Помощ за скърбящите

„Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце.“ (Псалм 34:18)

СЛЕД смъртта на любим човек може да бъдеш обзет от различни чувства, като равнодушие, тъга и вероятно дори вина или гняв. Както се казваше в предната статия, не всички скърбят по еднакъв начин. Ето защо е възможно да не изпитваш всички тези чувства и да не изразяваш мъката си като другите. Въпреки това няма да е погрешно да скърбиш, когато имаш нужда.

„Излейте мъката си!“

Елойза, лекарката, цитирана по–рано, се опитвала да не показва чувствата си след смъртта на майка си. Тя казва: „В началото плаках, но скоро започнах да потискам чувствата си — точно както правех, когато някой пациент починеше. Може би поради тази причина здравето ми се влоши значително. Съветът ми към всички, които са загубили любим човек, е: Излейте мъката си! Така ще ви олекне.“

Но дори след дни и седмици може да се чувстваш като Сесилия, чийто съпруг починал от рак. Тя споделя: „Понякога се разочаровам от себе си, тъй като изглежда, че не съм отговорила на очакванията на някои, които смятат, че досега би трябвало да съм превъзмогнала загубата.“

Ако и ти понякога мислиш така, не забравяй, че няма „правилен“ начин да скърбиш. Някои успяват да се справят с мъката сравнително лесно, а други не. В такъв случай не може да насилваш нещата и да си поставяш краен срок, след който да започнеш да се чувстваш по–добре. a

Но какво да направиш, ако мъката ти е като бездънна яма и си изтощен от отчаяние? Вероятно се чувстваш подобно на праведния мъж Яков, който като чул, че синът му Йосиф е умрял, ‘не искал да се утеши’. (Битие 37:35) Ако и ти реагираш така, какви практични действия може да предприемеш, за да не бъдеш погълнат от мъката?

Грижи се за себе си. „Понякога се чувствам много изморена и осъзнавам, че съм  надхвърлила възможностите си“, казва Сесилия. Както личи от нейното изказване, мъката може да окаже лошо въздействие във физическо и в емоционално отношение. Затова е важно да обръщаш особено внимание на физическото си здраве. Почивай си достатъчно и се храни пълноценно.

Вярно е, че може да нямаш апетит, нито да ти се иска да пазаруваш и да готвиш. Въпреки това, ако не се храниш редовно, ще си по–податлив на възпаления и болести и така само ще задълбочиш мъката си. Опитай поне да ядеш по малко, за да запазиш здравето си. b

Ако е възможно, бъди физически активен дори това да включва само ходене. Така ще имаш добра причина да излизаш от къщи. Освен това умерените упражнения предизвикват отделянето на ендорфини, химични вещества в мозъка, които могат да те накарат да се чувстваш по–добре.

Приемай помощ от другите. Това може да е от особено значение, ако си загубил брачния си партньор. Вероятно той или тя се е грижел за различни задължения и сега няма кой да ги изпълнява. Например, ако брачният ти партньор се е занимавал с финансовите въпроси или с домакинството, отначало може да ти е трудно сам да се грижиш за тях. В такъв случай съветите от тактични приятели ще са ти от голяма помощ. (Притчи 25:11)

 Библията казва, че истинският приятел е „роден за време на беда“. (Притчи 17:17) Затова недей да страниш от околните, смятайки, че ще си бреме за тях. Точно обратното, общуването с другите може да ти помогне в трудните моменти. След смъртта на майка си едно момиче на име Сали разбрала, че общуването ѝ действа укрепващо. Тя казва: „Много от приятелите ми ме включваха в дейностите си. По този начин успях да се справя със самотата. Винаги бях признателна, когато хората ми задаваха обикновени въпроси, като ‘Как се справяш след смъртта на майка си?’. Установих, че ми беше от помощ да говоря за нея.“

Запази спомените. Опитвай се да си спомняш хубавите моменти, прекарани с любимия човек, например като гледаш снимки. Вярно е, че отначало тези спомени могат да бъдат болезнени. Но след време те ще ти помагат, вместо да те нараняват.

Пробвай да си водиш дневник. В него може да описваш приятните спомени и дори да записваш какво ти се е искало да кажеш на починалия си близък, докато е бил жив. Навярно, като четеш записаното, ще ти е по–лесно да осъзнаеш чувствата си. Воденето на дневник също може да се окаже добър начин да изливаш чувствата си.

Какво да кажем относно пазенето на вещи на починалия? Мненията по този въпрос се различават, което съвсем не е учудващо, тъй като всеки човек скърби по свой начин. Някои мислят, че пазенето на вещи на починалия пречи на възстановяването, докато други го смятат за полезно. c Сали, цитирана по–рано, споделя: „Запазих много от вещите на мама. Това ми помогна да се справя.“

Разчитай на „Бога на всяка утеха“. В Библията пише: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи!“ (Псалм 55:22) Молитвата към Бога не е просто начин да се почувстваш по–добре. Тя е истинско и важно общуване с „Бога на всяка утеха, който ни утешава във всички трудности“. (2 Коринтяни 1:3, 4)

Божието Слово, Библията, е източникът на най–голямата утеха. Апостол Павел заявил: „Надявам се на Бога, че ще има възкресение и на праведните, и на неправедните.“ (Деяния 24:15) Размисълът върху библейската надежда за възкресение може да ти донесе най–голямата утеха, докато скърбиш за любим човек. d В същото се уверила и Лорън, чийто брат на юношеска възраст загинал в катастрофа. Тя казва: „Независимо колко зле се чувствах, вземах  Библията и четях от нея дори само по един стих. Избирах си стихове, които бяха особено насърчителни, и ги препрочитах. Утеха ми носеха например думите на Исус към Марта след смъртта на Лазар. Той ѝ казал: ‘Брат ти ще възкръсне.’“ (Йоан 11:23)

„Не бива да ѝ позволявате да ви владее“

Колкото и да е трудно, когато се справиш със скръбта, ще можеш да продължиш живота си. Не се чувствай виновен, мислейки, че така ще предадеш или забравиш починалия си близък. Факт е, че ти никога няма да го забравиш. Понякога ще те връхлитат спомени, но с времето те няма да ти причиняват болка.

Освен това може с умиление да си спомняш моменти, които предизвикват смесени чувства. Например Ашли, цитирана в предната статия, казва: „Спомням си деня, преди мама да почине. Тя изглеждаше по–добре и за първи път от дни наред беше станала от леглото. Докато сестра ми решеше косата ѝ, трите започнахме да се смеем за нещо и на лицето на мама грейна усмивка, която не бях виждала от доста време. Тя беше толкова щастлива да бъде с дъщерите си.“

Възможно е също да размишляваш за ценни уроци, които си научил, докато си бил със своя близък. Например Сали казва: „Майка ми беше прекрасен учител. Тя даваше чудесни съвети, без да ги налага, и ме научи как да вземам добри решения, които са лични, а не се основават на нейните думи или на думите на баща ми.“

Спомените за любимия човек могат да са средството, от което се нуждаеш, за да продължиш напред. Млад мъж на име Алекс се убедил в същото. Той казва: След като баща ми почина, реших да продължа да живея така, както той ме беше научил — никога да не забравям, че трябва да се радвам на живота. На онези, които са загубили родител, бих казал: Факт е, че никога няма напълно да преодолеете смъртта на вашия родител, но не бива да ѝ позволявате да ви владее. Плачете, скърбете, но не забравяйте, че все пак трябва да се възползвате по най–добрия начин от живота, който е пред вас.“

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 8]

„Независимо колко зле се чувствах, вземах Библията и четях от нея дори само по един стих.“ (Лорън)

[Блок/Снимка на страница 7]

СПРАВЯНЕ С ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Може би смяташ, че заради небрежност от своя страна си допринесъл за смъртта на любим човек. От помощ е да съзнаваш, че докато скърбиш, е нормално да изпитваш чувство за вина — истинска или въображаема. Но не е нужно да криеш чувствата си. Като говориш за вината, която изпитваш, може да ти олекне.

Важно е да разбереш обаче, че колкото и да обичаме някого, не можем да контролираме живота му, нито можем да го предпазим от „времето и непредвидения случай“. (Еклисиаст 9:11) Освен това несъмнено твоите подбуди не са били лоши. Например дали фактът, че не сте отишли по–рано на лекар, показва, че си искал любимият ти човек да се разболее и да умре? Разбира се, че не! Тогава наистина ли ти си причинил неговата смърт? Не.

Една майка, която загубила дъщеря си в автомобилна катастрофа, се научила да се справя с чувството за вина. Тя обяснява: „Чувствах се виновна, че я бях накарала да излезе. Но после осъзнах, че е глупаво да се чувствам така. Не беше погрешно да я изпратя с баща ѝ, за да свършат нещо. Просто се случи ужасна злополука!“

Може би си казваш: „Има толкова много неща, които ми се искаше да кажа или да направя.“ Така е, но кой от нас може да твърди, че е идеалният баща, майка или дете? Библията ни напомня: „Всички ние много пъти грешим. Ако някой не греши в слово, той е съвършен човек.“ (Яков 3:2; Римляни 5:12) Затова приеми факта, че си несъвършен. Ако непрекъснато мислиш за нещата, които си можел да кажеш или да направиш, няма да промениш положението, а само може да забавиш възстановяването си. e

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 6]

Понякога скърбящ възрастен родител трябва да утешава скърбящото си пораснало дете

[Снимки на страница 9]

Като си водиш дневник, разглеждаш снимки и приемаш помощ от другите, може да се справиш със загубата на любим човек