„ЛОСЪТ е изключително странно на вид животно. Защо има гърбица? Защо главата му е толкова издължена?“ Писателят от XIX век Хенри Дейвид Торо записал тези думи, но не бил единственият, който гледал така на лосовете. Тъй като тези животни имат забавен външен вид и се срещат рядко в природата, някои ги смятат за тромави и глупави. Така ли е наистина? Учени в Северна Америка, Европа и Азия са разбрали много за това необикновено животно.

Всеизвестно е, че лосът има огромни размери. Той често бива наричан „владетел на гората“. Дългите крака му придават тромав вид, но с тяхна помощ той може да отблъсне цяла глутница вълци. Лосовете се научават да плуват само няколко дни след раждането си и според някои сведения могат да плуват с километри и да се гмуркат на почти 6 метра дълбочина, за да търсят водни растения!

Очите на лоса са изключително подвижни и дори без да обръща главата си, той може да види движещ се зад него обект. Лосът също разполага със силно обоняние. Учените смятат, че благодарение на раздалечените си ноздри, той може да определи точното местоположение на обектите около себе си. Слухът на лоса е друго негово добре развито сетиво. Ушите му могат да се въртят във всички посоки и могат да доловят звуците, издавани  от други лосове, дори на 3 километра разстояние!

Малките на лоса, описани от един писател като „симпатично грозновати“, обикновено са любопитни и безгрижни. Майките им ги защитават и се грижат нежно за тях. Те са готови да атакуват всеки, който се опита да нападне малкото им, като например вълци, мечки или дори хора. Когато отново е бременна и малкото е на около година, майката го прогонва и то започва да живее самостоятелно.

Как лосът оцелява през зимата, след като се храни единствено с растения? Отчасти като се храни обилно през по–топлите месеци. Лосовете могат да изядат до 23 килограма растителност на ден, независимо дали тя се намира на 3 метра над земята или под водата. Те смилат храната в четирикамерния си стомах, извличат необходимите хранителни вещества и натрупват мазнини. Но лосът се сблъсква и с други опасности през зимата.

Суровият студ и дълбокият сняг са изпитание за издръжливостта на лоса. През зимата той не се движи много и така запазва топлината си, за което спомага и козината му. Когато има сняг, за лоса е особено трудно да избяга от вълците. Често обаче по–голяма опасност за него представляват хората и по–конкретно ловците и шофьорите.

Лосовете обичат богатата на хранителни вещества сол, която се хвърля по пътищата в много северни държави за топене на снега. Но понеже имат тъмна козина и излизат на пътя през нощта, шофьорите трудно ги забелязват, което води до пътни инциденти и до смъртта както на хора, така и на лосове.

Лосовете са били забелязвани да си играят с океанските вълни и с наслада да се къпят в топли извори. По време на размножителния период мъжкият и женският лос проявяват нежност помежду си, а предаността на майката към малкото ѝ е наистина трогателна. Малките лосове, отглеждани от хората, се привързват силно към стопаните си. Зоологът Валериус Гест прави следното заключение: „Това странно и грозновато животно, всъщност е умно, бързо се привързва и е изключително лоялно.“

Но всеки трябва да има предвид следното: Лосът притежава забележителна сила. Ако го срещнеш случайно в природата, стой на разстояние, особено когато малките му са наблизо. Но бъди уверен, че дори от далече можеш да се насладиш напълно на този необикновен „владетел на гората“.