Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Това би могла да бъде дори една песен“

„Това би могла да бъде дори една песен“

„Това би могла да бъде дори една песен“

Джулиана беше мила възрастна християнка от Филипините, която страдаше от болестта на Алцхаймер. След време тя не можеше да разпознава дори собствените си деца. Независимо от това аз се отбивах да я видя, когато бях в района.

Джулиана беше прикована към леглото и само гледаше през прозореца. Беше ми трудно да бъда с нея, тъй като тя вече не ме помнеше. Гледаше ме с широко отворени очи, но в тях нямаше живот или някакъв признак, че ме познава. „Мислиш ли още за Йехова?“ — я попитах аз. Разказах ѝ една случка от проповедната служба и ѝ зададох няколко допълнителни въпроса, но нищо не показваше, че тя ме разбира. Тогава запях една песен. Онова, което последва, беше много трогателно!

Джулиана обърна главата си, погледна ме и започна да пее с мене! Скоро обаче трябваше да спра, понеже не знаех наизуст всички думи на песента на местния тагалски език. Но Джулиана продължи да пее. Тя си спомняше и трите куплета. Бързо помолих приятелката, която беше с мене, да вземе назаем песнопойка от една Свидетелка, която живееше наблизо. Приятелката ми се върна веднага. Не знаех номера на песента, но се случи, че отворих точно на нея. Този път изпяхме заедно цялата песен! Когато попитах Джулиана дали си спомня и други песни, тя запя една стара филипинска любовна песен.

„Не, Джулиана — казах аз, — не песен от радиото, а от Залата на Царството.“ * След това запях друга песен от нашата песнопойка и тя се присъедини към мене. Очите ѝ сияеха. Празният ѝ поглед си беше отишъл и на лицето ѝ се появи голяма усмивка.

Съседите бяха излезли навън, за да разберат откъде се чува пеенето. Те стояха на прозореца, като ни гледаха и ни слушаха. Беше прекрасно да видим какво влияние оказваше музиката върху сърцето на Джулиана! Тя я беше накарала да запомни думите на песента.

От това преживяване научих, че човек никога не знае какво ще прогони тъмнината и ще докосне онези, които почти напълно са изгубили способностите си за разбиране и общуване. Това би могла да бъде дори една песен.

Не след дълго Джулиана умря. Припомних си тази случка, когато чух новите вълнуващи музикални записи, издадени от Свидетелите на Йехова през 2009 г. Можеш да попиташ местните Свидетели как би могъл и ти да получиш тези приятни и въздействащи записи.

[Бележка под линия]

^ абз. 5 Така се наричат местата, където се провеждат събранията на Свидетелите на Йехова.