Една сигурна основа за вярата в Бога

ХОРАТА, които мислят, че да се вярва в Бога е безполезно, сигурно никога не са се запитвали дали има една сигурна основа за тази вяра. Ти лично мислил ли си някога по този върпрос?

Нека приемем, че искаш да проучиш как стоят нещата. От къде ще трябва да започнеш и на какво ще се опреш? Например, ти можеш, в о колната среда да проучиш някои факти във връзка с този въпрос.

Огромното и съвсем малкото

Би било добре да се следва съвета: „Опознай огромното, вселената, изглеждащия без край космос. Или обърни се към съвсем малкото, като например микроскопичните частици на човешкия организъм. И в двата случая ти би могъл да откриеш основание за вяра в един Създател /Битие 1:1; 2:1–4/.

Преди около 3.000 години, един мъж от Близкия Изток на име Елиу е казал: „Погледни към небето и виж!“ /Йов 35:5/. Той е бил на мнение, че небето дава основание и доказателство, че съществува един Създател. Елиу можел разбира се да вижда на небето само около 5.000 звезди от тези над 100.000.000.000 звезди, които образуват нашето съзвездие — „Млечния път“. Той не знаел, че съществуват хиляди милиони млечни пътища и че към всяко таково съзвездие принадлежат милиарди звезди. Нека предположим обаче, че той е знаел тези факти, които ние днес познаваме. Мислиш ли, че тогава неговата вяра в Бога би отслабнала? Или напротив, тези обширни познания биха засилили тази вяра? В по–късни времена псалмистът Давид пише: „Небесата възвестяват величието на Бога; и просторът сочи делото на ръцете му“ /Пс. 19:1/.

С помоща на космически кораби съвременните учени проникнаха в слънчевата ни система и наблюдават вселената с ултрамодерни телескопи, а с радиотелескопи те улавят шумове от далечни краища на космоса. Тези нови, увеличени познания ни дават още повече основание за вяра в Бога.

Физикът Вернер фон Браун, бивш директор на американския център за космически изследвания НАСА /Национално Въздушно и Космическо учреждение  на САЩ/ — е писал: „Материалистите от 19–то столетие и последователите им ... през 20–я век, се опитват да ни уверят, че ние можем да живеем без вярата в един Създател, защото сега науката ни е дала много познания за творението. До сега обаче, при всеки отговор се появяват нови въпроси. Колкото по–добре ние ... разбираме майсторския план на галаксиите, толкова по–вече имаме основание да се възхищаваме от чудесата на божественото творение“.

До същото заключение стигаме, ако отвърнем погледа си от необятния космос и проучим най–малките частици на нашия организъм. Давид почувствал нуждата да каже във връзка с Бог следното: „Ти създаде вътрешността ми. Ти ме направи в утробата на майка ми ... чудни са твоите дела“ /Пс. 139:13 до 14/. Професор доктор Роберт И. Уайт, по време на дейността си като неврохирург, имал много възможности да наблюдава и проучва човешкия Мозък. Той пише:

„Опитноста, която добих от моите многобройни проучвания и неврологически изследвания, при които се опитвах да разкрия тайната на човешкия мозък, ме карат да изпитвам още повече страхопочитание от човешкия мозък от колкото до сега. Не ми остава нищо друго, освен да призная съществуването на една висша интелигентност, която е отговорна за проекта и развитието на очудващата връзка между мозъка и разума, обстоятелство, което надминава човешката способност да го разбере.“

Ако ти лично би имал възможност да проникнеш в една човешка клетка и да се запознаеш с устройството ѝ, ще намериш много причини да вярваш в съществуванието на един Създател. Известно е, че клетката е основния градивен камък на всеки живот на земята. Човешкото тяло се състои от 100.000.000.000.000 микроскопични клетки. Обаче сложността в устройството на всяка една от тях ни кара да се чудиме.

Така например, във всяка човешка клетка се намират десятки хиляди гени, а така също и често споменаваната ДНС, която направлява функцията и размножаването на клетката. Тази ДНС определя цвета на косата, скоростта на растежа и много други подробности. Запитай се: как е възможно, тази ДНС, която се намира във всяка клетка, да съдържа всички тези информации?

В книгата си „от къде и защо“ /1978 г./ доктор Цеф Цахави пише относно една дискусия, водена със студенти по биохимия от медицинския университет Корнел. Професорът разисквал със студентите върху „програмираните молекули ДНС“. Той пише:

„Групата се състоеше от млади студенти, израстнали във времето на електронно–изчислителната техника и за това добре знаеха, че при изготвянето на една програма за електронно–изчислителна машина е необходим специалист, който да състави програмата. Когато се споменаха думите ‘програмирани молекули’ запита един духовно буден студент: ‘Щом като структурите на РНС и ДНС са така програмирани, че всички работят по определена форма, тогава от къде идва програмата?’“. Професорът му обяснил, че специалистът, който тук съставил програмата, е Бог.

Да, проучването на огромното и съвсем малкото в творението създава сигурна основа за вярата в Бога. Но може би ти се питаш, дали е ПОЛЕЗНО в днешните времена да се вярва в Бог.

[Снимка на страница 4]

Част на една ДНС–молекула