„Мейдей! Мейдей! Мейдей!“ — сигналът, който може да спаси живот

ПУСНИ

„Мейдей! Мейдей! Мейдей!“ — сигналът, който може да спаси живот

Риболовният кораб беше обхванат от пламъци и дим! Всички на борда бяха в опасност. Един служител от Бреговата охрана каза: „Ако капитанът не беше подал сигнала за бедствие „мейдей“, никога нямаше да открием кораба „Морско наследство“.“ Бреговата охрана на Канада реагира бързо и целият екипаж беше спасен. *

„МЕЙДЕЙ! Мейдей! Мейдей!“ Тези думи, чути по радиостанцията, съобщават за опасност и са сигнал да бъде изпратена незабавна помощ. Дали наистина има полза от този сигнал? През 2008 г. Бреговата охрана на САЩ извърши над 24 000 спасителни акции. Служителите ѝ спасиха живота на 4910 души, средно по 13 на ден, и помогнаха на повече от 31 000 души в опасност.

Защо обаче се използва изразът „мейдей“? И как корабите в опасност са изпращали сигнал за помощ преди ерата на радиопредавателите?

Първи сигнали за бедствие

През 1588 г., когато попаднали в силна буря, моряците от кораба на Испанската армада „Санта Мария де ла Роса“ стреляли с оръдията, за да сигнализират, че са в опасност. Корабът потънал и нямало сведения за оцелели. При други случаи мореплавателите в миналото вдигали флагове, с които показвали, че са в беда. Дори и днес бял флаг с две пресечени по диагонал червени линии се използва като международен сигнал за бедствие.

През шейсетте години на XVIII век мореплавателите започнали да използват кодово средство за визуална сигнализация, наречено семафорна система. За да бъдат предадени сигналите, сигнализиращият трябвало да държи в ръцете си по едно флагче, наподобявайки часовникови стрелки. Всяко положение на ръцете представлявало отделна буква или цифра.

Но флаговете, оръдията и визуалните сигнали били от полза само ако други кораби се намирали достатъчно близо, за да видят или чуят сигнала за бедствие. Често екипажът в опасност нямал голяма надежда, че ще пристигне помощ. Дали настъпили някакви подобрения?

По–резултатни сигнали за бедствие

През четирийсетте години на XIX век била направена голяма крачка напред в комуникационните технологии. Самюъл Морз изобретил кодова система, която позволявала на телеграфистите да изпращат съобщения по устройство, при което се използвал ключ в електрическа верига. Когато телеграфистът натискал ключа, съобщенията били изпращани до приемния край във вид на електрически импулси. За всяка буква и цифра Морз създал уникална комбинация от кратки и дълги звукови сигнали (точки и тирета).

За да си служат с Морзовата азбука в открито море, моряците използвали ярки светлинни сигнали вместо звуковите сигнали, изпращани от телеграфистите. Подаването на кратък светлинен сигнал означавало точка, а на дълъг — тире. Много скоро бил въведен прост и уникален сигнал за бедствие, който се състоял от три точки, три тирета и още три точки, съответстващи на буквите „SOS“. *

За щастие обхватът на сигналите за бедствие продължил да се увеличава. През 1901 г. Гулиелмо Маркони предал първия радиосигнал през Атлантическия океан. „SOS“ съобщенията вече можело да се изпращат чрез радиовълни, вместо чрез светлинни сигнали. Но все още не било възможно да се изпращат гласови сигнали за бедствие. Тепърва щял да се появи изразът „Мейдей! Мейдей! Мейдей!“.

През 1906 г. за първи път били чути думи по радиоприемниците, когато Реджиналд Фесендън излъчил предаване с говор и музика. Моряците, които имали радиооборудване, чули предаването на Фесендън от 80 километра разстояние. През 1915 г. много хора в Париж, събрани на Айфеловата кула, били развълнувани да чуят на живо програма, излъчена от град Арлингтън (Вирджиния, САЩ), на разстояние 14 000 километра! А през 1922 г. моряците от кораба „Америка“ били изключително радостни да осъществят първата радиовръзка с брега. Корабът им се намирал на 600 километра от бреговата служба в Дийл Бийч (Ню Джърси, САЩ)!

Въвеждане на общ сигнал за бедствие

През двайсетте и трийсетте години на XX век моряците бързо започнали да общуват по радиостанциите си. Но как капитанът щял да изпрати разбираем за всички сигнал за бедствие, след като екипажите били от различна националност? Този проблем бил решен през 1927 г., когато с подписването на Международната радиотелеграфна конвенция изразът „мейдей“ бил приет като международен сигнал за бедствие. *

Само колко сме признателни за напредъка в областта на комуникациите. Например радарът и Глобалната система за позициониране (GPS) са заменили оръдията и флаговете. Освен това радиостанциите са се превърнали в неизменна част от корабното оборудване, а спасителните служби следят радиочестотите и са постоянно нащрек. Както се разбира от случилото се с кораба „Морско наследство“, сигналът за бедствие „Мейдей! Мейдей! Мейдей!“ може да бъде чут навсякъде и по всяко време. За разлика от миналите поколения, ако днес някой кораб се окаже в опасност, хората на борда с увереност може да очакват, че ще пристигне помощ.

[Бележки под линия]

^ абз. 2 Извадка от книгата „Неизвестните герои на Канада — действителни случаи на спасителни акции и оцелели хора“.

^ абз. 11 Буквите „SOS“ били избрани, защото можели да бъдат изпращани и приемани лесно. Те нямали никакво конкретно значение.

^ абз. 15 Изразът „мейдей“ трябва да бъде повторен три пъти, за да се покаже ясно нуждата от помощ и да се избегне объркването с друг сигнал.

[Снимка на страница 27]

Корабът „Морско наследство“, обхванат от пламъци и дим

[Източник]

[Снимка на страница 28]

За да си служат с Морзовата азбука в открито море, моряците използвали ярки светлинни сигнали вместо звуковите сигнали, изпращани от телеграфистите

[Източник]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!