Намерих истинска любов и вътрешен мир

Разказано от Ежидио Нахакбрия

Докато растях се чувствах изоставен и лишен от любов. Но сега съм обичан и изпитвам истински вътрешен мир. Как настъпи тази промяна? Нека ви обясня.

РОДЕН съм през 1976 г. на пръстения под в една колиба в планините на Източен Тимор, който тогава беше част от Индонезия. Бях осмото от десет деца, родени в бедно семейство. Тъй като не можели да осигурят храна за всички нас, родителите ни оставили при себе си моя брат близнак и помолили братовчед ми да ме отгледа.

През декември 1975 г. точно преди да се родя, индонезийците нахлули в Източен Тимор, което предизвикало партизанска война, продължила над 20 години. Затова първите ми спомени са свързани с насилие и страдание. Сякаш още виждам как войниците нападат селото ни и ни прогонват от него. С братовчед ми се отправихме към уединено място в планината, където се бяха скрили хиляди хора от Източен Тимор.

Войниците обаче откриха нашето убежище и скоро над главите ни заваляха вражески бомби. Имам ужасни спомени от насилието, смъртта и опустошението, които последваха. След като се върнахме в нашето село, живеех в постоянен страх. Много от съседите ни бяха изчезнали или бяха убити и се опасявах, че аз ще бъда следващият.

Когато бях на 10 години, братовчед ми се разболя и умря. Родителите ми ме изпратиха при баба ми. Тя беше огорчена от живота вдовица, която ме смяташе за бреме и се отнасяше към мене като към роб. Веднъж бях болен и не можах да работя и затова баба ми ме преби до смърт. За щастие един от чичовците ми ме прибра и заживях със семейството му.

Едва на 12 години започнах да ходя на училище. Скоро след това жената на чичо ми се разболя и той изпадна в дълбока депресия. Тъй като не исках да съм им в тежест, избягах и се присъединих към отряд индонезийски войници, които живееха в джунглата. Помагах им, като перях дрехите им, готвех и чистех лагера. Те се отнасяха добре с мене и се чувствах полезен. Но след няколко месеца роднините ми ме намериха и принудиха войниците да ме върнат в селото.

 Политическа дейност

След като завърших училище, се преместих в столицата Дили и постъпих в университет. Там се запознах с много младежи с подобно минало. Смятахме, че националната независимост и социалната промяна можеха да се постигнат единствено чрез политически действия. Нашата студентска група организира много демонстрации, повечето от които преминаха в размирици. Голям брой от приятелите ми бяха ранени, а някои дори бяха убити.

Когато Източен Тимор извоюва независимостта си през 2002 г., страната беше в развалини, десетки хиляди бяха загинали и стотици хиляди бяха изселени. Надявах се, че положението ще се подобри, но все още имаше голяма безработица, бедност и политическа нестабилност.

Научавам истината

По това време живеех с някои роднини, включително с далечния ми по–млад от мене братовчед на име Андре. Той изучаваше Библията със Свидетелите на Йехова. Тъй като бях ревностен католик, не ми харесваше, че братовчед ми се занимава с друга религия. Все пак се интересувах от Библията и понякога четях неговата, която стоеше в спалнята му. Прочетеното засили интереса ми.

През 2004 г. Андре ми даде покана за Възпоменанието на Исусовата смърт и реших да отида. Тъй като не прочетох добре поканата, пристигнах два часа по–рано. Когато Свидетелите, както местни, така и чужденци, дойдоха, ме поздравиха сърдечно и ми помогнаха да се почувствам добре дошъл. Това ми направи силно впечатление. По време на доклада си записвах всички посочени стихове и по–късно ги проверих в католическата си Библия, за да се уверя дали казаното от докладчика беше вярно. Наистина, беше така!

Следващата седмица отидох на литургия в църквата. С някои други закъсняхме и затова свещеникът гневно ни изгони. Докато стояхме отвън, чухме заключителните му думи: „Нека мирът на Исус бъде с вас!“ Една смела жена извика: „Как изобщо можете да говорите за мир, след като по такъв начин изгонихте тези хора от църквата?“ Свещеникът не ѝ обърна внимание. Оттогава не съм стъпвал там.

Скоро след този случай започнах да изучавам Библията и да посещавам събранията на Свидетелите заедно с Андре. Роднините ни разбраха и ни се противопоставиха. Бабата на Андре се закани: „Ще изкопая дупка и ще ви погреба в нея, ако продължавате да се занимавате с тази нова религия!“ Заплахите ѝ не ни спряха, тъй като бяхме решили да напредваме духовно.

Правя промени

Докато изучавах Библията, разбрах, че никога не съм знаел какво представлява любовта. Преди бях груб, затворен в себе си и недоверчив. Свидетелите обаче бяха искрено загрижени за мене. Когато се разболях сериозно, роднините ми не ми обърнаха внимание, а Свидетелите ме посетиха и ми помогнаха. Те проявиха любов „не само с думи и със слово, но и с дела“. (1 Йоан 3:18)

Въпреки неприветливия ми външен вид и трудния ми характер, Свидетелите показваха „съчувствие [и] братска обич“ към мене. (1 Петър 3:8) За първи път в живота си се чувствах обичан. Характерът ми се смекчи и започнах да изпитвам любов към Бога и към хората. Ето защо през декември 2004 г. символизирах отдаването си на Йехова, като се покръстих във вода. Андре се покръсти малко по–късно.

Благословии въпреки проблемите

След покръстването си изпитах силното желание да помагам на хора, които не са усетили какво е истинска любов или справедливост. Затова станах един от целодневните християнски служители, или пионери, както ги наричат Свидетелите на Йехова. Споделянето на библейското послание беше далеч по–удовлетворяващо от участието в политически демонстрации и размирици. Най–после можех да помагам на хората по смислен начин!

През 2006 г. в Източен Тимор политическото напрежение отново се увеличи. Различни групировки се бореха срещу продължаващата  дълго време несправедливост. Град Дили беше обсаден и хората от източната част на страната избягаха, за да се спасят. Заедно с други Свидетели се отправихме към Баукау, голям град на около 120 километра източно от Дили. Там нашите трудности се превърнаха в благословии, понеже успяхме да сформираме нов сбор — първият извън столицата.

Три години по–късно получих покана да посетя специално училище за целодневни служители в Джакарта (Индонезия). Свидетелите в Джакарта ме приеха както в домовете си, така и в сърцата си. Тяхната искрена любов ме трогна. Усетих, че съм част от международно братство, или семейство, което наистина беше загрижено за мене. (1 Петър 2:17)

Намирам вътрешен мир

След училището се върнах в Баукау, където живея и до днес. Радвам се да помагам на хората в духовно отношение точно както други ми бяха помогнали преди. Например с някои Свидетели ходим до отдалечено село и учим около 20 души на Библията, включително голям брой възрастни, които не могат да четат или пишат. Цялата тази група посещава събранията през седмицата и трима станаха част от духовното ни семейство, като се покръстиха.

Преди няколко години се запознах с Фелизарда, приятно момиче, което прие библейската истина и не след дълго се покръсти. Оженихме се през 2011 г. Радвам се също, че братовчед ми Андре служи в клона на Свидетелите на Йехова в Източен Тимор. Днес повечето от роднините ми, включително бабата на Андре, която се беше заканила да ни убие, уважават вярата ми.

В миналото изпитвах гняв, чувствах се нежелан и недостоен да бъда обичан. Но благодарение на Йехова намерих истинска любов и вътрешен мир!

[Снимка на страница 19]

Когато участвах в политически демонстрации

[Снимка на страница 21]

Заедно с Фелизарда и вестители от сбора в Баукау