Какви са причините за гнева?

ПРИЧИНИТЕ за гнева са сложни. Дори учените признават, че им е трудно напълно да обяснят това чувство. Но като цяло специалистите по психично здраве са съгласни, че всеки от нас реагира на определени фактори, които предизвикват гняв.

Гневът може да бъде предизвикан от нещо, което ни дразни или ядосва. Често той е породен от някаква несправедливост и може да се появи, когато някой ни обиди или прояви неуважение спрямо нас. Гневът ни може да е в резултат и на възможна заплаха за репутацията ни.

Разбира се, причините за гнева се различават в зависимост от възрастта, пола и дори от произхода на човек. Начинът, по който реагират хората, също е различен. Някои рядко се ядосват и бързо забравят дадена обида, докато други лесно се гневят и може да таят гняв в продължение на дни, седмици, месеци или по–дълго.

В света около нас има много фактори, които могат да предизвикат гняв в хората. Също така мнозина стават по–чувствителни на тяхното влияние. Защо? Една от причините е, че егоизмът е все по–разпространен. Библията казва: „В последните дни ... хората ще обичат само себе си, ще обичат парите, ще бъдат самонадеяни, високомерни, ... твърдоглави, надути.“ (2 Тимотей 3:1–5) Само колко точно тези думи описват повечето хора днес!

Проявяващите егоизъм често се ядосват, когато не получат каквото искат. Но има и други причини за нарастването на проблема с гнева. Нека разгледаме някои от тях.

Примерът на родителите

Родителите имат огромно влияние върху развитието на детето от най–ранна възраст до юношеството. Психологът Хари Милс обяснява: „Още през първите години на живота си хората се учат как да изразяват гнева си, като подражават на поведението на околните.“

Ако расте във враждебна среда, или в дом, в който хората се карат за несъществени неща, детето се учи да посреща проблемите в живота с гняв. Положението, в което се намира то, може да се сравни с растение, поливано със заразена вода. Това растение може да продължи да расте, но няма да се развива нормално и може да му бъде нанесена непоправима вреда. По подобен начин децата, изложени на вредно влияние, е по–вероятно да имат проблеми с гнева, когато пораснат.

Пренаселени градове

През 1800 г. около 3 процента от световното население е живяло в градове. През 2008 г. този брой нарасна на 50 процента, а през 2050 г. се очаква да достигне 70 процента. Колкото повече хора живеят в пренаселени градове, толкова по–голяма е вероятността да се увеличат и проявите на гняв. Например град Мексико е един от най–големите градове на земята. Задръстванията в него са главен източник на  стрес. Там живеят 18 милиона души и има 6 милиона коли. Затова град Мексико е наречен от един журналист „столицата, в която има най–много стрес“. Освен това „трафикът е изключително натоварен и хората често избухват в гняв“.

Други фактори, създаващи напрежение в препълнените с хора градове, са замърсеният въздух, шумът, недостигът на жилища, културните различия и голямата престъпност. С увеличаването на стреса хората стават все по–раздразнителни и нетърпеливи.

Икономически натиск

Световната икономическа криза причинява безпокойство и стрес. В съвместен доклад на Международния валутен фонд и Международната организация на труда към ООН (МОТ) от 2010 г. се казва: „Според сведенията над 210 милиона души по цял свят са безработни.“ За съжаление много от съкратените нямат достатъчно спестявания или не получават държавни помощи.

 Онези, които имат работа, също изпитват натиск. Според МОТ стресът на работното място се е превърнал в „глобална епидемия“. Лорн Къртис, консултант по управление в Онтарио, казва: „Хората се страхуват, че ще загубят работата си и очакват най–лошото. Поради това те често спорят с началника или колегите си.“

Предразсъдъци и несправедливост

Представи си как щеше да се чувстваш, ако трябваше да участваш в състезание по бягане и видиш, че си единственият, който трябва да бяга с оковани във вериги крака. Милиони хора се чувстват по същия начин, когато се сблъскват с расова или друга дискриминация. Мнозина изпитват гняв, когато са изправени пред пречки, заради които не могат да си намерят работа, жилище, да получат образование и други необходими неща.

Има и още несправедливости, които могат да обезсърчат някого и да му причинят силна емоционална болка. За съжаление почти всички сме били засегнати от някаква несправедливост. Преди повече от 3000 години мъдрият цар Соломон писал: „Ето, потисканите проливат сълзи, но няма утешител за тях.“ (Еклисиаст 4:1) Когато  несправедливостта е широко разпространена и липсва утеха, човек лесно може да започне да изпитва гняв.

Развлекателната индустрия

Направени са над хиляда проучвания, за да се установи как насилието, показвано по телевизията и другите медии, влияе на децата. Джеймс Стиър, основателят на „Комън сенс медия“, казва: „Поколение, което постоянно е излагано на потресаващо насилие, по–лесно възприема агресията, не отхвърля жестокостта и проявява по–малко състрадание.“

Вярно е, че повечето младежи, които редовно гледат сцени с насилие по телевизията, не стават жестоки престъпници. Развлекателната индустрия обаче често представя необуздания гняв като приемлив начин за справяне с трудностите. В резултат на това се появи ново поколение, което е безчувствено към насилието.

Влиянието на злите духове

Библията разкрива и друга причина за невъздържания гняв, а именно действието на невидима сила. В началото на човешката история една духовна личност се разбунтувала срещу Всемогъщия Бог. Тази зла личност е наречена Сатана, което на еврейски означава „противник“. (Битие 3:1–13) По–късно Сатана подмамил и други ангели да се присъединят към него.

Влиянието на тези бунтовни ангели, познати като демони, е ограничено до областта на земята. (Откровение 12:9, 10, 12) Освен това те изпитват „голяма ярост“, тъй като знаят, че им остава още малко време. Въпреки че не можем да видим тези духовни личности, усещаме резултатите от техните действия. По какъв начин?

Сатана и демоните му се възползват от грешните ни склонности, като ни изкушават да участваме във „вражди, разпри, ревност, гневни изблици, свади, разединение ... и други такива неща“. (Галатяни 5:19–21)

Не се поддавай на гнева

След като разгледахме всички тези причини, разбираме защо хората изпитват огорчение и безпокойство в ежедневието си.

Да овладеем гнева си, може да изглежда невъзможно. От следващата статия обаче ще разберем как можем да въздържаме гнева си.

[Блок на страница 5]

ВЕРОЯТНО ИМАШ ПРОБЛЕМ С ГНЕВА, АКО...

▶ се ядосваш, докато чакаш на опашка в магазина.

▶ често спориш с колегите си.

▶ понякога не можеш да заспиш нощем, размишлявайки върху неща, които са те ядосали през деня.

▶ ти е трудно да простиш, когато те обидят.

▶ често губиш контрол върху чувствата си.

▶ след като си избухнал, често изпитваш срам и съжаление. *

[Бележка под линия]

[Блок на страница 6]

СТАТИСТИКА

Фондацията за психично здраве в Лондон издаде брошура, озаглавена „Точка на кипене — проблемният гняв и как да се справим с него“. Основните заключения в нея включват следните данни:

84% чувстват по–голям стрес на работното си място отпреди 5 години.

65% от служителите в офис са изпитвали силен гняв по време на работа.

45% редовно губят самообладание в работно време.

До 60% отсъстват от работното си място заради стрес.

33% от британците са скарани със съседите си.

64% от анкетираните смятат, че като цяло хората са все по–гневни.

32% казват, че имат близък приятел или роднина, който не може да контролира гнева си.

[Снимка на страница 5]

Как гневните ти изблици могат да повлияят на децата ти?

[Снимка на страница 6]

Позволяваш ли на развлекателната индустрия да оформя възгледа ти за гнева и агресията?