Омарите — вкусен морски деликатес

Изгладнели клиенти седят в ресторант в град Ню Йорк. С помощта на специални метални прибори те сръчно разчупват черупката на огромно, приличащо на насекомо, създание. Без да обръщат внимание на изпъкналите му очи, които сякаш са вторачени в тях, клиентите с апетит отхапват от крехкото, сочно месо. Всъщност те се наслаждават на вкусния морски обитател — омарът.

 ПРЕЗ XVIII век омарите, подобно на рояци насекоми, покривали североизточното крайбрежие на САЩ. Тези ракообразни били улавяни и хвърляни по нивите, с цел да обогатяват почвата. Те били използвани като стръв, а също като храна за затворниците. По онова време имало толкова много омари, че някои наемни работници в тази област си издействали съдебно постановление, в което се забранявало да им дават за храна омари повече от три пъти седмично.

Но за хората, живеещи далече от океана, омарите били деликатес. Защо? Причината била, че след като са уловени, омарите се разваляли много бързо и не можело да бъдат съхранени чрез осоляване или изсушаване. До средата на XIX век обаче някои производители започнали да ги консервират и така повече хора можело да се насладят на прекрасния им вкус. Освен това с появата на железниците станало възможно омарите да бъдат транспортирани живи до различни части на страната. В резултат търсенето им рязко се увеличило. Все пак превозът на пресни омари бил скъп и затова те били луксозна стока, достъпна само за богаташите.

Днес рибарите ловят омари край бреговете в различни части на света. Американският омар се среща в Атлантическия океан, от Нюфаундланд до Северна Каролина. От щата Мейн в североизточната част на САЩ се изнасят сварени и живи омари за цял свят. Само в един самолет доставчиците могат да натоварят над 36 тона омари!

Големите фирми обикновено произвеждат хранителни стоки в огромни количества за цял свят, което им носи добра печалба. Но при търговията с омари не е така. В повечето случаи рибарите са местни хора, които работят за себе си. Те не създават развъдници, а ловят омари в естествената им среда, в случая в Атлантическия океан.

Лов на омари

Как рибарите хващат омари? В търсене на отговора „Пробудете се!“ разговаря с Джак, четвърто поколение рибар, занимаващ се с лов на омари в Бар Харбър (щата Мейн). Джак се захванал с риболов на 17 години и продължава да работи в същия  залив като прадядо си. Съпругата му Анет също участва в този бизнес. Тя казва: „Когато се омъжих за Джак, все едно се омъжих и за риболова. Две години помагах на неговото корабче, а после си купих свое.“

Как Джак и Анет ловят омари? Тя обяснява: „Използваме кош за омари, правоъгълна метална клетка с малък отвор, в която поставяме мрежа със стръв, обикновено херинга.“ После кошът бива завързван към шамандура. Анет добавя: „Всеки рибар боядисва своите шамандури в определен цвят, за да може да ги разпознава.“

След като бъде хвърлен във водата, кошът потъва, а цветната шамандура изплува, което помага на рибарите да го намерят по–лесно. Анет казва: „Оставяме кошовете във водата за няколко дни и след това се връщаме и ги издърпваме. Изваждаме уловените омари и ги измерваме.“ Съвестните рибари като Джак и Анет връщат в океана малките омари, както и някои женски, с цел да се увеличи популацията.

После рибарите се отправят към близкото пристанище, където продават улова си. С малки изключения те работят сами и продават стоката си на местните прекупвачи. Както беше споменато в началото, омарите не се отглеждат в развъдници. Джак казва: „На някои рибари им се дава разрешение да ловят женски, които носят яйца. Те изчакват яйцата да се излюпят и не след дълго пускат малките във водата. Така се увеличават шансовете им за оцеляване.“

Ловът на омари не е най–лесният начин за изкарване на прехраната или за забогатяване. Но ако говориш с рибарите, те ще ти изредят някои от положителните му страни, като например свободата да имаш свой бизнес, да продължиш семейната традиция или удоволствието да живееш и работиш на крайбрежието. Най–голямо удовлетворение рибарите изпитват, като знаят, че с ценния си улов радват почитателите на омари по света.

[Блок/Снимка на страница 12]

РИСКОВЕТЕ ПРИ ЛОВА НА ОМАРИ

Може да изглежда безопасно да се ловят омари, но не е така. Например от Националния институт за професионална безопасност и здраве (НИПБЗ) съобщават, че „в периода от 1993 до 1997 г. в щата Мейн са загинали 14 на 100 000 лицензирани рибари, или 2,5 пъти повече от загиналите при трудови злополуки в страната (4,8 на 100 000 работници)“.

Според НИПБЗ разследване на Бреговата охрана на САЩ е разкрило, че „след като са се оплели във въжето на коша за омари, някои рибари са паднали зад борда и са се удавили, защото не са успели да се освободят или да се върнат на лодката“. От проучване сред 103 души, проведено през 1999–2000 г., се установи, че трима от четирима рибари са се оплитали във въжето на коша, но не са падали във водата. На хората, занимаващи се с този бизнес, им е било препоръчано като мярка за сигурност да носят със себе си инструменти, с които да отрежат въжето, или да внимават да не се стига до такива случаи.

[Снимки на страници 10, 11]

1. Джак изтегля коша за омари

2. Анет и Джак изваждат омарите от металната клетка

3. Всеки омар се измерва със специален уред