Медените мравки — пустинен деликатес

НАШАТА приятелка Юминия, която е аборигенка, иска да сподели с нас една от своите тайни от пустинята. Докато ни води из сухата обрасла с ниска растителност област северно от Алис Спрингс, в централната част на Австралия, тя внимателно оглежда песъчливата почва. Там, под дърветата мулга, вид акация, Юминия съзира малките създания, които ще ни отведат до необичайно лакомство. Това са медените мравки.

Тя копае енергично, следвайки тунелите на мравките в песъчливата почва. След малко дупката е дълбока повече от един метър и е достатъчно широка, за да се седне в нея. „Може да търсиш медени мравки по всяко време на годината, но зимата е най–подходящият сезон, тъй като през лятото става много горещо“ — провиква се тя. Ние гледаме, докато Юминия с опитно око проследява откритите тунели. Тя обяснява: „Трябва да знаеш кой тунел да следваш.“

Юминия скоро открива мравуняка. Вътре се намират най–малко 20 медени мравки, чиито издути коремчета,  големи колкото гроздово зърно, са пълни с кехлибарена течност. Малките насекоми висят от тавана на една от подземните галерии, неспособни да се движат заради издутото си тяло. След броени минути Юминия събира над 100 мравки от няколко галерии. Тя казва: „Медът от тези мравки е една от най–сладките храни тук.“

Живи „гърненца с мед“

Медените мравки са едни от най–необикновените от над 10 000 познати вида мравки. За разлика от пчелите, които събират мед във восъчни пити, тези мравки складират нектар в коремчетата на определени мравки работнички. Колонията използва тези живи „гърненца с мед“, когато мравките не могат да съберат достатъчно храна извън мравуняка.

За да складират или изкарват храна, мравките използват антенките си, чрез които предават необходимата информация на определените мравки работнички. Отваряйки устата си, работничките осигуряват достъп до „гърненцата с мед“. В стомаха си те имат специален отвор с четири клапи, контролиращ движението на течността. През целия си живот, който продължава няколко месеца, очевидно тези работнички могат да бъдат източвани и пълнени с нектар няколко пъти.

Обикновено мравките, в които се съхранява нектарът, водят заседнал начин на живот под земята, където са защитени от суша, от горещина и от животни, хранещи се с насекоми. В този тъмен подземен свят те се предпазват от бактерии и гъбички, като покриват тялото си с антибиотична течност, произвеждана от специална жлеза.

Откъде мравките намират „мед“? В основата на хранителната верига стои нектарът от акациеви дървета. Листните въшки се хранят с този нектар. След това работничките „доят“ листните въшки, като извличат от тях излишния захарен сироп, наречен „медена роса“, или събират нектар от самите дървета. Накрая го складират в определените мравки работнички. Разбира се, тъй като тези мравки не се движат и нямат нужда от много хранителни вещества, по–голямата част от „медената роса“ остава складирана.

Какво да кажем обаче за листните въшки? Дали те са губещите в този случай? Съвсем не. От една страна, мравките им оставят достатъчно нектар. От друга страна, те защитават листните въшки от паразити и хищници. Както мравките, така и листните въшки извличат полза от тези симбионтни взаимоотношения, наречени мутуализъм.

В Библията се казва: „Отиди при мравката, ... наблюдавай пътищата ѝ и стани мъдър. Макар че няма началник, надзирател или владетел, тя си приготвя храна през лятото, събира запаси от храна по време на жетва.“ (Притчи 6:6–8) Колко верни са тези думи, тъй като мравките наистина са трудолюбиви, добре организирани и си сътрудничат! И колко е удивително, че тези издръжливи пустинни обитатели произвеждат такъв сладък деликатес въпреки неблагоприятните условия!

[Снимка на страница 11]

Издутото коремче на медената мравка е пълно с нектар

[Информация за източници на снимките на страница 11]

Снимките на 10 и 11 страница, горе: M Gillam/photographersdirect.com; 11 страница: © Wayne Lynch/age fotostock