Когато нещастие сполита

СЕМЕЙСТВОТО очевидно не било богато, но имало пълно основание да бъде благодарно. То живяло в плодородна страна, в която през цялата година царял приятен, топъл климат и жилището им било хубаво и уютно.

Семейството живеело в град Наин, намиращ се в плодородната равнина Ездрелон, северозападна от хълма Море и целия кът бил прекрасен. От къщата им се виждала зелена долина и погледа стигал до красивите гористи хълмове на Галилея, които се намирали само на няколко километри. В далечината се издигал заснежения върх Гермон на ливанските планини. Колко хубаво било за малкото семейство, състоящо се от мъжът, жената и маловръстния син, да седят на покрива на къщата си и да се наслаждават на красивия пейзаш!

Но един ден ги сполетяло голямо нещастие — мъжът умрял. Какъв горчив удар! Никога вече те нямало така мирно и радостно да прекарват вечерите. Цялата утеха на жената бил сега синът ѝ. Нейните надежди, желания и планове се съсредоточавали сега върху неговото бъдеще. Това дало на живота ѝ нов смисъл.

Но след това тя наново била сполетяна от нещастие. Синът умрял. Сега вече нямало човек, който да я утеши. Дълбока скръб изпълнила вдовицата, когато трупът на синът ѝ се приготвял за погребението.

Възможно е и ти да познаваш това чуство на вътрешна празнота, което сполетява човек при загубата на мил близък и знаеш за съкрушението и немощието, което се изпитва тогава. Смъртта наистина е горчив враг. Такиви случаи карат много хора да се замислят за бъдещето на мъртвите. Има ли действителна надежда за тях?

 Представи си, че някой идва в това положение, взима ръката на любимия ти човек, когото смъртта ти била отнела и ти го връща пак жив и здрав! Каква голяма радост би изпитвал тогава ти! Това би просто било чудесно.

Ти може би казваш: „Това е невъзможно.“ Вярно е, че таково нещо не се е случвало в наше време днес. Но в миналото това се е случило. Жени получили мъртвите си чрез възкресение.

Кога се е случило това? Защо можем да вярваме в истиността на това? Какво означава това за нас днес?