Железопътна линия, свързваща два океана

ПРЕДИ около 150 години голяма част от Канада, втората по площ страна в света, била непроучена пустош. Историкът Пиер Бертон обяснява, че „три четвърти от населението живеело в сравнителна изолация в разпръснати ферми“, а състоянието на пътищата „възпрепятствало пътуванията на дълги разстояния“. Плаването по езерата и реките също било затруднено, тъй като почти пет месеца в годината те били заледени.

Предвид тези трудности през 1871 г. министър–председателят сър Джон Макдоналд предложил да се построи железница, която да свързва канадското атлантическо крайбрежие с тихоокеанското. Подобна железница била завършена през 1869 г. в САЩ. Канадците обаче не разполагали с толкова средства като американците, трябвало да покрият по–голямо разстояние, а населението на Канада се равнявало едва на 10 процента от населението на САЩ. Един канадски политик нарекъл проекта „най–глупавото нещо, което човек може да измисли“. Друг политик се подигравал на министър–председателя, че след време ще започне да говори за железопътна линия до луната.

Скъпоструващ проект

Правителството обещало да завърши железницата за десет години. Шотландският железопътен инженер Сандфорт Флеминг изчислил, че построяването на железницата ще струва около 100 милиона канадски долара — огромна сума за онова време. Ако част от линията минавала през САЩ, това щяло да опрости и съкрати маршрута. Макдоналд обаче настоявал линията да бъде изцяло в територията на Канада, което да защити интересите на страната в случай на война.

Нямало много инвеститори, които да се впуснат в такова скъпо и рисковано начинание. Все пак през 1875 г. Канадската тихоокеанска железница (КТЖ) започнала работата по строежа на основната железопътна линия. След десет години проектът бил застрашен, тъй като КТЖ била натрупала дълг от 400 000 канадски долара, а крайният срок за изплащането му бил в 15 ч. на 10 юли 1885 г. Но в 14 ч. на същия ден канадският парламент най–накрая се съгласил да отпусне по–голям заем и така строежът продължил.

Проблеми по време на строежа

Докато работели в северната част на Онтарио, работниците установили, че само на трийсет сантиметра под повърхността има твърда скала. Затова било необходимо да докарат пръст отдалече. През зимата в централната част на Канада температурите падали  до минус 47 градуса, което затруднявало строежа. Освен това средният годишен снеговалеж стигал няколко стотин сантиметра. За участъка, който минавал през Скалистите планини, на запад, се казвало, че „там смъртта идва без предупреждение“. Трябвало да се построят много тунели и мостове. Работният ден бил десет часа, независимо от дъжда, калта или снега.

Накрая на 7 ноември 1885 г. без голяма тържественост последният пирон бил забит при прохода Игъл в западната част на Британска Колумбия. Гарата била наречена Крагъ̀лаки на името на едно шотландско село, което станало символ на смела съпротива в трудни времена. Главният директор на КТЖ бил поканен да изнесе реч, при което той просто заявил: „Мога да кажа само, че работата беше свършена добре във всяко отношение.“

Влиянието на железницата върху хората

Хилядите китайци, доведени в страната, за да работят по строежа, били уверѐни, че ще имат сигурна работа. Работата обаче често криела опасности, особено в Скалистите планини. Много от тези работници успели да съберат пари, за да се върнат у дома, чак няколко години след завършването на железопътната линия.

С построяването на железницата се развила индустрията и търговията в западната  част на Канада, което оказало отрицателно влияние върху традиционния начин на живот. Появили се нови градове, а местното население било принудено да живее в резервати. По старите търговски пътища вече не се срещали странноприемници и търговци. От друга страна се смята, че влакът „освободил хората от мръсотията и калта“, както и „от трудностите през зимата“. Освен това хранителните продукти от Ориента, разтоварвани на тихоокеанското крайбрежие, стигали до градовете на изток само за няколко дни.

Макар че влаковете все още играят важна роля за превозването на товари в Канада, повечето хора предпочитат да се придвижват с автомобил или самолет. Въпреки това мнозина, които искат да избягат от съвременната суматоха, се наслаждават на красивите гледки по пътя от Торонто до Ванкувър, които се откриват през прозореца на удобния влак. Така че, вместо да ускорява начина на живот, както правел в миналото, влакът позволява на пътниците да се отпуснат и да помислят за интересната история на железницата, докато пътуват от едното крайбрежие до другото.

[Блок/Снимка на страница 18]

СПОДЕЛЯМЕ НАДЕЖДАТА СИ ВЪВ ВЛАКА

Влакът остава основното средство за придвижване до някои канадски общества. Ето защо Свидетелите на Йехова го използват, за да стигнат до отдалечените райони с библейското послание за Божието Царство. (Исаия 9:6, 7; Матей 6:9, 10) Свидетелите обясняват: „Във влака лесно започваме разговори върху Библията, тъй като хората се интересуват къде отиваме и защо.“

Един Свидетел разказва за пътуването си до резервата Оджибуа, близо до езерото Нипигон: „Макар че се насладихме на красивата природа, най–приятните ни спомени бяха от хората, които срещнахме. Тъй като при тях не идват много посетители, нашето пристигане предизвика любопитството им. Някои ни предложиха да използваме канутата им и ни предоставиха класната стая безплатно. След като проповядвахме цял ден, местните жители се събраха да гледат видеофилма за световната ни проповедна дейност.“

[Снимка на страница 16]

Сър Джон Макдоналд

[Снимка на страница 17]

Построяването на железницата било трудно

[Снимка на страница 17]

Трябвало да бъдат построени много мостове и тунели през планините

[Снимка на страница 17]

Забиването на последния пирон отбелязало завършването на презконтиненталната жп линия в Канада

[Снимка на страница 18]

Пътуване с влака днес

[Информация за източници на снимките на страница 16]

Горе: Canadian Pacific Railway (A17566); в средата: Library and Archives Canada/C-006513

[Информация за източници на снимките на страница 17]

Горе, отляво надясно: Canadian Pacific Railway (NS13561-2); Canadian Pacific Railway (NS7865); Library and Archives Canada/PA-066576; долу: Canadian Pacific Railway (NS1960)

[Информация за източници на снимките на страница 18]

Горе: Canadian National Railway Company; дясно: Courtesy VIA Rail Canada Inc.