Най–голямото цвете в света

„ЕЛАТЕ, сър, последвайте ме, видях цвете, много голямо, красиво, необикновено!“ — казал развълнувано водачът на Джоузеф Арнолд, който бил на експедиция в индонезийския остров Суматра в търсене на нови растителни видове. Британският ботаник Арнолд последвал мъжа и видял нещо, което описал като „наистина удивително“ — гигантско цвете. Почти 200 години по–късно поразителната рафлезия, която той видял по време на експедицията си през 1818 г., все още е смятана за най–голямото цвете в света.

Има десетки видове цветя, спадащи към род Рафлезия, като всички те се срещат само в джунглите на югоизточна Азия. Но учените продължават да откриват нови видове. Най–едрият представител на рода е Рафлезия арнолди, наименувана на Джоузеф Арнолд и сътрудника му сър Томас Стамфорд Рафълс, основател и губернатор на Сингапур. Колкото и красиво да изглежда това цвете обаче, едва ли някой би го сложил в букет.

Първо, нека обърнем внимание на размера на цветето. Рафлезията може да достигне около 1 метър * в диаметър, или колкото автобусна гума, а теглото ѝ е около 10 килограма. Цветът има 5 големи и месести розово–кафяви листа, покрити със светли, подобни на лунички петна. В средата му има голям отвор, който прилича на купа и може да побере до 6 литра вода.

Второ, рафлезията има особен мирис. Според едно откровено описание тя мирише  като „биволска мърша“ и затова с право е наричана трупно цвете и трупна лилия. * Опрашването ѝ става главно с помощта на мухи, хранещи се с мърша, за които зловонната миризма на цветето е неустоима.

Рафлезията няма стъбло, листа и корени. Тя е паразитно растение, което се прикрепя към някои лиани в джунглата. След като пробие кората на растението гостоприемник, на пъпката са ѝ необходими около 10 месеца, за да нарасне до размера на голяма зелка. После само за няколко часа тя разцъфва, разкривайки пълната си красота. В отвора на рафлезията има много бодливи израстъци, или шипове. Все още не се знае за какво служат, но според някои учени вероятно те излъчват топлина, която подсилва миризмата на цветето.

Красотата на рафлезията обаче не трае дълго. Само след няколко дни цветът увяхва и започва да гние, като накрая от него остава слузеста черна купчина.

Рафлезия арнолди е рядък и застрашен вид. Защо? Мъжките и женските цветя трябва да цъфтят близо едно до друго, за да може да се извърши кръстосано опрашване. Но повечето пъпки не достигат зрялост или изобщо не разцъфват. Причината е, че хората ги събират, защото ги смятат за деликатес или ги използват в народната медицина. Поради това броят на тези растения в природата намалява. Друга сериозна заплаха за съществуването им е унищожаването на дъждовните гори.

Да видиш рафлезия, е невероятно преживяване. Размерът ѝ е внушителен, миризмата ѝ е незабравима, а формата и цветът ѝ са поразителни. Разбира се, най–голямото цвете в света е само едно от безбройните творения на нашия Създател. В Псалм 104:24 пише: „Колко са многобройни твоите дела, Йехова! Направил си всички тях с мъдрост, земята е пълна с твоите творения.“

[Бележки под линия]

[Карта на страница 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

МАЛАЙЗИЯ

СУМАТРА

[Снимка на страница 17]

Рафлезия, преди да разцъфне