Цени своите специални дарове

ЧОВЕШКОТО тяло има изключителни способности. Никое животно не притежава толкова разнообразни способности, колкото хората. Една от причините е изправената ни стойка, заради която не само имаме по–широко полезрение, но и ръцете ни са свободни да извършват различни задачи. Представи си колко ограничени щяха да бъдат дейностите ни, ако трябваше да вървим на четири крака!

Друго предимство е нашата много сложна сетивна система, която ще обсъдим в тази статия. Тя включва ръцете, ушите, очите и, разбира се, изключителния ни мозък. Нека да ги разгледаме поотделно.

Човешката ръка

Нашите ръце са като красиви инструменти, притежаващи невероятна точност. С тях можем да вденем конец в игла или да замахнем с брадва, да нарисуваме картина или да свирим на пиано. Те също са много чувствителни. Дори от лек допир можем да разберем дали докосваме козина, хартия, кожа, метал, вода или дърво. Наистина, нашите ръце са нещо повече от средство за хващане и за извършване на работа. Те ни помагат също да опознаем света около нас. Освен това с тях можем да изразяваме топлота и любов.

Защо ръцете ни са толкова сръчни, изразителни, чувствителни и подвижни? Има много причини. Нека да разгледаме четири от тях.

1. В двете ни ръце има общо над 50 кости, или около една четвърт от костите в тялото. Човешката ръка е изключително гъвкава, благодарение на сложния начин, по който са свързани частите ѝ — костите, ставите и сухожилията.

2. Ръката има палец, който е противоположен на другите пръсти. Той е свързан с китката посредством седловидна става — конструкция от две седловидни повърхности, изкусно свързани под прав ъгъл. Тази става, както и мускулите и другите тъкани правят палеца забележително подвижен и силен.

3. Човешката ръка се контролира от три групи мускули. Две от най–силните групи, сгъвачи и разгъвачи, се намират в предмишницата и движат пръстите посредством сухожилия. Ако тези мускули бяха разположени от китката надолу, ръката щеше да е тромава и щеше да е трудно да я контролираме. Третата група мускули, която е много по–малка и се намира от китката надолу, осъществява фините движения на пръстите.

4. Всъщност пръстите ни са като сензори — само на един квадратен сантиметър от възглавничките им са разположени около 2500 рецептора. Освен това рецепторите се различават по своята функция, вследствие на което можем да усещаме повърхност, температура, влажност, трептене, натиск и  болка. Ето защо човешките пръсти са най–чувствителните сензори за допир, познати днес.

Човешкото ухо

Според някои аудио експерти, макар че дадени животни могат да чуват високочестотни звуци, недоловими за човека, комбинацията на човешките уши с мозъка е забележителна. Благодарение на слуха можем да различим силата, височината и тона на звука, както и да определим приблизително къде и на какво разстояние се намира неговият източник. Границата на слуха при здраво човешко ухо е от около 20 до 20 000 херца, или трептения в секунда. Ушите са най–чувствителни към звуци в рамките от 1000 до 5000 херца. Освен това можем да доловим промяна дори от един херц, например от 440 на 441 херца.

В действителност здравото човешко ухо е толкова чувствително, че може да засече звуци, когато амплитудата на трептенията при тъпанчето е по–малка от диаметъра на атома! Според университетска лекция относно слуха „човешката слухова сетивна система е близо до теоретичния горен праг на физическата чувствителност. ... Би било безсмислено тя да е много по–чувствителна, тъй като тогава щяхме да чуваме единствено ‘съскане’“ в резултат на хаотичното движение на атомите и молекулите във въздуха.

Трептенията на тъпанчето се засилват механично посредством лостова система и се предават на вътрешното ухо чрез слуховите костици — чукчето, наковалнята и стремето. Какво ще стане, ако внезапно чуем оглушителен звук? В такъв случай в ухото се задейства защитен механизъм, при който мускули карат слуховите костици да намалят силата на звука. Но ушите не са устроени така, че да издържат на продължителен силен звук. Ако сме изложени за дълго на  такъв звук, слухът ни трайно ще се увреди. Затова е необходимо да се грижим добре за този „направен чудесно“ дар от нашия Създател. (Псалм 139:14)

Слуховата сетивна система ни помага да определим местонахождението на звуковия източник. Затова допринасят много фактори, като например формата на ушната мида, външния слухов канал, наличието на разстояние между ушите и забележителната способност на мозъка да обработва информация. Ето защо, ако силата на звука отслабне дори малко, стигайки от едното ухо до другото, или ако звукът достигне едното ухо само 30 милионни части от секундата преди другото, мозъкът ни ще ни помогне да установим откъде идва звукът.

Представи си, че трябваше да обработваш съзнателно цялата тази информация. Несъмнено тогава щеше да се наложи да прилагаш познания по висша математика и то със светкавична бързина. Ако някой инженер изобрети „слухова“ система, която дори малко наподобява системата, направена от нашия Създател, той би получил официално признание. Колко често обаче хората изразяват признателността си към Бога за вдъхващите му страхопочитание дела? (Римляни 1:20)

Човешкото око

Според някои изследователи хората, които имат добро зрение, възприемат приблизително 80 процента от информацията за заобикалящия ги свят чрез очите си. В съчетание с мозъка нашите очи ни позволяват да виждаме цветно, да проследяваме движещи се обекти, да разпознаваме форми и да виждаме триизмерно. Също така ние можем да виждаме както при слаба, така и при силна светлина.

Тази способност включва редица сложни механизми. Например зеницата може да се разшири от 1,5 до 8 милиметра в диаметър, вследствие на което количеството светлина, навлизащо в окото, се увеличава до 30 пъти. После светлината преминава през лещата, която я фокусира върху ретината, като така енергията на светлината се увеличава до 100 000 пъти. Затова никога не гледай директно към слънцето!

Ретината съдържа два вида фоторецептори: конусчета (около 6 милиона), чрез които възприемаме цветовете и виждаме ясно, и пръчици (120–140 милиона), които са 1000 пъти по–чувствителни от конусчетата и ни помагат да виждаме при слаба светлина. Всъщност при оптимални условия една пръчица може да реагира на един–единствен фотон, или елементарна частица на светлината.

Друг механизъм за адаптация включва невроните на ретината, които са свързани с конусчетата и пръчиците. От Американската оптометрична асоциация казват, че тези неврони се приспособяват „за секунди и могат да подобрят зрението през нощта 10 пъти или повече“.

Инженерите често изобретяват фотоапарати, скенери и компютри, снабдени със съответния софтуер. Но сложното им устройство и степента, в която си съответстват, не могат да се сравнят с нашата зрителна система. Запитай се: „Разумно ли е да приписваме нашата много по–висша сетивна система на сляпата случайност подобно на еволюционистите?“ За разлика от нас днес Йов — Божи служител, който живял в древността — не разполагал с толкова голямо познание за човешкото тяло. Въпреки това той бил подтикнат да каже на Бога: „Твоите ръце ме оформиха.“ (Йов 10:8)

Човешкият мозък

С изключителна точност мозъкът разчита сигналите, които се пренасят посредством нервите от сетивните органи. Освен това той прави връзка между тези сигнали и съхранената в него информация. По този начин дадена миризма може веднага да накара мозъка да си припомни отдавна забравено преживяване или събитие. Например, ако видиш само малка част от нещо познато, като върха на котешка опашка, мозъкът ти незабавно ще допълни липсващите подробности и ще разбереш, че това е котката ти.

Разбира се, в мозъка няма предварително програмиран образ на котка, нито аромат на роза, звук на течаща вода или усещане за козина. Твоят мозък се е научил да прави тези асоциации. Този факт става ясен, когато  чрез операция слепи по рождение хора проглеждат. Тогава мозъкът им трябва да се научи да тълкува притока на зрителни сигнали в него. Как реагират такива хора?

Те скоро започват да различават цветове, движения и прости форми. Но след това всеки напредва в различна степен. Децата, особено по–малките, продължават да учат много добре. Но случаят не е същият при възрастните. За тях е трудно дори да различават лицата на хората. За съжаление често при „излекуваните“ възрастни хора „първоначалната радост от възвърнатото зрение е последвана от разочарование и объркване, което води до дълбока депресия“, казват от лаборатория „Кох“ към Калифорнийския технологичен институт.

Тези факти ни помагат да разберем по–добре до каква степен Исус Христос лекувал хората по време на земната си служба. Очите на слепите и ушите на глухите не само ‘се отворили’, но и тези хора разбирали какво виждат и чуват. Също така немите започнали да говорят нормално, което било особено забележително при хората, родени с такъв недъг. (Матей 15:30; Марко 8:22–25; Лука 7:21, 22) Можем да сме сигурни, че нито един от слепите, които били излекувани, не изпаднал в депресия. Всъщност един от тези мъже смело защитил Исус, като казал на религиозните му противници: „Никога досега не се е чувало някой да е отворил очите на сляп по рождение човек. Ако този човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“ (Йоан 9:1–38)

В следващата статия ще обсъдим някои от нашите качества, като например смелостта и любовта. Запитвал ли си се защо единствено хората имат способността да проявяват такива качества? Несъмнено фактът, че притежаваме уникални качества затруднява много онези, които искат да докажат, че ние сме просто еволюирали животни.

[Блок на страница 7]

ТВОЯТ УДИВИТЕЛЕН МОЗЪК

Учените не могат да разберат как мозъкът възприема сетивата допир, слух, зрение и обоняние. Изследователят Джералд Шрьодер казал: „Нищо в мозъка ти не може да подскаже как точно виждаш думите, които четеш в момента.“

Той писал също: „Откритията във връзка със сложните функции на мозъка, за които преди дори не сме и подозирали, оспорват простата теория за еволюцията.“ Шрьодер добавил следното: „Убеден съм, че ако знаеше за мъдростта, съдържаща се в живота, Дарвин щеше да развие много по–различна теория.“

[Диаграма/Снимки на страница 5]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Сложно свързани кости

Седловидна става

Мускули

Чувствителни рецептори

[Снимка]

Защо ръцете ни са толкова подвижни?

[Снимка на страница 7]

Мозъкът разчита сигналите, които получава от сетивните органи, и ги свързва със съхранената в него информация