Помагай на страдащите от тревожно разстройство

„Често получавам сърцебиене, облива ме студена пот и ми е трудно да си поема дъх. Обзема ме страх, тревога и се чувствам объркана.“ (Изабела, която е над 40–годишна и страда от паническо разстройство)

ТРЕВОЖНОСТТА е чувство на безпокойство или нервност. Чувствал ли си се притеснен, когато покрай тебе мине раздразнено куче? Какво става, когато то си тръгне? Тогава уплахата и безпокойството ти изчезват. Какво обаче представлява тревожното разстройство?

Когато тревогата стане хронична, тоест продължава дори след като няма причина за това, тя се превръща в тревожно разстройство. Според сведение от Министерството на здравеопазването в България 11,4 процента от българите страдат от тревожни разстройства. Обърни внимание на примера на Изабела, цитирана в началото на статията. Състоянието на тревожност, подобно на нейното, може да доведе до сериозни последствия.

Освен това семейството на болния също може да бъде засегнато. Но има и добра новина. В издание на Американския национален институт за психично здраве се казва: „Съществуват резултатни методи за лечение на тревожните разстройства, а благодарение на проучванията се откриват и нови видове лечения, които може да помогнат на много от страдащите от такива заболявания да водят пълноценен живот.“

 Семейството и приятелите също могат да помогнат. По какъв начин?

Как можеш да помогнеш?

Оказвай подкрепа. Моника, страдаща от генерализирана тревожност и посттравматичен стрес, обяснява следното за една от трудностите, с които се сблъсква: „Повечето хора не разбират емоционалните ми проблеми.“

Поради тази причина страдащите от тревожно разстройство често изпитват силен страх да не бъдат разбрани погрешно и затова прикриват проблемите си от другите. Впоследствие може да чувстват вина, което влошава още повече емоционалното им състояние. Следователно е изключително важно да получават подкрепа от семейството и приятелите си.

Научи повече за заболяването. Това предложение е особено важно за онези, които са близки със страдащи от тревожно разстройство. Сред тях са членовете на семейството и приятелите.

Утешавай болния. Апостол Павел, който живял през първи век, насърчил приятелите си в град Солун: „Утешавайте се един другиго и се укрепвайте един другиго.“ (1 Солунци 5:11) Можем да правим това чрез думите и тона на гласа си. Важно е да показваме личен интерес към приятелите си и да избягваме нараняващи изказвания.

Помисли за тримата т.нар. приятели на Йов, на когото е наречена книга от Библията. Те погрешно твърдели, че Йов прикрива свои грехове и затова страда.

Ето защо е важно да проявяваш разбиране към чувствата на болния. Изслушвай го внимателно. Опитвай се да гледаш на нещата от негова гледна точка. Не си прави прибързани заключения подобно на лицемерните приятели на Йов, които впоследствие били наречени „жестоки утешители“. Всъщност те го накарали да се чувства още по–зле. (Йов 16:2)

Позволи на болния спокойно да изразява чувствата си. По този начин вероятно ще разбереш по–добре какво преживява той. Помисли и за ползата — може да помогнеш на болния да се радва на по–удовлетворяващ живот.

 [Блок/Снимка на страница 27]

Видове тревожни разстройства

Изключително важно е да знаеш повече за тревожните разстройства, особено ако твой близък страда от подобно заболяване. Обърни внимание на следните пет вида тревожни разстройства.

Паническо разстройство Изабела, спомената в началото на статията, се чувства изтощена не само от пристъпите на тревожност. Тя споделя: „Между пристъпите изпитвам страх, че следващият пристъп предстои.“ В резултат на това болните избягват местата, където са поучили пристъп. Някои стигат дотам, че не искат да излязат от къщи или се изправят пред трудна за тях ситуация само ако са с някого, на когото имат доверие. Изабела обяснява: „Достатъчно е да остана сама, за да се провокира пристъп. С майка ми се чувствам сигурна. Не мога да се справям, ако тя не е до мене.“

Обсесивно–компулсивно разстройство Човек, обзет от мисълта за микроби и мръсотия, може да развие манията да си мие ръцете постоянно. Ренан, който страда от подобно разстройство, казва: „Непрекъснато се измъчвам от миналите си грешки. Анализирам ги многократно и то от всяка възможна страна.“ Впоследствие той изпитва необходимост да говори за грешките си с другите. Ренан постоянно се нуждае от насърчение. Но лекарствата му помагат да контролира емоциите си. *

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) Напоследък този термин се използва, за да се опишат някои психологични симптоми, които хората може да имат вследствие на трагично преживяване, при което са били наранени физически, или на страх от подобно събитие. Страдащите от ПТСР може да се стряскат лесно, да станат раздразнителни, безчувствени, да загубят желанието си да се занимават с любими неща и да им е трудно да изпитват обич към другите, особено към онези, които са им били близки. Някои развиват склонност към агресия, дори към насилие, и избягват ситуации, които им напомнят за трагичното преживяване.

Социална фобия, или социално тревожно разстройство Този термин се използва във връзка с хора, които чувстват непреодолима тревога и притеснение в ежедневните социални дейности. Някои изпитват силен и продължителен страх, че са наблюдавани и обсъждани от другите. Те може да се тревожат дни или седмици наред преди дадено събитие. Това чувство може да стане толкова силно, че да им пречи по време на работа, училище или други ежедневни дейности и да ги затруднява да създават и поддържат приятелства.

Генерализирана тревожност Моника, спомената по–рано, страда от това заболяване. Нейният ден е изпълнен с „прекомерни“ тревоги дори когато няма причина за тях. Страдащите от генерализирана тревожност са склонни да мислят, че ги грози някаква опасност и се притесняват прекалено за здравето, парите, семейните проблеми или трудностите в работата си. Самата мисъл как ще се справят през деня ги плаши. *

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 26]

„Утешавайте се един другиго“