Бъди мъдър — ‘показвай се като маловажен’

„Който между вас се държи като маловажен, той е голям“ (Лука 9:48).

1, 2. а/Кой принадлежи към най–облагодетелствените хора живяли някога на земята и защо? б/Какви трудности възниквали често между тях?

 КОИ БЯХА най–облагодетелствените хора живяли някога на земята? Несъмнено към тези хора принадлежат 12–те ученици на Исус Христос, които той избра за апостоли. Какво предимство е било за тях да го придружават когато е започнал да проповядва „от град на град и от село на село“ и да оповестява „благата вест за царството Божие“! /Лука 8:1/. И каква радост е било за тях да слушат изложенията на Исус, като например проповедта на планината и да присъстват на извършваните от него чудеса! Но Исус не поучавал ли учениците си и в по–тесен кръг? Положително той сторил това.

² Но колкото и странно да звучи това, тези облагодетелствени често  споряли помежду си кой от тях е първият и кой е най–значителният. Никой от тях не е искал да се ‘държи като маловажен’. Това съперничество между апостолите допринесло ли е за мира, единството и щастието им? Одобрявал ли е Бог това? Било ли е мъдро техното държание? Едва ли. Защото Исус като взел едно дете при себе си им казал: „Който в мое име приеме това дете, той приема и мене, а който ме приема, приема и този, който ме е изпратил. Защото, който между вас се държи като маловажен, той е голям“ /Лука 9:48/.

3. Кои примери показват че хората от света не искат да се ‘държат като маловажни’?

³ Б наши дни, кой е толкова разумен и се задоволява с това да се ‘държи като маловажен’? Малко са такива. Затова в този остарял свят има толкова много безредие, дразги, спорени и стълкновения. Нации и дори цели национални блокове се намират постоянно в надпревара. Всеки иска да е на първо място и да е най–мощния. Във връзка с това много държави обременяват гражданите си с извънредно много данъци необходими за въоръжаване. А как стои въпросът с движението за еманципация на жените? Този енергичен стремеж не означава ли, че жените, по отношение на мъжете си отказват да се ‘държат като маловажни’? Много от съвременните младежи не са ли обладани от подобни представи и стремежи? Те са недоволни от ролята на родителите си и не искат да се ‘държат като маловажни’ спрямо тях. Тази непокорност допринася ли обаче за щастието? Таково държание мъдро ли е? В никакъв случай!

Да се поучим от библейски примери

4. Коя е първата личност, която имала високомерно мнение и по какво проличава това?

⁴ Да не сме готови да се ‘държим като маловажни’ е неразумно. Това явно се познава по това, че всички трудности съществуващи в наши дни са последица от това, че един определен ангел не искзл да се ‘държи като маловажен’. Защо може да се каже това? Защото този ангел, който подвел нашите прародители да тръгнат по пътя на греха и смъртта, показал истинските си намерения, когато за трети път изкушил Божия Син. Той предложил на Исус всички царства на земята, ако той му принесе на него — Сатаната — само едно действие на обожение. Какво показва това предложение? Това, че Сатаната иска да бъде равен с Йехова Бог и че не иска да се ‘държи като маловажен’ спрямо него. Това проличава и от отговора на Исус: „Махни се Сатано! Защото е писано: ‘Йехова, твоят Бог, трябва да обожаваш, и само на него трябва да принасяш свята служба.’“ Поради това, че Сатана не искал да се ‘държи като маловажен’, той нанесъл на себе си срам и позор и в края на краищата ще бъде унищожен /Мат. 4:8–10; Евр. 2:14/.

5. а/Как показала Ева, че не е била готова да се ‘държи като маловажна’? б/Какво показва, че Кайн също имал подобно държание?

⁵ Подобен е и случая с Ева, която не се ‘държала като маловажна’ и се подала на изкушението на Сатаната и по този начин станала непослушна спрямо Бог Йехова. Сатаната я осигурил, че ако яде от забранения плод ще стане като Бог и сама ще може да решава, кое е добро и кое зло /Бит. 3:5/. Това, че Ева не искала да се ‘държи като маловажна’, трябвало тя да заплати с живота си. А как стои въпросът с първородения ѝ син? Кайн не е ли убил Абел за това, че не е искал да се държи към брат си като „маловажен“? Кайн много бил ядосан, че Абел бил предпочитан. Неговата гордост била причината той да бъде изпратен на изгнание като първия човешки убиец /Битие 4:1–16/.

6. Как показват, че не са били готови да се ‘държат като маловажни’: а/природените братя на Йосиф, б/Аарон и Мариам, в/Корей, Датан и Авирон?

⁶ Друг пример в това отношение са природените братя на Йосиф. Понеже бащата предпочитал Йосиф — като син от любимата му жена Рахил — братята му били толкова огорчени, че не могли да се успокоят докато не се освободили от него /Бит. 37:3–35/. Накрая те имали основание да съжаляват за постъпката си. Много години по–късно, Мариам и Аарон не са били съгласни да се признаят като по–маловажни от по–младия им брат Моисей. Те заявили:  „Само чрез Моисей ли говори Бог? Не говори ли той и чрез нас?“ Както се казва в Библията, Йехова Бог чул това и не му се харесало. Затова казал на роптаещите: „Чуйте моля думите ми. На слугата пм Моисей ... е поверен целия ми дом. От уста на уста говоря аз с него ... Как така не се страхувахте да говорите срещу моя слуга, срещу Моисей?“ Йехова толкова много неодобрявал тяхното държание, че наказал Мариам с проказа. Нека си спомним и за Корей, Датан и Авирон, които по още по–лош начин отказали да се ‘държат като маловажни’ и затова те били унищожени /Числа 12:1–15; 16:1–35; 26:9–11/.

7, 8. а/Кои двама царе в древността били изпаднали в затруднение защото не били готови да се ‘държат като маловажни’? Какви примери са известни по време на апостолите?

⁷ Един друг служител на Йехова, който имал трудности в тази насока, бил цар Саул. Той не можел да понася, когато израилските жени пеели: „Саул победи хилядите си, а Давид десятките си хиляди.“ Саул бил толкова ядосан, че постоянно гледал на Давид с подозрение и го преследвал като куче за да го убие. Каква трагедия изживя Саул за това, че не искал в тази насока да се покаже по–„маловажен“ от Давид! И колко трагичен бил краят му! /1 Царе 18:7–9; 31:3–6/. Описва се също и случая с цар Осия. Голямите му военни победи го направили високомерен. И така той вече не бил доволен като цар да се занимава само с държавните работи, а искал по отношение на обожаването в храма да бъде наравно със свещеничеството. Поради тази негова дързост Йехова Бог го наказал с проказа и той умрял като прокажен /2 Летоп. 26:16–21; Прит. 11:2/.

⁸ От християнско–гръцките писания ние вече видяхме, че докато Исус е бил с 12–те апостоли никой от тях не е бил склонен, по отношение на другите да се покаже като по–маловажен. Да обърнем обаче внимание на това, че подобно нещо не се пише за тях след като на петдесятница били приели божия свят дух. Но между други християни от първото столетие този проблем се появявал. Както изглежда, поне някои християни от Коринт не са били съгласни да се държат като по–маловажни от апостол Павел. А апостол Йоан счел за необходимо сериозно да укори Диотреф, защото се стремял да заеме първото място и не приемал с респект това, което апостола казвал на християните /2 Кор. 10:1–11; 12:5–9; 3 Йоан 9, 10/.

 Защо се срещат тази трудност?

9. Каква е главната причина хората да не са готови да се ‘държат като маловажни’?

⁹ Каква е причината за това, че тази трудност се среща толкова често в историята на човечеството и то не само сред отделни светски хора и народи, а и също между служителите на Йехова? Причината е наследеното себелюбие. В Битие 8:21 ние четем: „Склонността на човешкото сърце е лоша ... още от младини.“ Затова „сърцето ... е по–предателско от всичко друго и е неизлечимо. Кой може да го познава?“ /Йер. 17:9/.

10–12. Кои примери показват, къде и кога възниква тази трудност?

¹⁰ За Свидетелите на Йехова обикновено не е трудно да се ‘държат като маловажни’ пред лица, които явно заемат по–висока длъжност. Обаче настъпва трудност, когато се касае за ‘държание като маловажен’ между лица, които са повече или по–малко равни помежду си. Например, никой от апостолите не е срещал трудност да се ‘държи като маловажен’ спрямо Господаря им, Исус Христос. Трудностите започвали ако някой от тях се сравнявал с един от другите 11 апостоли. Никой не искал да бъде по–маловажен от другите.

¹¹ Също така и днес може в християнската община да се стигне до известно съперничество или женска ревност, особено между лица с донякъде еднакви способности или предимства. Такъв изглежда да е бил и случая между две християнки в общината на Филипи, защото ап. Павел се видял принуден да пише следното: „Напомням на Еводия и напомням на Синтихия, да са едномислещи в Господа. Да, моля те и тебе, истински сътруднико, помагай на тези жени, които рамо до рамо се застъпваха с мен за благата вест, заедно с ... другите ми сътрудници“ /Флп. 4:2, 3/. Много е вероятно, тези две сестри по вяра да са били особено способни и усърдни възвестителни на „благата вест“, така че в сърцата им се появило съперничество, водящо до спорове.

¹² По същия начин би могло да се получат трудности между християнски братя, които изпълняват подобни задачи. В християнската организация човек обикновено не среща трудности да си ‘държи като маловажен’ спрямо други: помощник–служители спрямо старейшини, старейшини спрямо районни настоятели, районни настоятели спрямо окръжни настоятели и т.н. Трудностите се ‘появяват между тези, които са равни в задачите си: пом. служители спрямо пом. служител, старейшини спрямо други старейшини в християнската община и т.н.

Земна, животинска, демонска мъдрост

13–15. Защо може ревността и склоността към разпри да се окачествят като а/земна мъдрост, б/животинска мъдрост?

¹³ Понеже много хора поради несъвършенството си не са склонени да се ‘държат като маловажни’, ученикът на Исус, Яков, намерил за необходимо да напише следното: „Но ако в сърцето си имате горчива ревност и страст към кавги, тогава не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдростта, която идва от горе, а е земна, животинска, демонска. Защото където има завист и кавги, там съществува безредие и всичко лошо“ /Як. 3:14 до 16/.

¹⁴ Яков има право като нарича ревността и склонността към разпри земни, животински и демонски. Те са земни, материалистически, белези на себелюбиви, несъвършени хора и са в пълно противоречие с това, което идва от горе, с небесното. Този дух е също така животински, защото е присъщ на животните. Зоолози, проучаващи животните в естествената им среда, установиха, че при различни животни като кравата и кокошката, съществува един вид йерархичен ред при храненето, тоест, че определени животни винаги имат предимството пред другите.

¹⁵ Преди няколко години пресата в Ню Йорк писа за дресурен акт в цирк, в който участвали 12 тигри. След края на цирковия номер тигрите се събрали пред коридора, водещ към клетките. Внезапно тигърът–водач, Раджа, нападнал тигрицата Ила и вкопчил зъбите си в гушата ѝ. Докато пазачите да ги разделят, тигрицата вече била смъртоносно ранена. Каква бе причината за тази случка? Ила се осмелила да влезе първа в  коридора, намясто да се държи след Раджа, което така разярило Раджа, че той я нападнал. Тя трябвало да заплати с живота си това, че не показала готовност да се държи като маловажна.

Моисей, Исус и Павел — примери за подражание

16. Какъв превъзходен пример е дал Моисей с готовността си да се ‘държи като маловажен’?

¹⁶ Един от верните служители на Йехова в древността, които се отличавали с това, че се ‘държали като маловажни’, е бил Моисей. По колко чуден начин Йехова си е послужил с Моисей за да засвидетелствува пред египетския фараон, да обяви десетте напасти, да разтвори Червеното море и да снабди народа си по свърхестествен начин с вода в пустинята! Но въпреки че той имал всички тези привилегии и заемал много почетно място, в Библията се казва за него: „Моисей беше далеч най–кроткия от всичи хора, които бяха на земята“. Понеже Моисей бил готов да се ‘държи като маловажен’ Бог Йехова го направил велик както и пред очите на света, така и пред очите на своя народ /Числа 12:3/.

17–19. Какво показва, че Исус се ‘държал като маловажен’ а/преди да бъде на земята, б/когато е живял на земята, в/след възкресението и възвисяването му на небето?

¹⁷ Божият Син, Исус Христос, не е ли дал и той превъзходен пример, като се показал в държанието си като „маловажен“? Противно на ангела, който станал Сатаната, Дявола, се казва за Словото или Логоса: „Въпреки че той съществуваше в божи образ, той не взе в съображение насилно присвояване ..., а именно, да стане равен на Вог.“ Той с радост служел като „майстор“ и работил тясно с Баща си при сътворяването на света /Пр. 8:30; Йоан 1:1–3, 14; 1 Кор. 11:3; Филип. 2:6–8/.

¹⁸ Исус и на земята се държал като маловажен спрямо Баща си и казал: „Бащата е по–голям от мен“. Никой не е лобър, освен Бог /Лука 18:19; Йоан 14:28/. Да, Исус се показал дори и спрямо хората като ‘маловажен’, като поел ролята на служещ. Той сам казал: „Човешкия Син не е дошъл, за да му се служи, а да служи и да даде живота си като изкупителна цена за много.“ Той изпълнявал дори и най–долната служба, като измил краката на апостолите си. Обаче на колко високо място той бил възвисен за неговото смирение! /Мат. 20:28; Йоан 13:2–16; Филип. 2:9–11/.

¹⁹ След възкресението и възвисяването на небето, Христос все още се е ‘държал като маловажен“ спрямо Баща си, Йехова, и е бил готов да чака до тогава, докато Йехова постави пред краката му неговите неприятели. След хилядолетното му царуване, когато Баща му ще е поставил вече пред нозете му всички негови врагове, „тогава и сам Синът ще се покори а Този, който му е покорил всичко, така че да бъде Бог всичко за всички“ /Пс. 110:1; 1 Кор. 15:25–28/.

20–21. а/До каква степен апостол Павел се показал в тази насока като превъзходен последовател на Исус Христос? б/Какво ще ни изясни следващата статия?

²⁰ От последователите на Христос ап. Павел бил един от най–превъзходните му подражатели в тази насока. В името на „благата вест“ той се направил на роб на всички. Това разбира се, означава, че той е се ‘държал като маловажен’ /1 Кор. 9:19/. Апостол Павел също така се ‘држал като маловажен’ спрямо ръководното тяло в Ерусалим огносно например неговата служба, относно местата, където той проповядвал и относно въпроси, свързани с учението /Деян. ап. 15:2; Гал. 2:7–10/. Веднъж той се почувствал задължен да попита християнската община в Коринт: „Грях ли е, че се унизих за да бъдете вие възвисени?“ Не е чудно, защо Бог Йехова толкова много е благословил дейността на ап. Павел! /2 Кор. 11:7/.

²¹ Както видяхме до сега, неготовността да се ‘държим като маловажни’ не е нещо разумно. Който обаче е готов да върши това, показва мъдрост и ние положително искаме да постъпваме мъдро. Обаче поради наследеното несъвършенство ние се нуждаем в това отношение от помощ. Следващата статия ни казва, как може да ни се помогне да получим правилен въглед.

[Въпроси]

[Снимка на страница 14]

„Тогава Аарон се обърна към Мариам и ето, тя беше прокажена.“