Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Разказано от семейства

Разказано от семейства

Разказано от семейства

„ВЕЧЕ НЕ СМЕ САМО СЪКВАРТИРАНТКИ“

Елиз, 20–годишната дъщеря на Филип, вършела повечето домакински задължения. По–късно Филип се оженил за Луиз. Дали двете щели да се разбират добре?

Луиз: „В началото беше много трудно. Обичам да съм си вкъщи и исках да е ясно, че аз ще съм домакинята.“

Елиз: „Луиз преподреди цялата къща и изхвърли много от нещата ни. Веднъж, докато чистих, не поставих някои вещи на мястото им, тъй като вече не знаех къде трябва да стоят. Това разстрои Луиз, разменихме си някои обидни думи и не ѝ говорих цяла седмица.“

Луиз: „Казах на Елиз, че не знам какво ще правим оттук нататък, но не мога да живея повече така. По–късно вечерта тя дойде при мене и ми се извини. Прегърнах я и двете се разплакахме.“

Елиз: „Луиз остави някои мои снимки, закачени на стената, а татко не махна лампите, които бях сложила в дневната. Може да изглежда маловажно, но тези неща наистина ми помогнаха да се чувствам у дома си. Също така съм признателна на Луиз за начина, по който се грижи за малкия ми брат, когато той е с нас. Минаха две години, преди да я приема за член на семейството ни.“

Луиз: „Мисля, че с Елиз вече не сме само съквартирантки, а и добри приятелки.“

„ЕДИНСТВОТО Е ПО–ВАЖНО“

Когато Антон и Марълиз се оженили преди шест години, всеки от тях имал по три деца, които станали част от новото им семейство.

Антон: „Прекарваме време заедно, като например ходим на къмпинг. Но също отделяме време за всяко дете. Макар че ни трябваха няколко години, преди да се чувстваме като истинско семейство, вече повечето от семейните ни проблеми са разрешени.“

Марълиз: „За нас е важно да гледаме на децата като на „наши“, а не като на „мои“ и „твои“. Веднъж се ядосах, когато според мене Антон несправедливо дисциплинира един от синовете ми и позволи на дъщеря си да седне отпред в колата. Разбрах, че единството в семейството е по–важно, отколкото кой ще седне на предната седалка. Опитваме се да сме справедливи към децата, въпреки че не можем да се отнасяме напълно еднакво към всяко от тях.

Също така избягвам да говоря за приятни преживявания, които сме имали с предишното си семейство, тъй като онези, които не са били част от него, може да се почувстват пренебрегнати. Вместо това показвам, че съм благодарна за семейството, което имам сега.“

„ПЪРВО ИЗКАЗВАМЕ ПОХВАЛА“

Преди четири години Франсис се оженил за Сесилия. Семейството им включва трите ѝ големи деца и синът му на юношеска възраст.

Франсис: „Опитвам се да бъда достъпен и да не се обиждам лесно. Редовно се храним заедно и разговаряме. Освен това възлагам на всеки домакински задължения и така цялото семейство има полза.“

Сесилия: „Прекарвам време с всяко от децата и изслушвам притесненията им. Когато сме събрани заедно като семейство, първо изказваме похвала и след това обсъждаме проблемите. Ако допусна грешка, си я признавам и искрено се извинявам.“

ОТГЛЕДАН ОТ ДВАМА ВТОРИ РОДИТЕЛИ

Юки, който е на 20 години, не е виждал баща си от 5–годишен. По–късно майка му се омъжила за Томонори, но починала, когато Юки бил на 10 години. След 5 години вторият му баща се оженил за Михоко и така Юки заживял с двама втори родители.

Юки: „Когато вторият ми баща реши да се ожени, си помислих, че нямам нужда от мащеха, защото вече бях преживял достатъчно промени в семейството. Отказах да я приема и се отнасях студено към нея.“

Михоко: „Въпреки че съпругът ми не ми оказваше натиск да обичам доведения му син, исках да имам добри отношения с Юки. Направихме всичко възможно да не променяме начина му на живот, включително духовните дейности, развлеченията и разговорите след вечеря. Освен това, след като разговаряхме за смъртта на майка му, започнах да го разбирам по–добре.

Когато забременях, си мислихме как да помогнем на Юки да се чувства сигурен в семейството. Позволявахме му да храни и да къпе бебето, както и да сменя памперсите му. После хвалехме Юки пред другите за неговата помощ. Малкият Ицуки бързо се привърза към Юки. Преди да каже „татко“ или „мама“, той се научи да казва „нини“, или „батко“.“

Юки: „Като дете с втори родители, е нормално да се чувстваш самотен и изоставен. Когато се опиташ да обясниш ситуацията си на другите, те сякаш не те разбират. Но се радвам, че в християнския сбор намирам истинска подкрепа. Отношението ми към мащехата ми се промени. Тя ми дава добри съвети и мога да разговарям искрено с нея.“

[Текст в блока на страница 9]

Бъди търпелив! Семействата с доведени и заварени деца могат да имат успех