АНИЛ бил не просто изморен. Той бил започнал нова по–престижна и по–добре платена работа. Но трябвало да остава до късно вечерта, както и през почивните дни, като понякога се налагало да работи по 80 часа на седмица. Той споделя: „Липсваше всякаква организация на работата и цялата отговорност падаше върху мене. Казвах си: ‘Какво направих? Ако не променя нещо, направо ще умра.’“ Анил започнал да страда от преумора.

Синдромът на професионалното изчерпване, или преумората, е нещо повече от липса на сили и е свързан не само с ежедневния стрес на работа. Преумората се характеризира с хронично изтощение и силно чувство на безсилие и безизходица. Онези, които страдат от преумора, губят интерес и мотивация за работата си и са по–малко продуктивни. Изследванията свързват преумората с множество психически и физически здравословни проблеми.

Кои са причините за преумората? Често фактор е претоварването с работа. Поради икономическия натиск някои работодатели изискват от работниците си да работят повече, понякога за по–малко пари. Съвременните технологии поддържат някои в постоянна връзка с работата им, което размива границите между професионалния и личния им живот. При някои страхът да не загубят работата си, липсата на контрол върху нея или несправедливото отношение на работното място допринасят за преумората. Други фактори са неясните приоритети или конфликтите с колегите.

Човек може сам да е виновен за преумората. В стремежа си към по–добра кариера и по–високи доходи някои се опитват да поемат още повече работа. Така стават прекалено ангажирани и не след дълго започват да страдат от преумора.

Как да се възстановиш, ако страдаш от синдрома на професионалното изчерпване? Промяната може да ти се струва немислима, ако се чувстваш в капана на обстоятелства, извън твоя контрол. Въпреки това обърни внимание на следните четири стъпки, които биха могли да ти помогнат да се справиш с преумората. Може да съществуват повече възможности, отколкото предполагаш.

Кое е най–важно за тебе? Мнозина биха поставили семейните отношения и доброто здраве в началото на списъка си. Но точно това са нещата, които вероятно ще пострадат, ако изпитваш преумора.

Като изясниш приоритетите си, ще се подготвиш за вземането на трудни решения и за правенето на някои жертви. Например може би забелязваш, че работата ти започва да те преуморява. Въпреки това разсъждаваш: „Не мога да сменя работата си или да работя по–малко, парите ми трябват!“ Вярно е, че всеки има нужда от пари, но от какви доходи се нуждаеш ти и как това засяга нещата, които най–много цениш?

Не се поддавай на натиска да възприемаш приоритетите на другите. Твоите приоритети и тези на работодателя ти вероятно много се различават. Други може да поставят работата на първо място в живота си, но това не означава, че и ти трябва да правиш същото.

За да ограничиш стреса и да имаш време за нещата, които са най–важни за тебе, би могъл да намалиш работното си време, да убедиш работодателя си да ти възлага по–малко отговорности или да прецениш, че трябва да смениш работата си. Каквото и да решиш, вероятно финансовото ти състояние ще се промени и ще трябва да приспособиш начина си на живот. Това обаче не е невъзможно и би могло да е по–лесно, отколкото си мислиш.

В много страни консуматорското общество може да изпраща посланието, че щастието зависи от доходите и притежанията. Но всъщност не е така. По–простият начин на живот може да ти донесе повече свобода и удовлетворение. За да се подготвиш за такава промяна, ограничи разходите си и пести средствата си. Опитай се да намалиш или да изплатиш дълговете си. Обсъди нуждата от промяна с членовете на семейството си и потърси подкрепата им.

Ако в работата ти се изисква прекалено много от тебе или съществува друг проблем, обсъди ситуацията с работодателя си. Когато е възможно, предлагай решения, които удовлетворяват както тебе, така и него. Увери го, че имаш желание да работиш, и му обясни какво си готов да правиш. Но ясно и без колебание кажи какво не си в състояние да вършиш.

Бъди предвидлив и гледай реалистично на нещата. Ако искаш да работиш по–малко, може да се наложи да приемеш по–ниско заплащане. Предвиди някои от рисковете, като например да загубиш работата си, и бъди готов да реагираш. Имай предвид, че вероятността да си намериш друга работа е по–голяма, докато още имаш работа.

Дори с работодателя ти да сте постигнали някакво споразумение, може отново да се появи натиск да поемеш повече работа. Какво ще ти помогне да останеш непоколебим? Да спазваш ангажиментите, които си поел. Така ще можеш да очакваш същото и от работодателя си, като например да ти възлага толкова работа, за колкото сте се споразумели.

Дори да нямаш големи проблеми в работата си, вероятно все пак се сблъскваш със стрес, хора с тежък характер и неприятни ситуации. Затова отделяй време за достатъчно почивка и уравновесени развлечения. Помни, че не е нужно развлеченията да са скъпи, за да са освежаващи за тебе и семейството ти.

Развивай интереси и приятелства извън работата си и недей да смяташ, че видът и количеството на работата ти те определят като личност. В книгата „Парите или живота“ се казва следното: „Ти си много повече от онова, което правиш за пари.“ Ако самочувствието ти произлиза основно от работата ти, ще ти е трудно да ограничиш ролята ѝ в живота си.

Можеш ли да направиш промените, нужни, за да се справиш със стреса? Определено можеш! Анил, споменат в началото на тази статия, постигнал това. Той казва: „Свързах се с предишния си работодател и го попитах дали ще ме приеме обратно на работа. Той се съгласи. Притеснявах се как ще се изправя пред бившите си колеги, след като им бях казал, че ми се отварят нови перспективи. Съгласих се на значително по–малка заплата от преди. Но придобих вътрешен мир и имах повече време за семейството си и за други неща, които наистина ценя.“