Хосписните грижи — каква е целта им?

„Моята 94–годишна майка, която страдаше от Алцхаймер и имаше сърдечна недостатъчност, вече не можеше да става от леглото. Тя отказваше да се храни и не реагираше на опитите ни да я събудим. В болницата ми обясниха, че тя се намира в изменено състояние на съзнанието. Исках да се грижа за нея в дома ѝ, но се нуждаех от помощ.“ (Джийн)

БОРБАТА с неизлечима болест представлява предизвикателство не само за пациента, но и за семейството му. Роднините са изправени пред труден избор: Дали да решат животът на болния да бъде поддържан на всяка цена дори ако това означава той да продължава да страда ненужно? Или трябва да се постараят да осигурят на любимия си човек добър живот през оставащото му време?

За мнозина хосписните грижи са добро решение. Чрез тях се обръща внимание на емоционалните, духовните и социалните нужди на неизлечимо болните. Целта им е да се облекчат страданията на онези, които са неизлечимо болни. Хосписните грижи вече са на разположение, макар и в различна степен, в почти половината страни в света. Например заради увеличаващия се брой на болните от СПИН или рак в Африка, в повечето страни там се предлагат такива грижи или се предприемат стъпки за въвеждането им.

Целта на хосписните грижи

За някои пациенти да приемат хосписни грижи е все едно да се откажат от живота. Членовете на семейството може да се притесняват, че ако позволят да се полагат такива грижи за близкия им, ще изглежда, че те са безсърдечни и просто го чакат да умре. Но използването на хосписни грижи не означава отказ от живота. Вместо това те могат да помогнат на пациента да се радва възможно най–дълго на изпълнен с достойнство и смисъл живот заедно с близките си, като същевременно получава облекчение от болката си. Освен това семейството на болния ще може да го утешава и подкрепя, докато е възможно.

Въпреки че посредством хосписните грижи болестта няма да изчезне, чрез тях могат да се лекуват усложнения, като пневмония или възпаления на пикочния мехур. В случай че обстоятелствата се променят, например ако бъде открито лекарство или настъпи период на ремисия, пациентът отново може да премине към активно лечение.

Предимствата на грижите в домашни условия

В някои страни хосписни грижи се предлагат само в лечебни заведения. На други  места обаче семейството може да се грижи за болния у дома. По този начин пациентът може да участва в семейните дейности. Полагането на грижи в домашни условия е подходящо в много африкански страни, защото според местните обичаи семейството трябва да се грижи за болните и възрастните.

При хосписните грижи в домашни условия, често семейството може да разчита на помощ от екип, включващ лекар, медицински сестри, санитари и социален работник. Тези специалисти могат да обяснят на членовете на семейството как да се грижат за удобството на пациента, както и какво да очакват през последните му мигове. Те също се съобразяват с предпочитанията на болния и на семейството. Например, ако семейството не желае, болногледачите няма да правят ненужни изследвания или да хранят пациента през сонда, в случай че той вече не може да приема храна.

Долорес и Джийн се грижат вкъщи за 96–годишния си баща. Тъй като състоянието му се влошава, те са признателни за помощта, която получават. Долорес казва: „Пет пъти в седмицата идва болногледачка, която ни помага да къпем баща си. Ако я помолим, тя също ще смени чаршафите на татко и ще се погрижи за външния му вид. Веднъж седмично идва медицинска сестра, за да провери жизнените му показатели и да му донесе необходимите лекарства, а лекарят прави посещение на около три седмици. Тези специалисти са на разположение 24 часа в денонощието, в случай че се нуждаем от помощ.“

Да има специалисти на разположение, е важна част от хосписните грижи, тъй като тези опитни мъже и жени могат да предписват лекарства, така че пациентът да не изпитва болка и същевременно да е жизнен, доколкото е възможно. Те също могат да назначават лечение с кислород. Помощта на тези специалисти вдъхва увереност на семейството и на пациента, премахвайки страха, че болният ще изпитва силна болка или други симптоми през последните си мигове.

Състрадателни грижи

Хората, които полагат хосписни грижи, са наясно, че трябва да пазят достойнството на пациентите и винаги да се отнасят с  уважение към тях. Марта, която повече от 20 години се грижила за болни хора, казва: „Опознавах пациентите, както и техните предпочитания. Опитвах се да им помагам да изпитват възможно най–много радост през оставащото си време. Често силно се привързвах към тях, а някои дори обикнах. Вярно е, че пациенти, които страдаха от Алцхаймер или друга форма на деменция, се съпротивляваха, докато им помагах. Те се опитваха да ме удрят, да ме хапят или дори да ме ритат. Но винаги се стараех да помня, че тяхното поведение се дължи на болестта, а не на самите тях.“

Относно удовлетворението, което изпитвала, помагайки на семействата на болните, Марта казва: „Благодарение на моята помощ те не се чувстваха изцяло погълнати от грижите за близките си. Мисълта, че можеха да споделят товара си с екипа, полагащ хосписни грижи, им носеше утеха.“

Ако там, където живееш, се предлагат хосписни грижи, те могат да бъдат заместител на болниците или на лечебните заведения. Джийн, цитирана в началото на статията, се радва, че за майка ѝ се полагали хосписни грижи. Тя казва: „Майка ми можеше да остане вкъщи, заобиколена от близките си, които я подкрепяха във физическо, емоционално и духовно отношение, като същевременно получаваше необходимите специализирани грижи и лекарства. Всички, които полагаха грижи за нея, бяха професионалисти и проявяваха състрадание. Техните съвети и опит бяха безценни. Смятам, че майка ми не би предпочела друг вид грижи.“

[Текст в блока на страница 17]

Да има специалисти на разположение, е важна част от хосписните грижи

[Блок/Снимка на страница 16]

„Можахме да бъдем с нея“

Исабел от Мексико, чиято майка 16 години се борила с рак на гърдата, докато не се появили разсейки, разказва: „Със семейството ми много се притеснявахме, че мама ще страда. Молихме се да не ѝ се налага да понася ужасната болка, която много неизлечимо болни от рак изпитват, преди да умрат. Местна лекарка, която е специалист в областта на палиативните грижи, беше отговорът на молитвите ни. Тя идваше веднъж в седмицата, предписваше подходящи болкоуспокояващи и ни даваше точни и лесни за следване напътствия относно употребата им и грижите за мама. Чувствахме се спокойни, знаейки, че по което и време на денонощието да ѝ се обадим, лекарката ще дойде. Беше истинска благословия да видим, че мама не изпитваше болка и беше спокойна през последните си дни, като дори се наслаждаваше на малкото храна, която можеше да яде. Можахме да бъдем с нея вкъщи, докато тя не почина в съня си.“

[Блок на страница 17]

Когато краят е близо

Чаршафите винаги трябва да бъдат чисти, сухи и без гънки. За да се избегне появата на декубитални рани, редовно сменяй позицията на пациента, както и бельото или памперса му, особено ако той се изпуска. Функцията на червата може да се поддържа посредством свещички или клизми, в случай че е необходимо. Когато краят е близо, липсата на храна и вода няма да увеличи страданията. Навлажнявай устните на пациента с кубчета лед, мокри тампончета или балсам. На болния му носи утеха дори само да държиш ръката му. Помни, че е възможно той или тя до последно да чува думите ти.