Когато дете е болно от рак

„Бях обзет от отчаяние. Все едно всичко около мене се срина. Чувствах се така, сякаш малкото ми момиченце вече беше починало.“ (Жайлтон, когато разбрал, че дъщеря му е болна от рак)

ДА НАУЧИШ, че детето ти е болно от рак, може да бъде съкрушително, дори ужасяващо преживяване. Според Международния съюз за борба с рака, въпреки че „раковите заболявания при деца представляват малък процент от всички случаи на рак, всяка година на повече от 160 000 деца [по света] бива поставяна такава диагноза и след автомобилните катастрофи ракът е втората най–честа причина за смърт при деца в развитите страни“. Например от Националния институт по ракови заболявания казват, че „годишно има по 9000 нови случая на деца, болни от рак“ в Бразилия.

В книгата „Ролята на майките на болни от рак деца“ се казва, че раковите заболявания при децата нанасят „ужасен удар на всички в семейството“. След поставянето на диагнозата детето навярно ще трябва да бъде подложено на операция, както и на химиотерапия или лъчетерапия, а понякога и на двете, вследствие на което се появяват неприятни странични ефекти. Всичко това кара родителите да изпитват болка, страх, тъга, вина, гняв и дори да отказват да приемат действителността. Какво може да им помогне да се справят с това болезнено преживяване?

Разбира се, голям източник на утеха са загрижените медицински специалисти. Един лекар от Ню Йорк, който помага на много болни от рак хора, казва относно тези специалисти: „Те може да ти кажат обнадеждаващи подробности, както и да ти обяснят какви странични ефекти е възможно да се появят. Тази информация може да облекчи ситуацията.“ Допълнителна утеха могат да осигурят и родителите на деца, които са се преборили с рака. Ето защо екип на „Пробудете се!“ интервюира петима такива родители, които живеят в Бразилия.

● Жайлтон и Нейя „Когато дъщеря ни беше на две години и половина, разбрахме, че страда от остра лимфобластна левкемия.“

— Колко време продължи лечението?

— Тя беше подложена на химиотерапия в продължение на близо две години и половина.

— Какви странични ефекти се появиха?

— Тя често повръщаше и косата ѝ окапа. Емайлът на зъбите ѝ потъмня и три пъти се разболя от пневмония.

— Как се чувствахте?

— В началото бяхме много уплашени. Но когато здравето ѝ се подобри, бяхме уверени, че тя ще бъде излекувана. Сега дъщеря ни е почти на 9 години.

— Какво ви помогна да се справите с тази тежка ситуация?

— Несъмнено ни помогна доверието в Йехова Бог, ‘който ни утешаваше във всичките ни трудности’, както се казва в Библията във 2 Коринтяни 1:3, 4. Християнските ни братя и сестри също ни оказаха огромна подкрепа. Те ни пишеха насърчителни писма,  обаждаха ни се по телефона, молеха се за нас и дори ни помагаха финансово. Когато дъщеря ни трябваше да бъде преместена в болница в друг щат, Свидетелите там ни намериха място, където да отседнем, и се редуваха да ни водят до болницата. Не можем да опишем с думи колко сме признателни за подкрепата, която ни оказаха всички.

● Луиз и Фабиана „През 1992 г. разбрахме, че дъщеря ни страда от рядка и агресивна форма на рак на яйчниците. Тогава тя беше на 11 години.“

— Каква беше първоначалната ви реакция?

— Не можехме да приемем факта, че момиченцето ни е болно от рак.

— На какво лечение беше подложена тя?

— Дъщеря ни беше подложена на операция и химиотерапия, което ни изтощи както физически, така и емоционално. Тя два пъти се разболя от пневмония, като втория път едва не умря. Освен това нивото на тромбоцитите ѝ беше много ниско, в резултат на което имаше кръвоизливи по кожата и от носа. Ограничаваха тази реакция на тялото посредством лекарства.

— Колко време продължи лечението?

— От първата биопсия до последния курс химиотерапия изминаха около шест месеца.

— Как се чувстваше дъщеря ви относно диагнозата и лечението си?

— Първоначално не знаеше какво се случва. Лекарят ѝ каза, че има „малка топка в корема, която трябва да се отстрани“. Накрая тя разбра, че положението е сериозно, и ме попита: „Татко, от рак ли съм болна?“ Не знаех какво да ѝ кажа.

 — Как се чувствахте вие, виждайки страданията на дъщеря си?

— Трудно е да се опише емоционалната болка, която изживяхме. Представете си, че наблюдавате как малкото ви момиченце помага на медицинската сестра да му намери вена за химиотерапията. В най–трудните моменти отивах в банята, за да плача и да се моля. Една вечер бях толкова отчаян, че помолих Йехова да ми позволи да умра вместо дъщеричката си.

— Какво ви помогна да се справите със ситуацията?

— Получихме огромна подкрепа от християнските си братя, някои от които ни се обаждаха от различни части на страната. Един мил брат ме помоли да си взема Библията, след което ми прочете някои стихове от книгата Псалми. Тези думи бяха точно това, от което се нуждаехме със съпругата ми, тъй като тогава се намирахме в най–трудния период от лечението на дъщеря си.

● Розимари „Дъщеря ми беше на 4 години, когато научихме, че е болна от вид левкемия.“

— Каква беше твоята първоначална реакция?

— Отначало не можех да повярвам. Плачех постоянно и се молех на Бога за помощ. По–голямата ми дъщеря също страдаше, виждайки колко е болна сестра ѝ. Затова се наложи да я изпратя да живее при майка ми за известно време.

— Какви странични ефекти се появиха при малката ти дъщеря?

— Ежедневните процедури химиотерапия ѝ причиниха анемия, поради което лекарите ѝ даваха добавки, съдържащи желязо, както и еритропоетин за увеличаване броя на червените кръвни клетки. Нивото им трябваше постоянно да се следи. Освен това тя правеше гърчове.

— Колко време продължи лечението?

— Дъщеря ми беше подложена на силна химиотерапия в продължение на две години и четири месеца. През този период тя напълня, а косата ѝ окапа, но за щастие нейното чувство за хумор ѝ помагаше да се справя. След около шест години лекарите казаха, че дъщеря ми се е преборила с болестта.

— Какво ви помогна да се справите с тази толкова изтощителна ситуация?

— С дъщеря ми често се молихме и размишлявахме за библейски примери на верни Божии служители, които издържали на различни изпитания. Освен това взехме присърце думите от Матей 6:34, където Исус казал да не позволяваме на безпокойството за утрешния ден да увеличава тревогите ни днес. Много помощ получихме и от християнските си братя, включително от местния Комитет за връзка с болниците, както и от внимателни медицински служители, които редовно се занимават с подобни случаи.

Дали ракът е поразил дете, което познаваш, или което може би е член на семейството ти? Ако е така, се надяваме, че тези интервюта ще ти помогнат да разбереш, че е нормално да страдаш. В Библията пише, че има „време за плачене“. (Еклисиаст 3:4) Но най–вече бъди сигурен, че истинският Бог Йехова, наречен също „онзи, който слуша молитви“, ще утеши всички, които се обръщат към него с искрено сърце. (Псалм 65:2)

[Блок на страница 13]

Библейски стихове, които носят утеха

„Изобщо не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден ще донесе свое безпокойство. Достатъчно за всеки ден е собственото му зло.“ (Матей 6:34)

„Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господар Исус Христос, Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха, който ни утешава във всички трудности.“ (2 Коринтяни 1:3, 4)

„Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога и мирът от Бога, който превъзхожда всяка мисъл, ще пази сърцата ви и умовете ви посредством Христос Исус.“ (Филипяни 4:6, 7)

„Прехвърлете всички свои грижи на [Бога], защото той е загрижен за вас.“ (1 Петър 5:7)

[Блок/Снимка на страница 14]

Любеща уредба

Комитетите за връзка с болниците на Свидетелите на Йехова се опитват да насърчават сътрудничеството между пациентите и болничния персонал. За тази цел служителите от комитетите помагат на пациентите Свидетели да намерят способни лекари, които уважават желанието им да се подчиняват на библейската заповед „да се въздържат от ... кръв“. (Деяния 15:20)

[Снимка на страница 13]

Нейя, Стефани и Жайлтон

[Снимка на страница 13]

Луиз, Алине и Фабиана

[Снимка на страница 13]

Алине и Розимари