Пряк път между два океана

МОРЕПЛАВАТЕЛИТЕ в миналото мечтаели да открият северен коридор, свързващ Атлантическия с Тихия океан. Но това се оказало голямо предизвикателство, тъй като пътят през Северния ледовит океан бил заледен.

Те обаче не се отказали да търсят по–пряк маршрут през най–северните части на света. До XVI век търговските пътища до Ориента, които минавали покрай южните брегове на Африка и Южна Америка, вече били под контрола на Португалия и Испания. Търговците от други страни трябвало да намерят пътища на север, ако искали да участват в търговията с Изтока. Мнозина приели това предизвикателство, като сред тях били:

Англичаните: През 1553 г. сър Хю Уилоуби и Ричард Чанселър оглавили първата английска експедиция. След като корабите им били разделени по време на буря, Уилоуби се принудил да презимува на пустите брегове на Колския полуостров в северната част на Русия. Тъй като не били подготвени за суровите климатични условия, той и целият му екипаж загинали. Чанселър обаче акостирал в Архангелск. Оттам той заминал за Москва по покана на цар Иван IV Василиевич, Грозни. Макар че не успял да намери път през Азия, Чанселър поставил началото на търговските отношения между Англия и Русия.

Холандците: През 1594 г. Вилем Баренц отплавал към Нова земя. През 1596 г. обаче по време на третата си експедиция, докато заобикаляли северното крайбрежие на този руски архипелаг, корабът заседнал в ледовете и бил сериозно повреден. След като прекарали мразовитата зима в заслон, построен от корабни отломки, и се хранили с месо от полярни мечки, хората от екипажа на Баренц се върнали у дома с две малки лодки. Самият той обаче изгубил живота си по време на пътуването.

Руснаците: Руските изследователи се заели със задачата старателно да проучат Сибир и източните части на Русия. Само за 60 години, от 1581 до 1641 г., те успели да изминат разстоянието от планината Урал до Тихия океан. По това време казаците плавали по сибирските реки, за да стигнат до Северния ледовит океан. Те обявили Сибир за  руска територия и били първите, които плавали по североизточните ѝ брегове. През 1648 г. руски кораби преминали през протока по–късно наречен Берингов проток, по името на датския мореплавател Витус Беринг.

Следващи експедиции

От 1733 до 1743 г. под командването на Беринг близо хиляда мъже, разделени на седем групи, проучвали северното и тихоокенското крайбрежие на Русия, за да го картографират. Корабите им неведнъж засядали в океанските ледове и много моряци умрели. Въпреки това изследователите успели да опишат почти цялото северно крайбрежие. Събраните сведения, които включвали таблици, измервания на водната дълбочина и информация за състоянието на леда, се оказали безценни за бъдещото корабоплаване в този район.

Дотогава за пътуванията били използвани дървени кораби. Но експедицията на Беринг ясно показала, че те били напълно неподходящи за плаване през Северния морски път. * През 1778 г. британският изследовател Джеймс Кук стигнал до същия извод, когато плавал на запад през Беринговия проток само за да установи, че ледът е блокирал пътя му. Век по–късно финландецът Нилс Адолф Ерик Норденшелд успял да мине през прохода с параход.

Приносът на руснаците

След революцията в Русия през 1917 г. достъпът до този район бил забранен за чужди кораби. През трийсетте години на миналия век Съветският съюз започнал да развива Североизточния морски път и били построени пристанища в новите индустриални градове. По този начин Русия се усъвършенствала във всички области на северното корабоплаване.

По време на Студената война Североизточният морски път останал затворен за чужди кораби. Но поради политическите промени и преминаването към пазарна икономика руските власти вече насърчават международното корабоплаване по този маршрут. Следващият пример показва каква е ползата.

През лятото на 2009 г. два германски товарни кораба минаха през Беринговия проток, плаваха на запад покрай незаледените северни брегове на Азия и Европа и стигнаха до Холандия. Това беше първият случай, в който чуждестранни търговски кораби изминават целия Североизточен морски път. Така си спестиха около 3000 морски мили и десет дни плаване. Корабната агенция изчислява, че минаването през северния маршрут е намалило разходите с 300 000 евро.

Днес ледовете на Северния ледовит океан се топят бързо. Ето защо всяко лято големи области в океана остават незаледени. * Въпреки че топенето на ледовете може да окаже силно влияние на околната среда, ако то продължи, няма да се налага корабите да плават в плитките води на руското крайбрежие. Те ще могат да използват прекия път между Атлантическия и Тихия океан, минавайки през най–северните части на света.

[Бележки под линия]

 [Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПЪТУВАНИЯТА НА:

Сър Хю Уилоуби и Ричард Чанселър

Вилем Баренц

Витус Беринг

Нилс Адолф Ерик Норденшелд

Граници на леда

[Карта]

СЕВЕРЕН ЛЕДОВИТ ОКЕАН

Северен полюс

Постоянни граници на леда

Летни граници на леда

Зимни граници на леда

СЕВЕРЕН ПОЛЯРЕН КРЪГ

ШВЕЦИЯ

ГРЕНЛАНДИЯ

КАНАДА

АЛЯСКА

Берингов проток

РУСИЯ

СИБИР

УРАЛ

Нова земя

Колски полуостров

Архангелск

МОСКВА

[Снимка на страница 16]

Ледовете на Северния ледовит океан се топят бързо

[Информация за източника на снимката на страница 14]

Library and Archives Canada/Samuel Gurney Cresswell collection/C-016105