„Славата“ на звездите

НАБЛЮДАВАЛ ли си с удивление хилядите звезди на небето в ясна нощ? Докато си гледал тези блещукащи точици, може да си забелязал, че те се различават по яркост и дори по цвят. Библията с основание казва: „Славата на една звезда се различава от славата на друга звезда.“ (1 Коринтяни 15:41)

Защо звездите се различават по своята „слава“, или блясък? Например защо някои изглеждат бели, а други сини, жълти или червени? И защо блещукат?

Звездите имат в ядрото си огромна „пещ“, която произвежда изключително голямо количество енергия. Когато достигне външните слоеве на звездата, тази енергия се отделя в космоса, най–вече под формата на видима светлина и инфрачервени лъчи. Може да се изненадаш, че звездите с по–висока температура са сини, а звездите с по–ниска температура са червени. На какво се дължи тази разлика?

Светлината може да бъде представена като поток от частици, наречени фотони, които се движат и като вълни. По–горещите звезди излъчват фотони с повече енергия, които са с по–малка дължина на вълната и са видими в синия край на спектъра. От друга страна, по–студените звезди излъчват фотони с по–малко енергия, които са видими в червения край на спектъра. Нашата звезда Слънцето излъчва голямо количество светлина в зелено–жълтата гама. Защо тогава то не изглежда зеленикаво? Защото излъчва и много светлина, видима в други части на спектъра. В резултат на това, погледнато от космоса, Слънцето е бяло.

Земната атмосфера „оцветява“ слънцето

Тъй като атмосферата служи като филтър на светлината на слънцето, то изглежда различно в зависимост кое време на деня е. Например по обяд слънцето обикновено има ярко жълт цвят. Но при изгрев и залез, когато се намира близо до хоризонта, то може да изглежда оранжево или дори червено. Тази промяна в цвета се дължи на газови молекули, водни изпарения и различни микроскопични частици в земната атмосфера.

Поради своя състав атмосферата разпръсква синя и виолетова слънчева светлина, резултатът от което е великолепно синьо небе в ясен ден. Като изключим синьото и виолетовото от видимия спектър, директната слънчева светлина по обяд е предимно жълта. Но когато слънцето е близо до хоризонта, светлината навлиза в атмосферата под остър ъгъл. Вследствие на това слънчевата светлина изминава по–дълъг път в атмосферата, която в този момент разпръсква още повече синя, както и зелена светлина. Ето защо залязващото слънце може да прилича на прекрасно червено или пурпурно кълбо.

Цветовете на нощното небе

Начинът, по който виждаме небето през нощта, до голяма степен се определя от чувствителността на очите ни. Те възприемат светлината посредством два вида рецептори — конусчета и пръчици. Конусчетата са  чувствителни към цветовете, но при много слаба светлина не функционират. От друга страна, макар че не реагират на цветовете, пръчиците са изключително светлочувствителни. Всъщност при оптимални условия една пръчица може да реагира на един–единствен фотон! Нашите пръчици обаче са по–чувствителни спрямо светлината с по–къса дължина на вълната, видима в синия край на спектъра. Затова когато с невъоръжено око наблюдаваме бледи звезди с еднаква яркост, вероятно ще видим сините, но не и червените звезди. За щастие не ни се налага да гледаме само с просто око.

Биноклите и телескопите ни помагат да виждаме бледи обекти в нощното небе, като например звезди, галактики, комети и мъглявини. Дори тогава обаче сме ограничени заради атмосферата. Решение на този проблем е космическият телескоп „Хъбъл“, който се движи в орбита около земята. Телескопът „Хъбъл“ е чудо на техниката и може да засече обекти, които са десет милиарда пъти по–бледи от най–бледите звезди, видими с невъоръжено око! В резултат на това той е възпроизвел чудесни образи на обекти в далечния космос, включително на галактики и облаци от междузвезден прах и газ, наречени мъглявини.

Сега обаче на земята има телескопи, които конкурират и в някои отношения дори превъзхождат телескопа „Хъбъл“. Благодарение  на съвременната техника например тези нови телескопи не се влияят от атмосферата и помагат на астрономите да наблюдават различни обекти по–подробно, отколкото с „Хъбъл“. Пример в това отношение е обсерваторията „Кек“ на остров Хаваи, където се намира телескопът Кек 1 — един от най–големите оптични телескопи в света. Посредством този телескоп астрономът Питър Тътхил от университета в Сидни в Австралия открил облаци прах, които биват изхвърляни от повърхността на двойни звезди в съзвездието Стрелец, видими за нас близо до центъра на нашата галактика Млечен път.

Колкото по–надалече в космоса се взират астрономите, толкова повече звезди и галактики откриват. Какъв е общият им брой? Ние можем само да предполагаме за разлика от нашия Създател Йехова Бог, за когото в Псалм 147:4 се казва: „[Той] изброява множеството на звездите, назовава всички тях по име.“

Пророк Исаия се изразил по подобен начин. Всъщност с невероятна научна точност той добавил, че физическата вселена е резултат от безграничната мощ на Бога. Исаия писал: „Вдигнете очи и вижте! Кой създаде тези неща? Онзи, който извежда войнството им под брой и ги назовава всичките по име. Поради голямата му мощ и огромната му сила нито едно от тях не липсва.“ (Исаия 40:26)

Откъде Исаия, който живял преди около 2700 години, знаел, че вселената е резултат от безграничната мощ на Бога? Със сигурност той не стигнал сам до този извод. Исаия записал думите, които Йехова го вдъхновил да запише. (2 Тимотей 3:16) По този начин той, както и другите писатели на Библията, направили нещо, което нито един научен учебник или телескоп не може да направи. Те разкрили кой е Онзи, който е отговорен за красотата и славата на звездите.

[Блок/Снимка на страница 16]

ЗАЩО ЗВЕЗДИТЕ БЛЕЩУКАТ?

Звездите блещукат, или сякаш променят яркостта и местоположението си, заради смущения в земната атмосфера. Например представи си, че гледаш точици светлина на дъното на басейн. Какво ще се случи с тях, когато водата се раздвижи? Те ще блещукат точно като звездите. От друга страна, по–големите светлини в басейна няма да се повлияят толкова. Планетите са като тези светлини, но не защото са по–големи от звездите, а защото са много по–близо до земята и съответно изглеждат по–големи.

[Блок/Снимка на страница 17]

ИСТИНСКИ ЛИ СА ЦВЕТОВЕТЕ?

Благодарение на космическия телескоп „Хъбъл“ вероятно си виждал невероятни цветни изображения на галактики, мъглявини и звезди. Но истински ли са цветовете им? Всъщност те са репродукция, комбинация от изкуство и наука. Снимките, получени от телескопа „Хъбъл“, са черно–бели, но са снимани през цветни филтри. Понякога астрономите и специалистите по обработка на изображения използват съвременна технология и софтуер, за да съставят крайните изображения и да предадат възможно най–точно естествените според тях цветове на небесните обекти. * При други случаи астрономите умишлено променят цвета на изображенията, с цел определени подробности да изпъкнат, най–вероятно заради научни анализи.

[Бележка под линия]

[Снимки]

Черно–бяло

Червено

Зелено

Синьо

Краен резултат след наслагване на трите цвята

[Източник]

J. Hester and P. Scowen (AZ State Univ.) NASA

[Снимка на страница 16]

Звездата V838 в съзвездието Еднорог

[Снимка на страница 16]

Взаимодействащите си галактики Arp 273

[Информация за източника на снимката на страница 15]

NASA ESA and the Hubble Heritage (STScI/AURA) -ESA/Hubble Collaboration

[Информация за източника на снимката на страница 16]

V838: NASA ESA and H. Bond (STScI); Arp 273: NASA ESA and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)