НАТАЛИЯ и 9–годишният ѝ син, Аслан, се сгушили до Зарина и 12–годишната ѝ дъщеря, Анжелика. Повече от 1000 други деца и възрастни седели заедно, пазени от тежко въоръжени терористи.

По–рано същата сряда, 1 септември 2004 г., децата и родителите били навън и се подготвяли да празнуват първия учебен ден в Беслан, малък град в Северна Осетия (Русия). Изведнъж въоръжени мъже и атентатори самоубийци се втурнали сред тях, крещейки и стреляйки във въздуха. Над 30–те нападатели събрали ужасената тълпа в училищния физкултурен салон и поставили експлозиви из помещението.

Това било началото на неуспешни тридневни преговори между атентаторите и силите за сигурност. „Никога преди не се бях молила толкова много“, спомня си Наталия, която изучавала Библията със Свидетелите на Йехова.

В салона станало задушно и горещо, тъй като било края на лятото. През втория ден нападателите оставили заложниците без храна и вода и до третия ден, петък, някои вече се били принудили да пият урина и да ядат цветята, които децата били донесли за учителите си. „Едно момче, което стоеше до нас, ми даде листо“, казва Наталия. „Разделих го на две и дадох едната половина на Анжелика, а другата на Аслан.“

По–късно през третия ден настанал хаос. Наталия си спомня: „Експлозиите ме събориха. Въздухът се изпълни с гъст дим и започна стрелба.“ При престрелката между войниците и терористите Наталия и Аслан се измъкнали пълзейки.  Един осетинец на име Алан ги издърпал на сигурно място. Много други обаче не успели да избягат.

Стотици деца и възрастни умрели, включително Анжелика. Седмици наред в Беслан се чували ридания. Апартаментът на Наталия е срещу училището и даже след като наблизо било построено друго, Аслан не се осмелявал да влезе. Той дори не излизал от къщи, за да играе. „Умолявахме Йехова да му помогне да преодолее страховете си“, споделя Наталия. След време той събрал смелост да се върне на училище.

За Наталия било изпитание да посещава християнските събрания в Залата на Царството. Тя казва: „Винаги, когато бях с много хора в затворено пространство, имах чувството, че сградата ще бъде щурмувана. Молех се нищо да не се случи. Не след дълго спрях да ходя. Измъчвах се и от мисълта, че мнозина загинаха, а ние оцеляхме.“

„Благодарна съм на онези в сбора, които продължиха да ми помагат“, споделя Наталия. „Една Свидетелка на име Татяна ме посещаваше на всеки три дни. По–късно тя започна да води друга Свидетелка — милата, тактична и приятна Улияна, която добре познаваше Библията. Тя ме хвалеше за усилията, които полагах, и наистина слушаше, когато говорех.“

Наталия продължава: „Улияна ми прочете думите на апостол Павел във 2 Коринтяни 1:9. След едно изпитание в Азия той писал: ‘Усещахме вътре в себе си, че вече сме получили смъртна присъда.’ Тя ми показа също Исаия 40:31: ‘Онези, които се надяват на Йехова, отново ще придобият сили. Ще се издигат високо като с орлови крила.’ Такива стихове, както и редовната емоционална подкрепа на Улияна и други, ме насърчиха отново да посещавам християнските събрания с децата си. Въпреки това, когато съм в зала, все още се чувствам неспокойна.“

По–късно Зарина станала Свидетелка на Йехова и с нетърпение чака при възкресението да посрещне Анжелика на красивата, мирна земя под управлението на Божието Царство. (Матей 6:9, 10; Деяния 24:15) Наталия и децата ѝ били покръстени през 2009 г. Те все още живеят близо до развалините на физкултурния салон, но са оставили зад себе си ужаса от случилото се. Наталия казва: „Най–накрая мога да говоря за този ден без горчивина и страх. Бог ни помага да се възстановим.“