Удивителният звук на алпийския рог

ВЕКОВЕ наред някои жители на швейцарските Алпи използват за общуване уникален музикален инструмент — алпийският рог. Той може да не изглежда практичен, тъй като някои алпийски рогове са два пъти по–дълги от човека, който свири на тях. Въпреки това алпийският рог може да бъде пренасян на ръка. Някои видове дори могат да се разглобяват и частите им да се поберат в куфар. Звукът  на рога се носи на разстояние до 10 километра по алпийските долини.

Как се изработва?

Обикновено алпийският рог се изработва от смърч от красивите швейцарски Алпи. В резултат на природните сили смърчовете по склоновете придобиват извита форма в долната си част.

След като избере дърво, занаятчията го разделя на две части, които издълбава, използвайки специални длета. Само този етап може да отнеме около 80 часа! След това занаятчията изпилява и шлифова вътрешността на дървото. Той залепя двете части и ги завързва здраво с ратан, като също така слага дървена поставка, която да придържа алпийския рог, докато бъде използван. Накрая, след като постави подходящ мундщук и украси долната част на фунията с рисунки или дърворезби, занаятчията покрива алпийския рог с водоустойчив лак.

Как се използва?

Поколения наред пастирите и говедарите в планината са използвали алпийския рог, за да съобщават на семействата си в долината, че всичко е наред. Главно обаче те използвали рога за събиране на кравите за доене. Работниците в мандрите в Швейцария смятат, че нежният звук на алпийския рог успокоява кравите по време на доене.

През зимата, когато прибирали кравите в оборите в долините, много говедари вземали алпийските си рогове в града и свирели, за да припечелят допълнителни средства. Освен това в миналото понякога алпийският рог бил използван, за да бъдат свиквани мъжете за война.

Как се свири на него?

На пръв поглед може да изглежда лесно да се свири на алпийски рог — все пак по него няма отвори, ключове, или клапи. Предизвикателството е да се прецени колко въздух трябва да се вкара в тръбата, така че да издаде желания звук.

Алпийският рог може да издава само 12 тона. Макар че на него не могат да се свирят всякакви мелодии, има музикални произведения, които са написани специално за този инструмент, и умелият музикант може да изпълни различни красиви мелодии.

Известни композитори са предавали звука на алпийския рог в своите произведения за оркестър. Например Леополд Моцарт, бащата на Волфганг Амадеус Моцарт, написал „Симфония пасторела“ за оркестър и „корно пасторитио“ — вид алпийски рог. Брамс наподобил звука на швейцарския алпийски рог, като използвал флейти и рогове, а в своята „Пасторална симфония“ Бетовен пресъздал звука на този инструмент, за да опише живота на пастирите.

Най–ранното споменаване на алпийския рог в писмена форма било през 1527 г. в Швейцария в летописи, принадлежащи на манастира „Свети Урбан“. Днес, почти 500 години по–късно, нежният звук на алпийския рог все още може да бъде чут из величествените алпийски ливади на Швейцария.

[Снимка на страница 15]

Алпийският рог може да бъде разглобяван и пренасян на ръка