Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Библията — книга на точни пророчества — 1 част

Библията — книга на точни пророчества — 1 част

Библията — книга на точни пророчества — 1 част

„Ще направя от тебе голям народ“

В тази поредица от осем статии се обсъждат някои забележителни пророчества в Библията. Тези статии ще ти помогнат да намериш отговора на въпроса: „Дали библейските пророчества са измислени от интелигентни хора, или са вдъхновени от Бога?“ Каним те да изследваш доказателствата.

СКЕПТИЦИЗМЪТ е характерен за времето, в което живеем, и влияе на гледната точка на хората за Библията. За съжаление мнозина не отделят време, за да я изследват. Те основават възгледа си предимно на чуждото мнение. Надяваме се обаче, че ти би искал да разгледаш някои факти от миналото, които свидетелстват за достоверността на Библията.

Нашият исторически преглед започва с човек, който и до днес е уважаван от християни, евреи и мюсюлмани. Той бил евреин и живял от 2018 до 1843 г. пр.н.е. Името му било Авраам *.

Част от първите пророчества, записани в Библията, се отнасяли главно за Авраам, но засягат и нас днес. (Виж блока  „Благословия за „всички народи“.) Някои от тях според библейската книга Битие са: (1) Потомците на Авраам щели да станат могъщ народ. (2) Преди това щели да бъдат роби в чужда земя. (3) Те щели да бъдат освободени и да завладеят ханаанската земя. Нека разгледаме по–подробно тези пророчества.

Три забележителни пророчества

1 Пророчество: „Ще направя от тебе [Авраам] голям народ.“ (Битие 12:2)

Изпълнение: Потомците на Авраам, които произлезли от Исаак и Яков (наречен също Израил), съставили древния народ на Израил. Този народ бил независим и имал свой цар.

Факти от историята:

● Библията дава подробности за родословието на Авраам, включително за неговите потомци, произлезли от Исаак, Яков и 12 синове на Яков. От родословната линия на Авраам били много от царете на Израил и Юда. За 17 от тези царе се говори в независими исторически източници, които са в съгласие с библейския разказ, че потомците на Авраам образували народ. *

2 Пророчество: „Твоите потомци ще бъдат пришелци в чужда земя и ще служат на хората ... А те ще се върнат тук по времето на четвъртото поколение.“ (Битие 15:13, 16)

Изпълнение: Заради глада в Ханаан четири поколения от потомците на Авраам живели в Египет. В началото те били пришелци, но по–късно станали роби и трябвало да правят тухли от глина и слама. Ако разгледаме родословната линия на един от потомците на Авраам — неговият правнук Леви, който се заселил в Египет с възрастния си баща, — четирите поколения са: (1) Леви, (2) синът му Каат, (3) внукът му Амрам и (4) правнукът му Моисей. (Изход 6:16, 18, 20) През 1513 г. пр.н.е. Моисей извел израилтяните от Египет. (Виж  линията на времето и блока  „Точна хронология“.)

Факти от историята:

● Според Джеймс Хофмайер, професор по Стария завет и археология на Близкия изток, египетски писмени източници и археологически находки потвърждават, че семитите, към които спадат древните евреи, се заселили в Египет със стадата си по време на глада. Но наистина ли израилтяните станали роби, които правели тухли?

● Макар че израилтяните не са споменати конкретно в египетски източници, от рисунки в египетски гробници и от свитъци разбираме, че за изработването на тухли от кал и слама били използвани чужденци. Както Библията, така и египетските находки потвърждават, че имало надзиратели, които следели дали робите изпълняват нормата си за деня. (Изход 5:14, 19) Професор Хофмайер казва: „От египетски източници става ясно, че по време на потисничеството над израилтяните ... на чужденците им бил налаган принудителен труд. В заключение може да се каже, че заселването на древните евреи в Египет ... по време на глада и поробването им, е факт.“

3 Пророчество: „Ще дам ... на твоето потомство ... цялата ханаанска земя.“ (Битие 17:8)

Изпълнение: Моисей извел новообразувания народ на Израил от Египет, а Исус Навиев, синът на Нави, въвел израилтяните в ханаанската земя през 1473 г. пр.н.е.

Факти от историята:

● Въпреки че археолозите не могат да постигнат съгласие относно датите на определени събития, според Кенет Китчън, почетен професор по египтология, „със сигурност се знае, че израилтяните се установили в Ханаан“.

● В Библията пише, че Исус Навиев ‘опожарил [ханаанския град] Асор’. (Исус Навиев 11:10, 11) Сред руините на града археолозите открили три ханаански храма, които били напълно унищожени. Те също намерили доказателства, че градът бил опожарен през XV век пр.н.е. Тези факти са в съгласие с Библията.

● От интерес е и друг ханаански град, Гаваон, разположен на около 10 километра от Йерусалим. Археолозите потвърдили съществуването му, когато открили около 30 дръжки на стомни, гравирани с името на града. За разлика от жителите на Асор древните гаваонци сключили мир с Исус Навиев. Той ги назначил да носят вода. (Исус Навиев 9:3–7, 23) Защо им дал тази задача? От 2 Царе 2:13 и Йеремия 41:12 разбираме, че в Гаваон имало изобилие от вода. В съгласие с библейското повествование в „Нов международен превод — Археологическа учебна Библия“ пише: „Най–забележителната особеност на Гаваон е, че разполагал с много водоизточници — един голям и седем по–малки.“

● Десетки библейски личности са споменати в независими исторически източници. Както разбрахме, към тях се отнасят 17 царе, които били потомци на Авраам и управлявали в Израил и Юда. Сред тях са Ахав, Ахаз, Давид, Езекия, Манасия и Озия. Тази царска династия доказва съществуването на народа на Израил, който влязъл в ханаанската земя и я завладял.

● През 1896 г. археолози открили стелата на Мернептах в Тива, Египет. На нея се възхвалява победата на фараон Мернептах в Ханаан през 1210 г. пр.н.е. Тази стела е първият източник извън Библията, който доказва съществуването на народа на Израил.

Предимството на подробностите

Както разбрахме, в Библията се съдържат много подробности относно хора, места и събития. Те ни помагат да сравним записаното в Библията с историческите източници и така да се уверим в изпълнението на пророчествата в нея. Фактите показват, че обещанията на Бога относно Авраам и неговото потомство са се изпълнили — потомците на Авраам образували народ, били роби в Египет и по–късно завладели ханаанската земя. Всичко това е в съгласие с думите на апостол Петър, който смирено признал: „Никога пророчество не се е появявало по човешка воля, но хора са говорили онова, което идва от Бога, водени от светия дух.“ (2 Петър 1:21)

Векове след завладяването на Ханаан от израилтяните в историята им настъпил обрат, довел до трагични последствия. Тези последствия също били предсказани от библейските писатели, както ще видим в следващия брой на списанието.

[Бележки под линия]

^ абз. 5 Авраам първоначално се казвал Аврам.

^ абз. 11 Виж 1 Летописи 1:27–34; 2:1–15; 3:1–24. По време на управлението на Ровоам, син на цар Соломон, народът на Израил се разделил на северно и южно царство. Оттогава израилтяните били управлявани едновременно от двама царе. (3 Царе 12:1–24)

[Блок на страница 17]

БЛАГОСЛОВИЯ ЗА „ВСИЧКИ НАРОДИ“

  Бог обещал, че хора от „всички народи“ ще бъдат благословени чрез потомството на Авраам. (Битие 22:18) Главната причина Бог да направи от Авраамовите потомци народ била свързана с идването на Месията, който щял да даде живота си за цялото човечество. * Следователно Божието обещание, дадено на Авраам, засяга и тебе. В Йоан 3:16 пише: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“

[Бележка под линия]

^ абз. 33 Пророчествата относно Месията ще бъдат разгледани в 3 и 4 част от тази поредица.

[Блок на страница 17]

ТОЧНА ХРОНОЛОГИЯ

  Записаното в 3 Царе 6:1 показва, че Библията е точна по отношение на хронологията. В този стих се посочва времето, когато цар Соломон започнал строежа на храма в Йерусалим. Там четем: „През четиристотин и осемдесетата година [479 пълни години] от излизането на синовете на Израил от египетската земя, в четвъртата година от [царуването на Соломон] над Израил, през месец зив, който е вторият месец, Соломон започна да строи дома на Йехова.“

Според библейската хронология четвъртата година от управлението на Соломон е 1034 г. пр.н.е. Като отброим 479 пълни години назад, стигаме до 1513 г. пр.н.е., годината, в която израилтяните излезли от Египет.

[Блок на страница 18]

АВРААМ Е ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ

● На глинени плочки, датиращи от началото на второто хилядолетие пр.н.е., са изброени градове, чиито имена са същите като на някои роднини на Авраам. Тези градове са Фалек, Серух, Нахор, Тара и Харан (Аран). (Битие 11:17–32)

● От Битие 11:31 разбираме, че Авраам и неговото семейство напуснали „халдейския град Ур“. Руините на този град са открити в югоизточната част на Ирак. В Библията пише, че Тара, бащата на Авраам, умрял в Харан, който най–вероятно се намира в Турция. А жената на Авраам Сара умряла в Хеврон, един от най–старите градове в Близкия изток, който е населяван и до днес. (Битие 11:32; 23:2)

[Таблица/Снимка на страници 16, 17]]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ЛИНИЯ НА ВРЕМЕТО НА ПОТОМЦИТЕ НА АВРААМ И ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЕГИПЕТ

 (пр.н.е.)

1843 г. Авраам умира

Четири поколения от

потомците на Авраам

Леви

1728 г. Яков и семейството му

се преместват в Египет

1711 г. Яков умира Каат

1657 г. Йосиф умира Амрам

1593 г. Ражда се Моисей Моисей

1513 г. Моисей извежда

израилтяните

от Египет

1473 г. Моисей умира.

Исус Навиев въвежда

израилтяните в

ханаанската земя

Времето

на съдиите

1117 г. Самуил помазва

Саул за първия

израилски цар

1107 г. Ражда се Давид

1070 г. Давид става цар

на Израил

1034 г. Соломон започва

строежа на храма

[Снимка]

Тази стела с надпис „Домът на Давид“ е сред многото източници, споменаващи царе, които били потомци на Авраам и управлявали над Израил и Юда

[Източник]

© Israel Museum Jerusalem/The Bridgeman Art Library International