Всяка година от юли нататък женските южни гладки китове (Eubalaena australis) идват край южния бряг на Санта Катарина (Бразилия). Те изминават хиляди километри от далечния субантарктичен пояс, за да родят и да кърмят малките си в плитките води. В продължение на няколко месеца местните жители и туристите гледат с възхита от плажа и от скалите как майките и малките им си почиват или играят във водата! *

Женският южен кит може да достигне дължина 16 м, приблизително колкото един съчленен автобус, и може да тежи до 80 тона! Огромното му тяло обикновено е черно и понякога има бели петна по корема. Главата му е много голяма и представлява една четвърт от цялото тяло. Устата му е дълга и извита. Южният кит няма гръбен плавник за разлика от някои други видове. За да се придвижва напред, той размахва своята широка V-образна опашка нагоре–надолу вместо настрани, както правят рибите. За да промени посоката си, той движи плавниците си, наподобявайки начина, по който се управлява самолет.

Интересно е, че въпреки огромните си размери южните гладки китове са доста подвижни и изпълняват някои невероятни акробатични номера. Може да наблюдаваш как плуват за дълго време с опашка над водата; как вдигат опашката си и плясват със сила по повърхността на водата; как скачат над водата и се гмуркат с голям замах, като образувалите се пръски могат да се видят отдалеч.

Върху и около главата си южните китове имат белезникави или жълтеникави втърдявания — загрубели кожни  образувания, покрити с колонии малки ракообразни, познати като „китови въшки“. Карина Грош, координатор на Бразилския проект за южните китове, обяснява: „Всяко кожно образувание е уникално точно като пръстовите отпечатъци на хората. Така можем да разпознаваме всеки индивид. Снимаме кожните образувания на китовете, когато идват по бреговете ни, и пазим снимките в архив.“

Биолозите казват, че е трудно да се определи възрастта на южните китове, когато умрат, защото тези видове нямат зъби. Изчислено е, че средната продължителност на живота на кита е поне 65 години. *

Южните китове се хранят с малки ракообразни. От всяка страна на горната си челюст те имат филтриращ апарат, който е изграден от стотици баленови пластини, покрити с фини власинки. Докато китовете плуват с отворена уста, водата преминава през балените и така плячката се улавя във власинките. По този начин всеки кит може да изяде до 2 тона ракообразни на ден.

Южните гладки китове прекарват лятото (януари–февруари) във водите на Антарктика, където се хранят, трупайки подкожна мас. Този слой мазнина осигурява добра изолация в студените води и им служи като хранителен запас, когато мигрират.

От XVIII век нататък китоловците преследвали този вид основно в Южното полукълбо. Тези китове били смятани за най–подходящи за ловене. Защо? Тъй като плували бавно, те били лесна плячка дори за ловците с ръчни харпуни и не много стабилни дървени лодки. Освен това за разлика от останалите китове, след като бъдели убити, южните гладки китове оставали на повърхността заради огромното количество мас в тялото им. Поради тази причина китоловците можели лесно да ги довлекат до брега.

Китовата мас и балените също били ценна стока в онези времена. Маста се използвала за масло за уличните лампи, както и за смазочен материал. Балените били използвани за направата на корсети, камшици и спици на чадъри. Забележително е, че печалбата от баленовите пластини на един единствен кит можела да покрие разходите за цяла експедиция!

В началото на XX век поради прекомерния китолов броят на южните китове значително намалял, в резултат на което търговията с тях вече не била възможна. През 1973 г. в Бразилия била закрита последната китоловна станция. Макар че броят на някои видове бавно се увеличава, други остават силно застрашени.

Южният кит със сигурност е забележителен пример за сложността и разнообразието сред живите организми на Земята. Той свидетелства за невероятната мъдрост и сила на този, който го е замислил — великия Създател, Йехова Бог. (Псалм 148:7)