2 Бъди добър събеседник

„Научих се да слушам, да слушам и пак да слушам, независимо колко съм изморена.“ (МИРАНДА, ЮАР)

Предизвикателство: Кристина споделя: „Не ми е трудно да прекарвам време с дъщеря си, но тъй като съм претоварена и уморена, не е лесно да присъствам умствено и емоционално в разговорите ни.“

Предложения: Създай атмосфера за открито общуване. Елизабет, която има пет деца, казва: „Старая се с примера си да подтиквам децата си да бъдат по–разговорливи. Също така ги насърчавам да общуват помежду си и да не си лягат, преди да се сдобрят. Нещо повече, те знаят, че не позволявам да се наказват с мълчание.“

Не пренебрегвай децата си. Лиан пише: „Когато синът ми беше малък, говореше като латерна и затова често просто не го слушах. Като порасна, той спря да разговаря с мене и тогава осъзнах колко голяма грешка съм допуснала. Положих наистина големи усилия, за да премахна преградата в общуването ни. Споделих този проблем със старейшина от християнския сбор. Той ме посъветва да съм спокойна и да го заговарям тактично. Приложих съвета му и постепенно положението се подобри.“

Бъди търпелив. В Еклисиаст 3:7 се казва, че има „време за мълчание и време за говорене“. Дълси, майка на три деца, споделя: „Когато на децата ми не им се говори, ги уверявам, че ако поискат да разговарят, ще ги изслушам.“ Вместо да принуждаваш децата си да общуват с тебе, бъди достъпен и търпелив. Към това ни насърчава и Библията. В Притчи 20:5 пише: „Мислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но проницателният ще ги извади.“

‘Бъди бърз да слушаш и бавен да говориш.’ (Яков 1:19) Лизан, спомената в предишната статия, казва: „Трябваше да се науча да си държа езика зад зъбите, когато децата ми споделяха с мене свой проблем. Опитвах се и да не бързам да давам съвет, а да разговарям спокойно за проблема.“ Лиса, която има две момчета, пише: „Не винаги съм била добър слушател. Понякога проблемите на синовете ми ми изглеждаха незначителни. Ето защо трябваше да се науча да проявявам повече разбиране.“

‘Нека думите ти винаги да бъдат приятни.’ (Колосяни 4:6) Лиан споделя: „За  да не затруднявам общуването, полагам съзнателни усилия да бъда възможно най–спокойна дори когато възникнат големи трудности.“

Ако не полагаш съзнателни усилия да останеш спокоен, може да изгубиш самоконтрол и да се развикаш, което само ще влоши ситуацията. (Ефесяни 4:31) Например, като крещиш на детето си, това ще се отрази зле на общуването ви и ще създаде повече проблеми. Хайди, която има дъщеря на юношеска възраст, споделя: „Детето е като мида. Ако разговаряш мило и сърдечно с него, то ще е по–склонно да общува. Но ако му викаш и го унижаваш, ще се затвори в „черупката си“. За да си припомням тази истина, съм сложила на хладилника си снимка на отворена мида.“

Опознай децата си. Ясмин, спомената по–рано, споделя: „Двамата ми синове са доста различни. Единият е приказлив, а другият мълчалив. Разбрах, че е по–добре да не задавам директни въпроси на по–мълчаливия. По–скоро се опитвам да започна разговор, докато правим нещо, например докато играем на някаква игра или докато той говори на тема, която го интересува. В такива моменти тактично се опитвам да разбера какво мисли по даден въпрос.“

За момчетата може да е неудобно да споделят с майка си някои лични неща. Така било с подрастващия син на самотна майка на име Мисао. Той смятал, че тя не го разбира. Затова Мисао потърсила помощ от зрял, достоен за доверие християнски брат в сбора. Тя казва: „След като той му стана наставник, синът ми е по–спокоен.“

Разграничавай ролята на родител от ролята на приятел. Ивона, която има две деца, казва: „Споделях всичко с подрастващата си дъщеря. Въпреки че знаех, че не постъпвам правилно, допуснах грешка и трябваше да я поправя.“ Макар и да искаш да си близък с детето си, помни, че родителят си ти и затова трябва да имаш авторитет. Когато запазваш достойнството си и показваш, че си зрял и уравновесен човек, на детето ти ще му е по–лесно да те уважава и да спазва библейската заповед: „Деца, бъдете послушни на родителите си.“ (Ефесяни 6:1, 2)

‘Обичай децата си.’ (Тит 2:4) Децата се нуждаят от любов точно както се нуждаят от храна и вода. Ето защо редовно ги уверявай, че ги обичаш — с думи и с дела. Така те не само ще се чувстват по–сигурни, но и ще са по–склонни да разговарят с тебе и да ти се подчиняват.

[Блок на страница 6]

Можеш ли да помогнеш на самотен родител?

Маки, самотна майка с две деца, споделя: „Понякога след работа, когато съм много изморена и нямам сили за нищо, намирам оставена пред вратата храна и картичка. На една от картичките пишеше: ‘Добре дошла у дома. Сигурно си изморена.’ От очите ми потекоха сълзи и благодарих на Бога.“ Ако познаваш самотен родител, който работи часове наред, за да се грижи за децата си, защо не го похвалиш за усилията му и не му предложиш помощ? Например от време на време може да гледаш децата му или да ги водиш на училище.

Родителите без брачен партньор често се чувстват самотни. Защо не ги поканиш на гости заедно с децата им или не отидете някъде заедно? Тъй като те се нуждаят от по–голямо „семейство“, вероятно можеш да запълниш тази празнота. Например бащата от твоето семейство може да служи като пример за децата на самотната майка.

Напиши имената на самотни родители, които познаваш, и обсъди със семейството си какво можете да направите за тях.

1. ․․․․․

2. ․․․․․

3. ․․․․․

4. ․․․․․

5. ․․․․․

[Снимка на страница 5]

Бъди на разположение, когато детето ти поиска да разговаря с тебе