Юртите — мобилните домове на Централна Азия

МЕКИ и кръгли, през зимата държат топло, а през лятото — хладно. Що е то? За номадските народи в някои части на Централна Азия това са юртите! От степите на Монголия и Казахстан до планините и долините на Киргизстан тези традиционни жилища някога били обичайна гледка.

Юртата е с кръгла конструкция и прилича на палатка. Отвътре нейните стени са покрити с декоративни тръстикови рогозки, а отвън — с платна от кече, направено от овча вълна. Юртите са леки и лесносглобяеми, но са здрави и удобни през горещите лета и студените зими. Киргизите наричат юртата „сива къща“, казахите я наричат „къща от кече“, а монголците — „гер“, което означава „дом“.

В зависимост от цвета на използваната вълна юртите могат да бъдат сиво–кафяви или искрящо бели. Много от киргизките и казахските юрти се отличават с ярко оцветени елементи от вълна, изобразяващи овнешки рог. В миналото красивите одеяла и черги от кече разкривали благосъстоянието и престижа на семейството.

Основна част на юртата е централният пръстен, или колело, към който са свързани всички спици на покрива. Този здрав, тежък пръстен придава стабилност на конструкцията. Капакът от кече, който го покрива, може да бъде отметнат назад, за да осигури проветрение, или да бъде затворен, когато е студено. В ясна нощ семействата могат да отмятат капака и да наблюдават обсипаното със звезди небе през отвора в покрива.

Подходящи за номадски живот

В някои селски райони в страни като Казахстан, Киргизстан и Монголия и до днес се води номадски живот. В своята книга „Юртите — живот в кръга“ Беки Кемъри разказва как в Монголия все още се използват камили за пренасянето на юрти: „Скелетът се натоварва на една камила, като тежестта се разпределя по равно от двете ѝ страни. Колелото за покрива се натоварва последно и приляга точно на гърбицата ѝ. Кечетата се натоварват на друга камила. Ако нямат камили, пастирите използват якове или коне, с които пренасят юртите върху каруци, или юртите могат да бъдат превозени до новото си място с руски камион.“

Монголските юрти имат прави спици и по–плоски покриви. Благодарение на тях конструкцията може да издържи на силните ветрове и мълниите в откритите полета.  Юртите в Киргизстан и Казахстан имат по–скосен и закръглен вид. Обикновено входът на юртата гледа към слънцето, което позволява на слънчевата светлина да прониква в нея. Вътре пъстро украсени черги и одеяла от кече са сгънати и подредени върху дървени сандъци срещу входа. Според обичая пред тази цветна аранжировка сяда някой важен гост или най–възрастният мъж в семейството.

Мястото вдясно от входа е предназначено за жените. Там се съхраняват всички принадлежности за готвене, чистене, шиене и производство на кече. Другата страна е за мъжете. В нея се държат самари, камшици за яздене и друго оборудване за лов и животновъдство.

Юртата оцелява въпреки политическите промени

След Комунистическата революция през 1917 г. в живота на номадите настъпил драматичен обрат. Из цяла Централна Азия руснаците построили училища, болници и пътища, като установили по–уседнал начин на живот.

С времето много местни хора изоставили номадския живот и заживели в села и градове. Но понякога и днес през летните месеци овчарите използват юрти, за да се грижат за овце, крави и коне в големи колективни ферми.

Максат, мъж от Киргизстан, който е на почти 40 години, си спомня: „Когато бях младеж, помагах на баща си да се грижи за стадото, което му беше поверено. През юли, когато се разтопяваше снегът и проходите бяха отворени, водехме добитъка на паша високо в планината.

Там сглобявахме нашата юрта край някой планински поток, където имахме изобилие от вода за готвене, миене и пране. Оставахме в планината, докато не станеше студено в началото на октомври.“ Така че юртите намират приложение и в съвременните общества.

Юртата днес

На места като Киргизстан е нещо съвсем нормално да видиш юрти край пътя. Те биват използвани за магазини и кафенета, където посетителите могат да се насладят на местната кухня. Гостите могат също така да усетят и духа на традиционния живот на киргизите, като останат да пренощуват в юрта високо в планините на Киргизстан или около девственото езеро Исък Кул.

Юртите играят важна роля и при някои традиционни погребални обичаи в Централна Азия. Максат обяснява: „В Киргизстан починалият бива поставян в юрта, където семейството и приятелите му могат да дойдат и да оплачат загубата на своя близък.“

В по–ново време юртата се е появила и в редица Западни страни. Някои хора препоръчват юртите, поради това че са практични и по–малко вредни за околната среда. Повечето съвременни юрти обаче се различават много от юртите, строени в миналото. Използват се все по–нови материали и често те се превръщат в по–постоянни конструкции.

Макар че произходът на юртата не може да бъде точно установен, нейната стойност е безспорна. Предназначена за номадски живот в Централна Азия, тя е трайно свидетелство за изобретателността на гъвкави и приспособими хора.

[Снимка на страница 17]

Юрти около известното езеро Исък Кул в Киргизстан