Помощ за децата, които скърбят

Несъмнено е трудно да съобщиш на възрастен човек за смъртта на някой близък. Но представи си какво е да кажеш тази новина на дете.

МНОГО деца се чувстват объркани и дори уплашени, когато член на семейството почине. Особено за родителите не е лесно да помагат на детето си в този период, тъй като самите те скърбят и имат нужда от емоционална подкрепа.

Някои родители се опитват да смекчат новината, като казват на детето, че починалият си е отишъл или ги е напуснал. Но тези изрази са подвеждащи и неверни. Как тогава може да обясниш на детето си какво е смъртта?

Ренато и Изабели се сблъскали с това предизвикателство. Когато 3–годишната им дъщеря Николи починала, те трябвало да помогнат на сина си Фелипе, който тогава бил на 5 години, да се справи със загубата.

„Пробудете се!“: „Как обяснихте на Фелипе, че Николи е починала?“

Изабели: „Бяхме честни и напълно откровени с него. Насърчихме го да задава въпроси и се опитвахме да му отговаряме с думи, които дете на неговата възраст може да разбере. Тъй като Николи умря от бактериално възпаление, обяснихме на Фелипе, че малка буболечка е влязла в тялото ѝ и че лекарите не са успели да я убият.“

„Пробудете се!“: „Споделихте ли вярванията си относно смъртта с Фелипе?“

Ренато: „Като Свидетели на Йехова, знаехме, че като обясним на сина си какво става при смъртта според Библията, ще го утешим. Библията ясно учи, че мъртвите не съзнават нищо. (Еклисиаст 9:5) Смятахме, че така на Фелипе ще му е по–лесно да се справи със страховете, които може да изпитва, като например да остава сам нощем.“

Изабели: „Вярваме в думите на Библията, че умрелите ще бъдат възкресени на райска земя. Бяхме сигурни, че това вярване ще помогне на Фелипе. Ето защо разговаряхме с него за ученията на Библията. Разказахме му как Исус възкресил  12–годишната дъщеря на Яир. После казахме на Фелипе, че според Библията Николи също ще бъде възкресена.“ (Марко 5:22–24, 35–42; Йоан 5:28, 29)

„Пробудете се!“: „Мислите ли, че Филипе ви разбра?“

Ренато: „Да. Децата превъзмогват смъртта по–лесно, като получат точно, просто, ясно и откровено обяснение. Не е нужно да си потаен. Смъртта е действителност и за съжаление все още е част от живота. Ето защо е важно родителите да учат децата си как да приемат смъртта. По–късно се наложи да помогнем и на по–малкия си син Виниций в това отношение.“ *

„Пробудете се!“: „Заведохте ли Фелипе на погребението?“

Ренато: „След като взехме предвид предимствата и недостатъците, решихме да не идва с нас. На тази възраст децата са много чувствителни. Разбира се, някои родители може да решат да вземат детето на погребението. Все пак всяко дете възприема нещата по различен начин. Ако то ще присъства на погребението, е добре да му се обясни какво точно ще стане там.“

„Пробудете се!“: „Сигурно ви е било много трудно, когато Николи е починала. Притеснявахте ли се да плачете пред сина си?“

Изабели: „Не криехме чувствата си от Фелипе, щом Исус дал воля на сълзите си при смъртта на близък приятел, защо и ние да не правим същото? (Йоан 11:35, 36) Не смятахме, че е лошо Фелипе да ни вижда да плачем. Като изразявахме мъката си, той разбра, че да плачеш не е погрешно, а е просто начин да покажеш чувствата си. Искахме Фелипе също свободно да изразява чувствата си, вместо да ги потиска.“

Ренато: „Когато семейството е сполетяно от трагедия, децата често се чувстват несигурни. Затова ако родителите говорят открито за чувствата си, децата също ще го правят. Ако слушаме внимателно какво ги  притеснява, ще можем да ги успокоим и да намалим страховете им.“

„Пробудете се!“: „Получихте ли помощ от другите?“

Ренато: „Да, събратята ни от християнския сбор ни осигуриха голяма подкрепа. Посещенията, телефонните обаждания и картичките, които ни изпратиха, показаха на Фелипе колко ни обичат и са загрижени за нас.“

Изабели: „Роднините ни също ни оказаха голяма помощ. След като Николи почина, баща ми идваше да закусва всяка сутрин с нас. Така той проявяваше любовта си към нас. Освен това присъствието му помогна на Фелипе да се чувства по–добре.“

Ренато: „Духовното насърчение, което получихме на християнските събрания, беше безценно. Стараехме се да не ги пропускаме, въпреки че понякога не успявахме да сдържаме сълзите си. Събранията ни навяваха много спомени за Николи. Но знаехме, че трябва да сме силни особено заради Фелипе.“

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страница 14]

Изброените книги, издадени от Свидетелите на Йехова, могат да донесат утеха на онези, които са загубили любим човек в смъртта.

ЗА ВЪЗРАСТНИ:

„Какво в действителност учи Библията?“

6 глава: Къде се намират мъртвите?

7 глава: Истинска надежда за твоите починали близки

ЗА МАЛКИ ДЕЦА:

„Моята книга с библейски разкази“

92 разказ: Исус съживява мъртви

ЗА ДЕЦА ОТ 9 ДО 13 ГОДИНИ:

„Учи се от великия учител“

34 глава: Какво ще стане, ако умрем?

35 глава: Можем да се събудим от смъртта!

36 глава: Кои ще бъдат възкресени? Къде ще живеят те?

ЗА МЛАДЕЖИ:

„Въпроси на младите хора — практични отговори“, 1 том

16 глава: Нормално ли е да скърбя по този начин?

[Блок/Снимка на страница 15]

КАК ДА ПОМОГНЕШ

● Насърчавай детето си да задава въпроси. Предразполагай го да говори за смъртта.

● Избягвай да използваш неясни и абстрактни изрази, като например той (тя) „си отиде“ или „ни напусна“.

● Обясни какво представлява смъртта с прости и буквални изрази. Някои казват, че тялото на починалия е „спряло да работи“ и „не може да бъде поправено“.

● Кажи на детето какво да очаква на погребението. Обясни му, че умрелият не може нито да види, нито да чуе какво става.

● Не крий чувствата си. По този начин детето ще разбере, че е нормално да се скърби.

● Помни, че няма „правилен“ начин за изразяване на мъката. Всяко дете и всяка ситуация са различни.

[Източник]

Източник: www.kidshealth.org

[Снимка на страница 15]

Ренато и Изабели заедно с Фелипе и Виниций