Къде парите ходят на четири крака?

„В НАШИЯ район прасето е ценно семейно притежание, затова отглеждането му е голяма отговорност — казва 17–годишната Енмари Кани, която живее в планинската област на Папуа–Нова Гвинея. — Когато моят баща ми възложи да се грижа за едно прасенце, бях развълнувана, но и уплашена. То беше толкова мъничко, че се страхувах да не умре.“

Как Енмари се грижела за своето прасенце? Защо в селските райони в Папуа–Нова Гвинея прасетата са ценни като парите? Ето какво каза Енмари за списание „Пробудете се!“:

— Къде живееш?

— Заедно с моите родители, двете ми сестри и двамата ми братя живеем в малка къща със сламен покрив в отдалечено планинско село в Западните височини. В селото живеят около 50 души, като всички са ми роднини. Къщата ни се намира до малка река, която криволичи между обраслите с гъста растителност хълмове.

Повечето хора в селото се препитават от земеделие. Семейството ми има голяма зеленчукова  градина със сладки картофи, тикви, краставици, кафе и други култури. Харесва ми да отглеждам зеленчуци и да се трудя. Имам и други домакински задължения — да чистя къщата, да пера и, разбира се, да се грижа за нашето прасе.

— Какви грижи полагаше за прасенцето си?

— Когато преди една година татко донесе прасенцето, то беше толкова малко, че се побираше в ръцете ми. Всеки ден го хранех с рибно брашно, смесено с пюре от сладки картофи, вода, сол и сок от захарна тръстика. През нощта, когато ставаше доста студено, то спеше в празен чувал за ориз, окачен на тавана близо до огнището, а аз спях на пода до него. Прасенцето не само че оцеля, но и се развиваше много добре.

Така и не дадох име на прасенцето, просто го наричах „Прасчо“. Грижех се за него, сякаш ми беше дете — хранех го, къпех го и си играех с него часове наред. Прасчо много се привърза към мене и ме следваше навсякъде.

Когато Прасчо порасна, започнах да го извеждам с въже. Всеки ден вървим 15 минути до зеленчуковата ни градина, където го връзвам за някое дърво и го оставям да рови в лехите цял ден. С помощта на силния си врат и зурлата си Прасчо изравя корени и червеи, като така почвата става по–плодородна и рохкава. В края на деня го прибирам у дома, храня го със сурови и  варени сладки картофи и го вкарвам в кочината.

— Защо прасетата са толкова ценни за местните жители?

— В нашия район има следната поговорка: „Парите са прасета и прасетата са пари.“ В миналото, преди да навлязат в употреба парите, хората използвали прасета вместо пари, което продължава и до ден днешен. Например веднъж в местен автосалон към всеки закупен нов автомобил подаряваха живо прасе. Племената често разрешават споровете помежду си, като си разменят пари и прасета. Освен пари много младоженци дават прасета на родителите на булката или на племето ѝ.

— Звучи така, сякаш когато ядеш свинско, изяждаш спестяванията си!

— Вярно е. Тъй като прасетата са ценни, обикновено ядем свинско само при специални поводи, например при погребения и при други важни събития. Някои племена обаче правят угощения от стотици прасета, с цел да покажат богатството си или да се отблагодарят за някаква услуга.

— Какво ще направи семейството ти с твоите прасета?

— Правилно казахте „прасета“, защото Прасчо вече има потомство. Наскоро продадохме едно от прасенцата му за 100 кина (почти 40 долара). Използвахме парите, за да пътуваме с автобус за годишния областен конгрес на Свидетелите на Йехова в съседния град Банз. Баща ми вероятно ще продаде и другите прасенца, за да покриваме ежедневните си разходи.

— Защо не отглеждате повече прасета и така да изкарвате повече пари?

— Целта ни не е да станем богати, а да имаме необходимото за живота като храна, дрехи и подслон. За семейството ни на първо място са духовните неща — да служим на нашия Бог, Йехова, да посещаваме християнските събрания, да помагаме на другите материално или духовно и да прекарваме време заедно като семейство. Водим прост начин на живот, но сме сплотени и щастливи.

Сега работя на половин ден, като се занимавам с градинарство и отглеждане на прасета. Отделям повече време да споделям с другите библейските истини. Няколко дни в седмицата участвам в тази дейност, която Исус възложил на последователите си. (Матей 28:19, 20) Надявам се някой ден да работя в клона на Свидетелите на Йехова в Порт Морсби, където се превежда библейска литература на местните езици. Но дори да не постигна целта си, знам, че служейки на Йехова и поставяйки на първо място духовните неща, винаги ще бъда щастлива. Радвам се, че мога да се издържам благодарение на парите, които ходят на четири крака.

[Блок/Снимка на страница 12]

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

● На остров Нова Гвинея има най–малко 2 милиона домашни прасета, или около 1 на всеки 3 жители.

● Повече от половината хора в селата отглеждат прасета.

[Карти на страница 10]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИНДОНЕЗИЯ

ПАПУА–НОВА ГВИНЕЯ

АВСТРАЛИЯ

ИНДОНЕЗИЯ

ПАПУА– НОВА ГВИНЕЯ

ПОРТ МОРСБИ

ЗАПАДНИ ВИСОЧИНИ

АВСТРАЛИЯ

[Снимка на страници 10, 11]

Отиваме в градината

[Снимка на страница 11]

Време е за баня

[Снимка на страница 11]

Обичаме да си играем