Гледната точка на Библията

Какво означава да обърнеш и другата си буза?

В СВОЯТА известна Проповед на планината Исус Христос казал: „Не се противопоставяй на онзи, който е зъл, но като те удари някой по дясната буза, обърни към него и другата.“ (Матей 5:39)

Какво имал предвид той? Дали подканил християните да бъдат пасивни жертви? Дали от тях се очаква да страдат мълчаливо и да отказват да търсят правна защита?

Какво имал предвид Исус

За да разберем какво имал предвид Исус, трябва да обърнем внимание на контекста на неговото изказване, както и на това кои били онези, които го слушали. Той въвел посочения по–горе съвет с нещо, което слушателите му вече знаели от Свещеното писание. Исус отбелязал: „Чували сте, че било казано: ‘Око за око и зъб за зъб.’“ (Матей 5:38)

Откъсите, за които говорел Исус, се намират в Изход 21:24 и Левит 24:20. Трябва да се отбележи, че в съгласие с Божия Закон наказанието „око за око“, споменато в тези стихове, било правилно налагано единствено след като виновният е бил съден от свещениците и съдиите, които са преценили обстоятелствата и доколко съзнателно е било извършено престъплението. (Второзаконие 19:15–21)

След време юдеите изопачили прилагането на този закон. В един коментар на Адам Кларк от XIX век се казва: „Изглежда, че юдеите били превърнали този закон [око за око, зъб за зъб] в основа за оправдаване на лоши чувства и действия, подбуждани от отмъстителен дух. Възмездието често стигало до крайности и било връщано повече зло, отколкото било направено в началото.“ Библията обаче не оправдава кръвните вражди.

Учението на Исус в неговата Проповед на планината относно обръщането на другата  буза отразява истинския дух на Божия Закон, даден на Израил. Исус нямал предвид, че ако неговите последователи бъдат ударени по едната страна на лицето, трябва да позволят и другата да бъде ударена. В библейски времена, както често е и днес, плесницата нямала за цел да нарани физически, а по–скоро представлявала обида, нанесена с намерението да предизвика някаква реакция, да причини конфликт.

Очевидно тогава Исус имал предвид, че ако някой се опитва да въвлече друг човек в конфликт с буквална плесница — или с хаплив сарказъм, — получилият плесницата трябва да се въздържа от отмъщение. С други думи той трябва да избягва онова, което може да се превърне в порочен кръг на връщане на зло за зло. (Римляни 12:17)

Думите на Исус били много подобни на думите на цар Соломон: „Не казвай: ‘Ще постъпя с него така, както той постъпи с мене. Ще си върна на всекиго според делата му.’“ (Притчи 24:29) Последователите на Исус трябвало да обърнат другата си буза в смисъл да не позволят на другите да ги въвлекат в конфликт. (2 Тимотей 2:24)

Как стои въпросът със самозащитата?

Обръщането на другата буза не означава, че християните няма да се защитават при сблъсък с нападатели. Исус не казвал, че никога не бива да се защитаваме, а по–скоро че не бива да отвръщаме на нападението, че не бива да позволяваме да бъдем предизвикани към отмъщение. Макар и да е мъдро да се оттеглим, когато е възможно, за да избегнем сблъсъка, не е погрешно да вземем мерки, за да се защитим и да потърсим помощ от полицията, ако сме жертва на престъпление.

Първите последователи на Исус прилагали правилно същия принцип, когато защитавали законните си права. Например апостол Павел се възползвал от правната система в неговите дни, за да защитава правото си да изпълнява заповедта да проповядва, която Исус дал на своите последователи. (Матей 28:19, 20) По време на една проповедна обиколка в град Филипи Павел и неговият съработник в мисионерската служба, Сила, били задържани от градските власти и обвинени в нарушаване на закона.

Двамата били бити пред всички и хвърлени в затвора без съдебен процес. Когато му се отдала възможност, Павел потърсил правата, които имал като римски гражданин. След като научили за неговия статус, властите се уплашили от последствията и умолявали Павел и Сила да напуснат града и да не причиняват проблеми. Така Павел оставил пример по отношение на „защитаването и утвърждаването на добрата новина по правен път“. (Деяния 16:19–24, 35–40; Филипяни 1:7)

Подобно на Павел се налага Свидетелите на Йехова многократно да водят правни битки в съдилищата, за да защитават своята християнска дейност. Това е така дори в страни, които се хвалят, че гражданите им се радват на религиозна свобода. По въпроси, свързани с престъпността и личната безопасност, също не се очаква от Свидетелите на Йехова да обърнат и другата си буза — да понасят зло, без да се защитават. Те предприемат правни действия в своя защита.

Така, като християни, Свидетелите съвсем основателно вземат мерки, за да утвърдят някои свои законни права, макар и да знаят, че често резултатите от подобни действия са ограничени. Затова, като Исус, те в крайна сметка оставят нещата в ръцете на Бога, уверени, че той е напълно наясно с фактите и ще постъпи според тях и че всяко нещо, което ще направи, ще отразява неговата съвършена справедливост. (Матей 26:51–53; Юда 9) Истинските християни помнят, че отмъщението принадлежи на Йехова. (Римляни 12:17–19)

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

● Какво трябва да избягват християните? (Римляни 12:17)

● Дали Библията забранява човек да прибегне до правни действия, за да се защити? (Филипяни 1:7)

● В какво бил уверен Исус относно своя Баща? (Матей 26:51–53)