ПРЕДИ времето на Галилей мнозина вярвали, че Слънцето, планетите и другите звезди се въртят около Земята. Това схващане било част от официалната доктрина на Католическата църква.

Посредством телескопа си обаче Галилей открил доказателства, които опровергавали широко разпространените научни възгледи. Например, когато наблюдавал как слънчевите петна се движат по повърхността на Слънцето, той установил, че то се движи около някаква ос. Подобни наблюдения увеличили значително човешкото познание за вселената, но в същото време щели да доведат до пряк конфликт между Галилей и Католическата църква.

Десетилетия по–рано полският астроном Николай Коперник развил теорията, че Земята се движи около Слънцето. Галилей изследвал трудовете на Коперник относно движението на небесните тела и събрал доказателства във връзка с тази теория. Първоначално той се колебаел да разкрие някои от своите наблюдения поради страх, че ще срещне присмех и презрение. Но не можел да  скрие ентусиазма си от това, което видял с телескопа, и в крайна сметка публикувал своите открития. Някои учени сметнали аргументите му за предизвикателни и скоро духовниците започнали да говорят против него от амвона.

През 1616 г. кардинал Белармино, „виден теолог от този период“, уведомил Галилей за един наскоро издаден католически указ против идеите на Коперник. Той настоял Галилей да се съобрази с указа и години наред ученият не се опитвал публично да докаже, че Земята се движи около Слънцето.

През 1623 г. за папа бил избран Урбан VIII който бил приятел на Галилей. През 1624 г. Галилей помолил папата да отмени указа от 1616 г. Вместо това обаче папата го насърчил да обясни безпристрастно противоречащите теории на Коперник и Аристотел.

Тогава Галилей написал книгата „Диалог за двете главни световни системи“. Макар че папата му наредил да бъде неутрален, в книгата си той подкрепял заключенията на Коперник. Скоро враговете на Галилей започнали да твърдят, че осмива папата. Обвинен като еретик и заплашен с мъчения, той бил принуден да се отрече от ученията на Коперник. През 1633 г. Римската инквизиция го осъдила на доживотен домашен арест и забранила съчиненията му. Галилей починал в дома си в град Арчетри, близо до Флоренция, на 8 януари 1642 г.

В продължение на стотици години някои от трудовете на Галилей останали в индекса с книгите, които католиците не бивало да четат. Но през 1979 г. Църквата преосмислила действията на Римската инквизиция от преди 300 години. В крайна сметка през 1992 г. папа Йоан Павел II признал, че обвинението на Католическата църква срещу Галилей било погрешно.