Щастлив въпреки сериозните увреждания

РАЗКАЗАНО ОТ ХОСЕ ГОДОФРЕДО ВАРГЕС

Родих се здрав и имах нормално детство. На 17 години започнах да работя като заварчик. Две години по–късно, докато заварявах на една платформа близо до проводници с високо напрежение, заваля дъжд. Внезапно получих силен електрически удар, който ме хвърли на земята от височина 14 метра, след което изпаднах в безсъзнание. Събудих се, след като бях прекарал три месеца в кома. Можех да движа единствено главата си. Бях парализиран и съкрушен!

В НАЧАЛОТО бях ядосан на Бога и го питах защо ме е оставил да живея. Дори обмислях самоубийство. Обърнах се към някои религии, но никоя не можа да ми даде истинска утеха или да удовлетвори духовните ми нужди. Всъщност тези религии дори не насърчават хората да живеят според ученията и стандартите на Библията! След като майка ми почина през 1981 г., започнах да пия и да играя хазарт. Мислех си, че поради състоянието ми Бог ще ме съжали и ще ми прости за това, че се напивам. Започнах да водя неморален живот, като заживях с една жена, за която не бях женен.

Коренна промяна в мисленето ми

За първи път се срещнах със Свидетелите на Йехова, когато бях на 37 години. Повлияна от хорските приказки, майка ми винаги казваше, че те са най–лошата религия. Въпреки това ги приех в дома си с единственото намерение да им докажа, че грешат, тъй като си мислех, че знам много за Библията. За моя изненада обаче открих, че знам сравнително малко! И посетителите ми ме смаяха най–вече с това, че използваха Библията, за да отговорят на всичките ми въпроси. Скоро бях убеден, че съм намерил истината.

За съжаление жената, с която живеех, не прие новооткритата ми вяра и се разделихме. Продължих да изчиствам живота си и да привеждам възгледите и мисленето си в съгласие с библейските учения. С помощта на Бога бях в състояние да се приспособя умствено и емоционално към пораженията вследствие на злополуката, която бях преживял, и то до такава степен, че вече 20 години намирам огромно удовлетворение в службата като целодневен  проповедник на добрата новина. Имайки предвид физическите ми ограничения, много хора се чудят как се справям. Истината е, че не съм сам. Живея с по–малкия си брат Убалдо, който страда от синдрома на Даун. Убалдо също прие библейската истина и служи на Йехова заедно с мене.

Ние сме добър екип и се грижим един за друг. Когато участваме в проповедната служба, Убалдо бута инвалидната ми количка и чука на вратите вместо мене, а когато разговарям с домакините, ми помага с Библията и показва подходящата литература. Той ми помага и за другите ми физически нужди. На свой ред аз се грижа за двама ни във финансово отношение, като продавам козметика. Освен това членовете на нашия местен сбор на Свидетелите на Йехова ни помагат с готвенето, домакинските задължения и посещенията при лекаря, като ние с Убалдо сме изключително благодарни за всичко, което правят за нас!

Имам привилегията да служа като старейшина в християнския сбор и моите духовни братя винаги с готовност ми помагат да изследвам различни библейски въпроси. В състояние съм да подчертавам важни мисли в помагалата ни за изучаване, като държа молив с устата си.

Когато хората ме питат дали съм щастлив, винаги им отговарям от все сърце с „да“! Как иначе бих могъл да се чувствам? Намерих истински смисъл в живота и очаквам с нетърпение да се изпълни прекрасната надежда, която Бог дава на верните си поклонници — съвършено здраве в идващия рай на земята. (Исаия 35:5, 6; Лука 23:43)

[Снимка на страница 24]

Хосе на 18 години, една година преди злополуката

[Снимка на страница 25]

Един християнски брат отгръща страниците в Библията ми, докато изнасям доклад в Залата на Царството

[Снимка на страница 25]

С брат ми Убалдо сме добър екип, когато работим заедно в проповедната служба в Мексико

[Снимка на страница 25]

Членовете на местния сбор помагат с готвенето и домакинските задължения