Несправедливостта причинява болка

ПРЕЗ 2010 г. Майкъл бил освободен от затвора в Тексас, след като лежал там 27 години за изнасилване — престъпление, което не бил извършил. Той бил обявен за невинен след ДНК анализ, който по онова време все още не съществувал. По–късно властите открили истинските виновници, но не било възможно да се повдигне обвинение, тъй като давността на престъплението била изтекла.

Много престъпници остават ненаказани. Например според вестник „Телеграф“ във Великобритания „през последното десетилетие неразрешените случаи на убийства са се удвоили, в резултат на което хората се страхуват, че полицията и съдилищата не могат да се справят с жестоките престъпления“.

През август 2011 г. британската полиция трябваше да се справи с друг вид престъпление — размириците в Бирмингам, Ливърпул, Лондон и в други райони. Разгневените тълпи предизвикваха палежи, чупеха витрини и плячкосваха, унищожавайки магазини, домове и коли. По този начин те отнеха източника на доходи на някои хора. Какво ги подтикна към тези действия? Мнозина бяха подбудени от алчност, а други смятаха, че са жертва на несправедливо отношение. Според наблюдатели протестиращите може да са били разочаровани и „пренебрегвани“ младежи, които са израснали в бедни квартали и нямат надежда за бъдещето.

Йов, за когото се говори в Библията, казал: „Отправям зов за помощ, но няма справедливост.“ (Йов 19:7) И днес много хора ‘отправят зов’ за справедливост, но често без резултат. Всъщност има ли някой силата да премахне несправедливостта? Наивно ли е да смятаме, че в бъдеще ще има истинска справедливост? За да разберем отговорите на тези въпроси, трябва да разгледаме някои от причините за несправедливостта.