. На всеки няколко години броят и теглото на гривните се увеличават, като в зряла възраст жените може да носят до 25 гривни с тегло около 13 килограма! Макар и да изглежда, че вратовете им се удължават, това не е вярно. По–скоро гривните оказват натиск върху ключицата и свиват гръдния кош.

[Бележка под линия]

^ абз. 25 Племето каян дошло в Тайланд от Мианмар, където все още живеят около 50 000 души от него. Там ги наричат „падонг“, което означава „дълги вратове“.

[Източник]

Hilltribe Museum Chiang Mai

[Блок на страница 17]

ЛЕГЕНДИ ЗА ВЕЛИК ПОТОП

Племената лису и хмонг имат легенди за велик потоп. Според една легенда на племето хмонг „Господарят на небето“ предупредил двама братя, че скоро земята щяла да бъде залята от потоп. Той наредил на злия по–голям брат да построи железен кораб, а на добрия по–малък брат да построи дървен кораб. След това казал на добрия брат да вземе със себе си сестра си, както и по едно мъжко и женско животно от всеки вид и по две семена от всички растения.

Когато дошъл потопът, железният кораб потънал, а дървеният заплавал. След това един дракон под формата на дъга изсушил земята. Накрая по–малкият брат се оженил за сестра си и техните потомци населили земята. Обърни внимание на приликите между тази легенда и точно записаното повествование в Светата Библия, в Битие от 6 до 10 глава.

[Снимка на страници 16, 17]

Жени от планинските племена в своите носии

[Източник]

Hilltribe Museum Chiang Mai

[Снимки на страница 17]

Джолей със семейството си

[Информация за източника на снимката на страница 15]

И двете снимки: Hilltribe Museum Chiang Mai