„Какъв нос!“

ОБИКНОВЕНО хората възкликват така, когато за пръв път видят мъжка дългоноса маймуна със своя провиснал месест нос. * Носът на някои мъжки може да достигне 18 сантиметра, или около една четвърт от дължината на животното. Тъй като виси над устата и брадичката на маймуната, тя го повдига, когато се храни. Ако ти имаше такъв нос, той щеше да стига до средата на гърдите ти!

От каква полза е този нос за мъжката дългоноса маймуна? * Теориите са много. Може би чрез него се отделя излишната топлина от тялото и се усилват звуците, които животното издава. Вероятно той служи и като предупредителен знак за другите мъжки. Когато доминиращият мъжки се ядоса или развълнува, носът му се подува и зачервява. Друга теория е, че този израстък му помага да привлича женската. Навярно обаче носът на дългоносата маймуна има и други предназначения, за някои от които все още не знаем нищо.

Голямо шкембе

Както мъжките, така и женските дългоноси маймуни имат издут корем. Всъщност стомахът им може да побере храна, равняваща се на една четвърт от телесното им тегло. Ето защо те постоянно изглеждат като бременни. Защо шкембето им е толкова голямо?

В стомаха на дългоносата маймуна, подобно на стомаха на кравата, има рядка  смес от растителност и бактерии. Бактериите предизвикват ферментация и разграждат целуозата, както и някои отровни растителни вещества, които са смъртоносни за други животни. Благодарение на изумителната си храносмилателна система дългоносите маймуни могат да ядат листа, горчиви плодове, зърна на бобови растения, семена на палми и други растения — храни, които приматите с друг вид стомаси, не могат да приемат.

Но храносмилателната система на дългоносите маймуни има недостатък. Заради него те не бива да ядат сладки плодове, които бързо ферментират. Плодовете с много захар подуват корема им, като дори могат да причинят мъчителна смърт.

Поради богатата си на целулоза диета и сложния си стомах, тези маймуни се нуждаят от много време, за да смелят храната. Затова след обилна закуска те си почиват, понякога часове наред, преди да ядат отново.

Общително животно

Дългоносите маймуни рядко се хранят или почиват сами. Доминиращите мъжки имат хареми, състоящи се от най–много осем женски и техните малки. Когато станат достатъчно големи, за да се грижат за себе си, младите мъжки маймуни са изгонвани от групата. Те пък се събират с други млади мъжки, като образуват групи, в които също има един или двама по–големи мъжкари. За обикновения наблюдател тези групи изглеждат като хареми.

Дългоносите маймуни имат необичаен навик — харемите често се смесват, особено вечер, когато се събират около реките. Ако усети, че друг се интересува от женските от харема му, мъжкият демонстрира силата си. Обикновено тежащият около 20 килограма мъжки застава на четирите си крайника, отваря широко устата си и се вторачва в съперника си. В книгата „Дългоносите маймуни на Борнео“ се казва: „Ако по този начин не успее да постигне желания резултат, мъжкият изведнъж започва да скача от дърво на дърво, като често издава рев и стъпва на изсъхнали клони, които се чупят със силен пукот и създават още по–голям шум.“ Рядко обаче се стига до бой.

В същата книга пише: „Не само видът на дългоносите маймуни е странен, но и звуците, които издават.“ Вечер, когато са около реките, те мучат, крещят и реват. В цялата тази врява женските тихо хранят и пощят малките си. Преди мракът да обгърне гората, маймуните вече са намерили удобно място за нощуване — обикновено по високите дървета около реките.

 Маймуни с плавателни ципи

Освен странния си нос тези маймуни имат и друга особеност — недоразвити ципи на задните си крайници. Те им помагат да плуват добре и да вървят безопасно в мангровите блата, където обитават и много крокодили. Как дългоносите маймуни, които обичат водата, се пазят от тези хищници?

Един от методите им е да влязат незабелязано във водата и тихо да плуват в колона по един. Но когато реката е тясна, те се катерят нависоко, засилват се от някой клон на около 9 метра над водата, скачат по корем в реката и плуват възможно най–бързо. Дори майките с малките си използват този метод. Понякога цяло стадо маймуни се хвърля във водата и се отправя стремглаво към отсрещния бряг. Най–големият им враг обаче не е крокодилът.

Застрашен вид

Дългоносите маймуни са обявени за застрашен вид, като в естествената си среда те наброяват само няколко хиляди и продължават да намаляват главно заради пожари, дърводобив, неконтролиран туризъм и изсичане на гори, с цел създаване на плантации от маслодайни палми. Друга причина е, че хората ги убиват за удоволствие, за храна или за да ги използват в народната медицина. Дългоносите маймуни са лесна плячка, защото се открояват, докато спят по дърветата около реките. Всъщност в една област, където често се ловува с моторни лодки, за пет години броят на тези маймуни е намалял наполовина!

Природозащитниците се опитват да предупредят за изчезването на дългоносите маймуни и в Борнео те са защитени със закон. Но дали тези мерки ще дадат резултат? Времето ще покаже. Ще бъде жалко това интересно животно да изчезне. Също така то трудно оцелява, ако не е на свобода.

Разбира се, дългоносата маймуна е само един от видовете, чието бъдеще изглежда мрачно. Безброй други видове вече са изчезнали. Бог обаче има намерение да поеме властта над земята, да унищожи злите и да научи хората как да се грижат за земния си дом. (Притчи 2:21, 22) Йехова Бог обещава следното: „Те вече няма да причиняват вреда, нито ще вършат зло по цялата ми свята планина, защото земята ще бъде изпълнена с познание за Йехова, както водата изпълва морето.“ (Исаия 11:9)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Дългоносите маймуни имат голям нос и издут корем

[Източник]

© Peter Lilja/age fotostock

[Снимка на страница 13]

Носът на мъжкия виси над устата му и той трябва да го повдига, когато се храни

[Източник]

© Juniors Bildarchiv/Alamy

[Снимка на страница 14]

Дългоносите маймуни рядко се хранят или почиват сами

[Източник]

© Peter Lilja/age fotostock