Божието слово е живо

Щедрост се благословява

СЦЕНАТА играела някъде в Иопия, град на средиземното крайбрежие, в едно горно помещение. Жената на леглото след като заболяла била умряла. Става тук въпрос за една християнка от първото столетие на име Тавита, което на гръцки значело сърна. След като Сърна била умряла изпратили се двама пратеници до близкия град Лида, за да се доведе апостол Петър.

Петър се отвел в горното помещение. Там жените плачели за Сърна, която те много обичали, понеже тя се била оказала много добра към тях. Те показали на Петър дрехите, които Сърна била направила за тях. Като християнка тя сигурно усърдно била разказвала на други за Божието Царство. Обаче какво можел Петър сега още да стори за нея, след като тя била умряла?

Най–напред той изпратил всички навън. След това, след като той се навел и изговорил една молитва, той се обърнал към мъртвата и казал: „Тавита, стани!“ Както можем да видим на  картината, тя отворила очите си и била пак жива! След това Петър ѝ помогнал да стане.

Сега той пак повикал другите да влезат. Можем да си представим, каква радост изпитвали те, като видяли, че Сърна била пак жива. Да, каква прекрасна благословия е това, да бъде човек възкресен от мъртвите! /Деяние на апостолите 9:36–42/.

Ние можем да научим нещо от това: Който се опита да помогне на други, като щедро пожертва времето и силата си и с готовност употреби способностите си, той ще бъде богато благословен. В горепосочения пример Сърна не само била обичана от тези жени поради добрите ѝ дела, но и също така от Йехова Бог. За това Той дал на Петър силата да я възкреси от мъртвите.

Нека следователно да запазим следващото в ума ни: Ако ние сме щедри спрямо други, тогава те с обич ще си спомнят за нас. Освен това ние трябва да бъдем щедри, ако желаеме Бог да си спомни за нас. Той може да ни възнагради с живот, да с вечен живот в неговия справедлив нов ред /Притчи 11:25; 1 Йоан 2:17/.