Как арабският станал езикът на учените

ПУСНИ

Как арабският станал езикът на учените

ВЕКОВЕ наред арабският бил преобладаващият език сред образованите хора. В началото на VIII век учените, говорещи арабски, в различни градове на Близкия изток започнали да превеждат и поправят научни и философски текстове, датиращи още от времето на Птолемей и Аристотел. По този начин те запазили и обогатили трудовете на древните мислители.

Средище на знанието

През VII и VIII век се появили две нови сили в Близкия изток — първо династията на Омеядите, а после и на Абасидите. Тъй като техните поданици в Арабия, Египет, Ирак, Мала Азия, Палестина и Персия били повлияни от Гърция и Индия, новите владетели имали достъп до богат източник на познание. Абасидите построили нова столица Багдад, която станала средище на знанието. Там араби общували с арменци, бербери, гърци, евреи, индийци, китайци, копти, перси, турци и согдийци, идващи отвъд река Окс, позната днес като Амударя, в централната част на Азия. Заедно те изучавали и обсъждали различни научни въпроси, обединявайки познанията си.

Абасидските владетели в Багдад насърчавали талантливите мислители да участват в културното развитие на империята. Полагали се постоянни усилия да бъдат събирани и превеждани на арабски десетки хиляди книги на разнообразни теми, включително алхимия, аритметика, геометрия, медицина, музика, физика и философия.

Халиф ал–Масур, който управлявал от 754 до 775 г., изпратил посланици във византийския императорски двор, за да вземат математически текстове на гръцки език. Халиф ал–Мамун (813–833 г.) последвал неговия пример и дал тласък на сформирането на гръцко–арабска преводаческа колегия, която съществувала повече от два века. По този начин до края на X век почти всички гръцки философски и научни текстове, които били на разположение по онова време, били преведени на арабски. Арабските учени обаче не само превеждали, но имали и личен принос.

Приносът на арабите

Много арабски преводачи работели точно и удивително бързо. По тази причина някои историци смятат, че преводачите трябва добре да са познавали темата на превеждания материал. Освен това редица учени използвали преведени текстове като основа за своите изследвания.

Например физикът и преводач Хунайн Ибн Исхак (808–873 г.), който бил християнин от Сирия, значително допринесъл за разбирането на човешкото зрение. Неговият труд, който включвал точни схеми на устройството на окото, станал стандартен справочник в офталмологията, както в арабския свят, така и в Европа. Философът и физик Ибн Сина, познат в Европа като Авицена (980–1037 г.), написал десетки книги на разнообразни теми — от етика и логика до медицина и метафизика. Неговият сборник „Канон на медицината“ се основавал на медицинското познание по онова време, включително на проучванията на известните гръцки мислители Гален и Аристотел. В продължение на около 400 години сборникът бил основният учебник по медицина.

Арабските изследователи възприели експерименталния метод в науката, който е в основата на научния прогрес. Това ги накарало да преизчислят обиколката на земята и да поправят географските данни в труда на Птолемей. Историкът Пол Лунд казва: „Те се осмелили да поставят под съмнение дори писанията на Аристотел.“

Напредъкът в познанието намерил приложение в много области на живота, като например в строителството на водоеми, акведукти и водни колела, някои от които съществуват и до днес. Благодарение на нови източници на информация относно селското стопанство и ботаниката земеделците можели да определят кои култури са най–подходящи за дадена област, като така имали по–богата реколта.

През 805 г. халиф Харун ал–Рашид създал първата болница в своята огромна империя. Не след дълго всеки голям град във владенията му разполагал със собствена болница.

Нови центрове за обучение

Много градове в арабския свят можели да се похвалят с библиотеки и различни центрове за обучение. В Багдад халиф ал–Мамун основал преводаческа и изследователска академия, наречена Байт ал–Хикма, което означава „Дом на мъдростта“. Сред служителите там имало учени, които получавали заплати. Според сведенията главната библиотека в Кайро разполагала с повече от един милион тома. По това време в Кордоба, столицата на Испания при управлението на Омеядите, имало 70 библиотеки, които привличали учени и ученици от целия арабски свят. В продължение на над два века Кордоба била водещ културен център.

В Персия познанията по математика на гърците се смесили с познанията на индийците, които били измислили позиционната бройна система, включваща употребата на цифрата нула. В тази система стойността на цифрите се определя от мястото им в числото и от мястото на цифрата нула. Например цифрата едно може да означава 1, 10, 100 и т.н. Лунд пише, че тази система „не само улеснила извършването на всякакви изчисления, но и допринесла за развитието на алгебрата“. Арабските учени постигнали голям напредък и в геометрията, тригонометрията и навигацията.

Златният век на арабската наука и математика бил в ярък контраст с интелектуалния упадък в останалата част на света. В Европа по време на Средновековието, най–вече в манастирите, се полагали подобни усилия за запазването на трудовете на древните учени. Резултатите обаче бледнеели в сравнение с разцвета в арабския свят. Но през X век настъпила промяна, когато арабски преводи започнали да навлизат в Европа. След време броят им се увеличил, което довело до научния напредък там.

Наистина, историята ни показва, че нито един народ не може да си припише заслугите за сегашното ниво на познание в науката и в други области. Днешните по–развити в културно отношение страни дължат много на народите от миналото, които подпомагали проучвания, поставяли под съмнение общоприети факти и насърчавали способните хора.

[Карта на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

◼Влияние на Омеядите

◻Влияние на Абасидите

ИСПАНИЯ

Кордоба

ВИЗАНТИЯ

Рим

Константинопол

река Окс

ПЕРСИЯ

Багдад

Йерусалим

Кайро

АРАБИЯ

[Снимка на страница 27]

Схема на устройство на око от Хунайн Ибн Исхак

[Снимка на страница 27]

Страница от „Канона на медицината“ на Авицена

[Снимка на страница 28]

Арабски учени в библиотека в Басра, 1237 г.

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 27]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!