С брачния ти партньор току–що сте се скарали. Казваш си: „Няма нужда аз да се извинявам. Той започна първи!“

Прекратявате спора, но напрежението остава. Обмисляш варианта да се извиниш, но просто не можеш да кажеш думичката „Извинявай!“.

Гордост. Един съпруг на име Чарлс * признава: „Понякога собственото ми его ми пречи да се извиня.“ Ако си прекалено горд, може да ти е трудно да признаеш, че и ти имаш вина.

Гледната точка. Може би смяташ, че трябва да се извиниш само ако си отговорен за проблема. Една съпруга на име Джил споделя: „Когато съм сигурна, че аз съм виновна, е лесно да кажа ‘Извинявай!’. Но когато и двамата сме казали неща, за които съжаляваме, ми е трудно. Защо трябва аз да се извинявам, щом и двамата сме сгрешили?“

Може да си още по–уверен, че няма нужда да се извиняваш, ако смяташ, че вината за случилото се е изцяло на партньора ти. „Да не се извиниш, когато вярваш, че не си направил нищо лошо, е начин да покажеш, че си невинен“, казва съпруг на име Джоузеф.

Възпитание. Може да си израснал в семейство, в което рядко сте се извинявали. Ако е така, може да не си се научил да признаваш грешките си. Понеже не си се извинявал като дете, това не ти е станало навик.

Мисли за партньора си. Опитай се да си спомниш за случай, в който някой ти се е извинил, и колко добре си се почувствал. Не искаш ли и партньорът ти да се почувства така? Дори според тебе да не си виновен, може да кажеш, че съжаляваш, че той се чувства наранен, и да се извиниш за последствията от действията си. Такива думи могат да успокоят партньора ти. (Библейски принцип: Лука 6:31)

Мисли за брака си. Не гледай на извинението като на загуба за тебе, а като на победа за вашия брак. Все пак според Притчи 18:19 онзи, който остава обиден, „е по–недостъпен от укрепен град“. Трудно е, дори невъзможно, да възстановиш мира, когато и двамата сте заели отбранителна позиция. От друга страна, когато се извиняваш, не позволяваш на обидата да прерасне в по–сериозен проблем. По този начин поставяш брака си пред собствените си чувства. (Библейски принцип: Филипяни 2:3)

Бързай да се извиняваш. Вярно е, че е трудно да се извиниш, когато вината не е изцяло твоя. Но грешките на партньора ти не са оправдание да се държиш лошо. Затова не отлагай извинението, мислейки, че времето ще заличи обидата. Когато ти се извиняваш, и за партньора ти ще е по–лесно да се извинява. Освен това колкото по–често казваш „Извинявай!“, толкова по–лесно ще ти бъде. (Библейски принцип: Матей 5:25)

Покажи, че си искрен. Да оправдаеш постъпките си, не е същото като да се извиниш. И да кажеш с нотка на сарказъм „Съжалявам, че си толкова чувствителен!“, изобщо не е извинение! Поемай отговорност за действията си и признавай, че партньорът ти е наранен, независимо дали смяташ, че чувствата му са оправдани, или не.

Приеми фактите. Смирено приеми, че ще допускаш грешки. В крайна сметка всички грешим! Дори ако мислиш, че в дадена ситуация си невинен, признай, че твоята версия за случилото се може да не представя пълната картина. Библията казва: „Който пръв защитава делото си в съда, е праведен, а после идва ближният му и го изследва.“ (Притчи 18:17) Ще бъдеш по–склонен да се извиняваш, ако имаш реалистичен възглед за себе си и за недостатъците си.