Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Трябва ли да плащаш за религиозни служби?

Трябва ли да плащаш за религиозни служби?

Гледната точка на Библията

Трябва ли да плащаш за религиозни служби?

В МНОГО страни водачите на т.нар. християнски религии, както и на нехристиянските религии, вземат такса за извършването на религиозни служби. Тези служби може да включват покръствания, сватби и погребения. Стойността на таксите може да бъде стотици, ако не и хиляди левове.

Някои духовници са на държавна издръжка, за да извършват церемонии, свещенически задължения и да откриват ежедневните парламентарни заседания с молитва. Тези служби може да бъдат ценени от хората и църквите имат разходи, които трябва да бъдат покривани. Но дали Библията подкрепя практиката да бъдат плащани такси за религиозни служби или дори хората да бъдат карани да се чувстват задължени да плащат?

„Дом за търговия“?

Когато Исус Христос живял на земята, юдейските религиозни водачи и други хора използвали религиозните празници, като възможност за печалба, особено по време на Пасхата. Дали Исус одобрявал тази дейност? Не! Всъщност Библията ни казва, че той ‘изсипал монетите на онези, които обменяли пари, и обърнал масите им’. Той казал: „Престанете да превръщате дома на Баща ми в дом за търговия!“ (Йоан 2:14–16)

Подобно нещо се случило и по времето на пророк Михей, който живял през VIII век пр.н.е. Библията разкрива, че израилските религиозни водачи ‘ненавиждали справедливостта’, а ‘свещениците поучавали за заплата’. Но в същото време те твърдели, че Бог ги подкрепя, като казвали: „Нима Йехова не е сред нас?“ (Михей 3:9, 11) Йехова обаче не бил сред тях и не ги подкрепял. Вместо това той се отвращавал от поведението им и ясно изразил мнението си чрез своя пророк.

Днес много религиозни водачи използват подобни алчни методи, като превръщат местата си за поклонение в ‘домове за търговия’. Всъщност религиозните организации като цяло участват в търговията, като често събират големи печалби от продажбата на икони и безброй други религиозни принадлежности. * (1 Йоан 5:21)

„Даром получихте, даром давайте“

Когато изпратил апостолите си да проповядват добрата новина, да лекуват болните и дори да възкресяват мъртвите, Исус казал: „Даром получихте, даром давайте.“ (Матей 10:7, 8) Да, истинските му последователи не трябвало да вземат такса за службата, която извършвали. Освен това самият Исус дал пример, като служил на другите без заплащане.

Следвайки примера, оставен от Исус, апостол Павел извършвал службата си „безплатно“. (1 Коринтяни 9:18) Когато се нуждаел от средства, той работел светска работа, като правел шатри. (Деяния 18:1–3) Затова могъл да каже за себе си и за своите сътрудници в мисионерската служба: „Не търгуваме със словото на Бога, както правят много хора.“ (2 Коринтяни 2:17) Но какво да кажем за събирането на средства за нуждите на сбора, може би за закупуването или наемането на място за поклонение?

„Бог обича онзи, който дава с радост“

Свидетелите на Йехова се сдобиват с нужните средства чрез доброволни дарения. Те прилагат следния принцип: „Нека всеки постъпи така, както е решил в сърцето си, и нека това не бъде неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.“ (2 Коринтяни 9:7) Затова Свидетелите не продават литературата си и не вземат такса за религиозните си служби, като например покръствания, сватби и погребения. Те не събират десятък и не подават поднос за волни пожертвувания на събранията си. Всеки, който желае да дари средства за тяхната международна проповедна дейност, може да ги пусне в кутиите за дарения, които не привличат излишно внимание, поставени в техните места за поклонение.

Свидетелите на Йехова по целия свят финансират своите Зали на Царството, конгресни зали, клонове и печатници, както и оказването на помощ при бедствия, чрез доброволни дарения. Някои, подобно на бедната вдовица, която Исус похвалил, могат да отделят само малко средства. (Лука 21:2) Други могат да дават повече. Каквито и да са обстоятелствата им, онези, които се придържат към записаните в Библията принципи и дават според възможностите си, се радват на вътрешно удовлетворение, на богатата благословия на Бога и на истинско щастие. (Деяния 20:35; 2 Коринтяни 8:12)

[Бележка под линия]

^ абз. 8 Виж статията „Гледната точка на Библията — Трябва ли да използваме изображения в поклонението си към Бога?“ в броя на „Пробудете се!“ за август 2008 г.

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

● Какво казал Исус на онези, които се занимавали с търговия в храма? (Йоан 2:14–16)

● Дали християнският апостол Павел извършвал религиозни дейности срещу заплащане? (2 Коринтяни 2:17)

● Какво даване харесва Йехова? (2 Коринтяни 9:7)

[Текст в блока на страница 23]

„Престанете да превръщате дома на Баща ми в дом за търговия!“ (Йоан 2:14–16)