ИСУС основал християнството, а неговите последователи го разпространили по време на Римската империя. В страни като Великобритания и Египет все още могат да се видят римски пътища, акведукти и паметници. Тези развалини са истински. Те ни напомнят, че Исус и неговите апостоли също са съществували и че думите и делата им били действителни. Например, ако вървиш по древния Апиев път, вероятно ще се намираш на същия път, по който минал апостол Павел, когато отивал в Рим. (Деяния 28:15, 16)

В библейското повествование за Исус и учениците му многократно се споменават исторически събития от първи век. Обърни  внимание колко точно библейският писател Лука описал годината, в която се случили две изключително важни събития: началото на проповедна дейност на Йоан Кръстител и покръстването на Исус, чрез което станал Христос, или Месията. Лука записал, че те се случили ‘през петнайсетата година от управлението на император Тиберий [29 г.], когато Понтий Пилат бил управител на Юдея и Ирод бил областен владетел на Галилея’. (Лука 3:1–3, 21) Лука също споменава четирима други високопоставени служители — Филип, братът на Ирод, Лисаний, Анна и Каиафа. Всички тези седем имена са потвърдени от светски историци. Но нека сега обсъдим Тиберий, Пилат и Ирод.

Тиберий е добре познат и образът му е изобразяван в произведения на изкуството. Римският Сенат го обявил за император на 15 септември 14 г., когато Исус бил на около 15 години.

Долу, бюст на Тиберий: Photograph taken by courtesy of the British Museum

Понтий Пилат е споменат заедно с Тиберий в повествование от римския историк Тацит малко след като Библията била завършена. Относно наименованието „християнин“ Тацит писал: „Христос, от когото идва названието, понесъл най–тежкото наказание по време на управлението на Тиберий от ръцете на един от нашите управители, Понтий Пилат.“

Ирод Антипа е познат като човека, който построил град Тивериада до Галилейското езеро. Там се намирала и неговата резиденция. Навярно в Тивериада Ирод наредил Йоан Кръстител да бъде обезглавен.

В библейските повествования се говори също за значими събития по време на Римската империя. Библията казва относно раждането на Исус: „И ето, в онези дни император Август издаде указ да се извърши преброяване на цялото население. Това първо преброяване се състоя, когато Квириний беше управител на Сирия. И всички хора тръгнаха на път, всеки към родния си град, за да бъдат записани.“ (Лука 2:1–3)

Както Тацит, така и юдейският историк Йосиф Флавий споменават Квириний. Потвърждение за подобно преброяване се намира в указ на римски управител. Този документ се съхранява в Британската библиотека и гласи: „Тъй като настъпи времето за преброяване на всяко семейство, трябва да задължа всички онези, които поради някаква причина живеят извън своите области, да се върнат по домовете си.“

Библията говори също за „голям глад ... по времето на [римския император] Клавдий“. (Деяния 11:28) Йосиф Флавий потвърждава тези думи. Той писал: „Гладът по онова време наистина ги потискаше и много хора умряха.“

 Освен това в Деяния 18:2 пише, че Клавдий „заповядал всички юдеи да напуснат Рим“. Биографията на Клавдий, написана около 121 г. от римския историк Светоний, подкрепя това твърдение. Светоний казал, че Клавдий „изгонил юдеите от Рим“ и добавил, че заради враждебността си срещу християните юдеите „продължавали да създават неприятности“.

Библията казва, че по същото време, когато настъпил гореспоменатият глад, Ирод Агрипа се облякъл с „царската дреха“ и изнесъл реч пред обожествяваща го публика, която възкликнала: „Това е глас на бог, а не на човек!“ После в Библията пише, че Агрипа бил „изяден от червеи“. (Деяния 12:21–23) Йосиф Флавий също описал случилото се, като добавил няколко подробности. Той писал, че Агрипа изнесъл речта си, облечен с „дреха, която била цялата от сребро“. Йосиф Флавий казал също, че „Агрипа изпитал много силна болка в корема“ и след пет дни умрял.

В Библията се съдържат и забележителни пророчества, които били записани и изпълнени по време на Римската империя. Например, когато влязъл в Йерусалим на магаре, Исус заплакал и предсказал как римските войски щели да унищожат града. Той казал: „Ще те сполетят дни, когато враговете ти ще построят около тебе укрепление от островърхи колове ... и няма да оставят камък върху камък в тебе, защото не разпозна времето, когато беше проверен.“ (Лука 19:41–44)

Последователите на Исус обаче щели да имат възможност да избягат. По какъв начин? Исус предварително им дал конкретни напътствия. Той ги предупредил: „Когато видите Йерусалим, обсаден от разположени на стан войски, тогава знайте, че опустошението му е наближило. Тогава онези в Юдея нека бягат към планините и онези, които са в [Йерусалим], нека излязат от него.“ (Лука 21:20, 21) Последователите на Исус вероятно се питали как щели да избягат от обсадения град.

Йосиф Флавий записал какво се случило. През 66 г., когато римски управител иззел от съкровищницата на храма неизплатените такси, разгневени юдейски бунтовници избили римски войници и се обявили за независими. По–късно същата година Цестий Гал, римският управител на Сирия, се отправил на юг с 30 000 войници, достигайки Йерусалим по време на религиозен празник. Цестий Гал нахлул в предградията на града и дори започнал да подкопава стената на храма, където се били скрили бунтовниците. Тогава неочаквано той се оттеглил. Въодушевени, юдеите започнали да преследват оттеглящите се войски.

Верните християни не се подмамили от този обрат в събитията. Те осъзнали, че са станали свидетели на изпълнението на изумителното пророчество на Исус — градът бил обкръжен от разположени на стан войски. След като тези войски се оттеглили, верните християни се възползвали от възможността да избягат. Мнозина се отправили към Пела, политически неутрален град на езичници, намиращ се в планините от другата страна на река Йордан.

Какво станало с Йерусалим? Римските войски се завърнали начело с Веспасиан и неговия син Тит, но този път наброявали 60 000 войници. Те пристигнали в града преди честването на Пасхата през 70 г., като така жителите и стеклите се за празника поклонници се озовали в капан. Римските войски изсекли дърветата в областта и построили стена от островърхи колове, точно както бил предсказал Исус. След около пет месеца градът бил превзет.

Тит наредил храмът да остане непокътнат, но войниците го опожарили и не оставили камък върху камък в съгласие с пророчеството на Исус. Според Йосиф Флавий около 1 100 000 юдеи и прозелити загинали, като по–голямата част от тях умрели от глад или от смъртоносна зараза, а други 97 000 души били взети в плен. Мнозина били  отведени като роби в Рим. Ако посетиш Рим, можеш да обиколиш известния Колизей, завършен от Тит след похода му в Юдея. Ще видиш също Арката на Тит, която напомня за превземането на Йерусалим. Наистина, библейските пророчества се оказват надеждни и се изпълняват до най–малките подробности. Само колко важно е тогава да вземем присърце думите на Библията относно бъдещето!

Когато бил изправен пред римския управител Понтий Пилат, Исус говорил за Царство, или правителство, което „не е част от този свят“. (Йоан 18:36) В действителност Исус учил последователите си да се молят за това правителство. Той казал: „Татко наш, който си на небесата, нека ... дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9, 10) Обърни внимание, че Божието Царство ще осъществи волята на Бога за земята, а не волята на гордите и амбициозни хора.

Исус е Царят на небесното Царство. В съгласие с първоначалното намерение на Бога той ще превърне цялата земя в рай. (Лука 23:43)

Кога ще се намеси Божието Царство в човешките дела? Възкресеният Исус отговорил на този въпрос, когато говорил на апостол Йоан, който бил заточен на остров Патмос по време на управлението на император Домициан, братът на Тит. Исус разкрил следното: „Има и седем царе: петима паднаха, един е, а другият още не е дошъл, но като дойде, ще остане само за малко.“ (Откровение 17:10)

Когато Йоан записал тези думи, петима „царе“, или империи, били паднали — Египет, Асирия, Вавилон, Мидо–Персия и Гърция. Този, който „е“, тоест съществувал по времето на апостол Йоан, бил Рим. Следователно остава само един — последната световна сила в библейската история. Коя е тя? И колко дълго ще управлява? В следващия брой на списание „Пробудете се!“ ще разгледаме тези въпроси.