Какво ни помага, да се ‘държим като маловажни’
Какво ни помага, да се ‘държим като маловажни’
1. Кои, разгледани от нас библейски обяснения, биха могли да ни помогнат да се ‘държим като маловажни’?
КАКВО наистина би ни помогнало ‘да се държим като маловажни’? Споменатите в предишната статия лица, които не искали да се показват такиви, както и лошите последствия от това техно държание, трябват разбира се да ни послужат като предупреждаващи примери. Ние сигурно не искаме да се отклоняваме от пътя, водещ към вечен живот. Затова трябва ние да погледнем на споменатите в Библията отлични примери на тези, които са се показвали като „маловажни“ и били възнаградени за това, за да ги подражаваме.
2, 3. а/До каква степен може да ни помогне едно добро отношение с Йехова да се ‘държим като маловажни’? б/Защо смирението може да ни бъде в помощ?
2 Една от съществените помощи в тази насока — въпреки че някои от нас може би са не мислят веднага за това — е, да имаме добро отношение с Бог Йехова и да му се доверяваме напълно. Тогава няма прекалено, да сме загрижени, че няма да получим това, което ни се полага, че можем да бъдем неоценени или пренебрегнати. Да, ние ‘трябва със цялото ни сърце да се доверяваме на Йехова и да не се осланяме на собствения си разсъдък. Ако ние се съобразяваме с Него по всичките ни пътища, тогава той ще ръководи нашата пътека за добро’ /Притчи 3:5, 6/. Тогава можем напълно да бъдем уверени, че ‘Той ще остави всички негови дела да съдействат за наше добро’ /Рим. 8:28/.
3 Да се ‘държим като маловажни’ изисква също така и смирение. А и защо да не искаме да се смиряваме? Библията учи: „По–добре духовно да се смирим с благите, отколкото да се дели плячка сгорделивите.“ Чрез горделивостта си хората неизбежно изпадат в нещастие. „Гордостта предхожда провала, а високомерния дух „препъването.“ Гордостта води освен това до там, че Бог ни се противи, понеже в Библията четем: „Бог се противи на високомерните, но на смирените оказва незаслужена добрина“. Апостол Павел подчертава същата мисъл както ученика Яков като казва: „Всички вие ... препашете се със смирение един към друг.“ Следователно ние трябва да се ‘държим като маловажни’, понеже „Бог се противи на високомерните, но на смирените оказва незаслужена добрина“ /Прит. 16:18, 19; Яков 4:6; 1 Петър 5:5; сравни с Римляни 12:16/.
Принципа на ръководството чрез глава
4, 5. а/Защо може да ни бъде в помощ, ако разберем и ценим принципа на ръководството от една глава? б/Как може да се онагледи това?
4 Друга помощ в това отношение е да разберем и цениме принципа на ръководството чрез една глава. Когато за извършването на известна работа са необходими няколко души, трябва един да поеме ръководството и да е в състояние да взема обвързващи решения, иначе се получава бъркотия и всеки работи на своя глава и против другите. С други думи, необходима е една организация. Такава организация, състояща се от повече хора, би могла да се сравни с човешкото тяло. Колкото и да са различни отделните членове на тялото, те всички се ръководят от едно централно място: главата. Едни от тези членове могат да са явно по–важни от други, но както подчертава апостол Павел, не може никой член да каже на друг: „Аз не се нуждая от тебе.“ Всички са необходими. Като имаме предвид този пример, не би ли трябвало да сме доволни, ако участваме в постигането на целта на организацията? /1 Кор. 12:21/.
5 Колко е важно да признаем принципа на ръководство чрез глава може да се онагледи добре, като се сравни с един оркестър. Голям симфоничен оркестър се състои може би от 100 талантливи музиканти и все пак, всеки от тях поотделно, трябва в рамките на оркестъра, да се ‘държи като маловажен’. Това се отнася дори и за самия диригент, защото той е длъжен да изпълни музикалната творба така, както композиторът е замислил. А всички музиканти се ръководят от диригента, тъй като те са в сравнение с него по–‘маловажни’. Освен това се намира във всяка част на оркестъра, където свири повече от един човек определен инструмент, един музикант на първо място, когото другите трябва да следват колкото се може по–точно. За първите цигулки например е меродавен концерт–маисторът. Само чрез такъв ред може да се прави приятнта и хармонична музика. Следователно, добре разбран и ценен, принципа на ръководство чрез глава ни помага да се ‘държим като маловажни’.
Духът на здравия разум и Божия свят дух
6, 7. По какъв начин може да ни бъде в помощ дух на здрав разум за да се ‘държим като маловажни’?
6 Здравият ни разум може също така да ни бъде от полза в тази насока. Апостол Павел ни дава съвета: „Чрез незаслужената добрина, която ми се даде, аз казвам на всеки, който се намира между вас, да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли, а да мисли така, че да бъде със здрав разум, така, както Бог е дал на всеки съответна мярка на вяра“ /Римляните 12:3/. Ако честно проучим себе си и не допускаме преценката ни да се повлиява от гордост и себелюбие, можем да открием много причини да се ‘държим като маловажни’.
7 Ние познаваме себе си по–добре, отколкото другите. Затова би трябвало по–добре от другите да знаем, колко сме далеч от това, което трябва да бъдем или това, което трябва да вършим. Апостол Павел се оплаква: „Аз не върша това, което искам, а това, което мразя“ /Рим. 7:15/. Освен това като християни ние сме задължени да не сме прекалено критични към други, а да се съобразяваме с несъвършенството им и да проявяваме снизхождение. Ние несъмнено съзнаваме слабостите си и знаем много добре, кога се оставяме да се повлияваме от фалшиви подбуди, и само това е вече достатъчна причина, поради която ние с готовност би трябвало да се ‘държим като маловажни’. Няма съмнение, че тук може да ни помогне духът на здравия разум /2 Тим. 1:7/.
8. Ако съзнаем и признаем силата на Божия свят дух, как може това да ни бъде в помощ ‘да се държим като маловажни’?
8 Признаването на могъщата сила на светия божи дух може също така да ни помогне, да се ‘държим като маловажни’. В организацията на Йехова не играят най–важна роля човешки таланти и способности, а божия свят дух /Захария 4:6/. Светия дух е помогнал на първите християни да извършат толкова успешна служба, че техните врагове заявили, че християните „подстренаха цялата обитаема земя“ /Деян. ап. 17:6/. Благодарение на светия дух също така им е било възможно с откритост на говор да застанат пред религиозните им противници, въпреки че от човешка гледна точка те са били неучени, обикновенни хора /Деян. ап. 4:13, 29–31/. Да признаем, че всички наши братя имат божия свят дух, ще ни помогне да се държим спрямо тях като „маловажни“, макар и понякога да притежаваме, от светска гледна точка, по–големи способности от тях. Това би трябвало да ни улесни да последваме съвета: „Изпреварвайте се да си отдавате един на друг почит“ /Рим. 12:10/.
9. Как би трябвало да се отрази на нас ако познаем значението на царството на Йехова?
9 Познаваме ли огромното значение на царството на Йехова? Ако това е така, тогава ще бъдеме готови да поставиме интересите на царството на първо място в живота ни. И това също ще ни помогне, да се ‘държим като маловажни’. Защо може това да се каже? Ако ние разберем, че не сме ние най–важното, а делото във връзка с Царството, тогава не би ни засягнало ако понякога не ни се обърне внимание във връзка с известна служба, която ние желаем. Ние трябва да считаме за най–важно Божието дело, а не нас. Освен това програмите при срещите на общината или при конгресите, се състоят, както е известно, само от определен брой точки. Повечето от нас нямат значи възможност да вземат участие в изпълнението на програмата. В този случай, ние не трябваме да завиждаме на тези, които участват в програмата, а напротив, да се радваме заедно с тях. Нека да мислим така, както псалмистът, който казал: „Понеже един ден в твоето преддверие е по–добре, отколкото хиляди дни някъде другаде. Аз предпочитам да стоя на прага в къщата на моя Бог, отколкото да обикалям в шатрите на злото.“ Наистина, много по–добре е да сме „маловажни“ в организацията на Йехова, отколкото „велики“ в осъдената на гибел организация на Сатаната /Пс. 84:10/.
Практична мъдрост
10. Какво неудобно положение можем да избегнем, ако се ‘държим като маловажни’?
10 Библията може много да ни каже относно практична мъдрост. Там например се казва, че е мъдро да се използват остри инструменти, за да ни се изразходва излишна сила /Екл. 10:10/. Божието Слово също така ни дава практични съвети относно това, как да се ‘държим като маловажни’. Исус ни показва това в Лука 14:8–11 като казва: „Ако си поканен на сватбено тържество, тогава не лягай на най–първото място. Възможно е по–знатен от тебе да е поканен, и този, който те поканил, да дойде при тебе и да ти каже: ‘Остави този да заеме това място’. И тогава ще трябва засрамен да станеш и да заемеш най–долното място. Ако значи си поканен, тогава иди, легни на най–долното място, за да ти каже този, който те е поканил, като дойде: ‘Приятелю, мини на по–горното място’. Тогава ще ти се окаже чест пред всички гости. Защото всеки, който сам се повиши, ще бъде понижен, и който сам се понижи, ще бъде повишен.“
11. а/Защо спомага готовността да се ‘държим като маловажни’ за по–добри отношения с други? б/В какво друго отношение това становище е полезно?
11 Усилието, да поддържаме добри отношения с другите, може положително да се нарича практична мъдрост. Една от възможностите да постигнем това, е да се ‘държим като маловажни’. Присъщно за човешкия характер е да се грижи за честта си. Ако обаче сме честолюбиви и се стремим да превъзхождаме другите, то у тях ние предизвикваме неприятно чувство. Обаче ако се ‘държим като маловажни’, тогава не застрашаваме интересите на никого и не допринасяме другите да се чувстват несигурни или малоценни. Ние не ги принуждаваме да заемат отбранително положение и по този начин те са по–скоро любезни и склонени към симпатии. Ако се ‘държим като маловажни’, ние се пазим от съперничество с другите, което би могло да ни струва много напрежение. Това ще ни въздържи да предприемаме неща, които не са по силите и способностите ни. Исус казва това още по–ясно, като съветва, да прецениме разходите. Освен това практична мъдрост би ни предпазила от това да обещаваме повече, отколкото в действителност можем да направим /Лука 14:28/.
12. Защо е полезно и за семейния живот, ако се ‘държим като маловажни’?
12 Практичната мъдрост, която ни кара да се ‘държим като маловажни’ намира място и в семейния живот. Например, една мъдра жена е доволна с това, да се подчинява на мъжът си като негова помощничка, защото знае, че това допринася за мира и щастието в семейството. Тази нейна готовност се цени от мъжа ѝ, и предизвиква любов и симпатии, а така също събужда у него желание да направи нещо за жена си. И какво може да направи една жена по–щастлива от това, мъжът ѝ така да я обича, че винаги да ѝ показва с действията си и с думи своята благодарност и обич? Но също така и мъжът, който вижда, че жена му го превъзхожда в известни отношения, проявява практична мъдрост ако се задоволи по това отношение да се ‘държи като маловажен’ и като глава на семейството да изказва съответно признание на жена си. Това ще окаже върху нея благоприятно влияние.
Безкористна любов — най–голямата помощ
13, 14. Как помогнала безкористна любов а/на Йонатан, б/на Христос, да се ‘държат като маловажни’?
13 Обич и безкористна любов ще ни помогнат на първо място да се ‘държим като маловажни’. Добър пример за това е синът на цар Саул, Йонатан. След като Давид победил великана Голиат се казва в библейското описание: „Душата на Йонатан се свърза с душата на Давид, и Йонатан го обикна като собствената си душа“ /1 Кн. на цар. 18:1/. В течение на времето Йонатан разбрал, че Йехова бил определил Давид, а не него, да стане цар в Израел след смъртта на Саул. Но въз основа на любовта, която той изпитвал към Давид, Йонатан не му завиждал. И така той му казал: „Не се страхувай, защото ръката на Саул, баща ми, няма да те намери, и ти ще станеш цар на Израел и аз ще бъда втория след тебе“ /1 Кн. на цар. 23:17/.
14 Колко превъзходен пример ни е дал и Исус Христос! Той казал: „Аз обичам Бащата“. Въз основа на тази любов Исус не е помислил нито за момент да се стреми да стане равен на Баща си, а напротив, той много ценел това, че Йехова Бог е негова глава /Йоан 14:31; 1 Кор. 11:3; Филип. 2:6/. Освен това той бил готов поради голямата си любов към последователите си да даде живота си за тях /Ефес. 5:25/. Примерът, който Исус ни е дал за смирение и любов, положително трябва да ни помогне, да се ‘държим като маловажни’.
15. Защо апостол Павел е добър пример в това отношение?
15 Както видяхме по–горе, апостол Павел се държал спрямо другите християни като „маловажен“. Поради каква причина? Поради това, че той ги обичал. Затова той писал на християните в Рим, че се радвал не само той да ги засили във вярата им, а и на това, те да засилят неговата вяра с обмяна на ободрения /Рим. 1:8–12/. Същото показват и думите му, отправени до християните в Коринт: „Устата ни се отвориха пред вас, о коринтяни, и сърцето ни стана широко. Вие нямате тясно място у нас, обаче в собствените ви чувства на дълбока обич имате тясно място. И така, станете като отплата — говоря ви като на деца — и вие широки“ /2 Кор. 6:11–13/. Да обърнем внимание и на подобните указания в писмата му до християните във Филипи и Солун /Филип. 1:8; 4:1; 1 Солун. 2:7, 8/.
16, 17. а/Какво може да се каже днес относно такиви примери? б/Как може любовта да ни помогне, да се ‘държим като маловажни’?
16 Не срещаме ли и в наши дни редица подобни превъзходни примери? Има много християни, които заемат отговорни служби и дават добър пример, като се ‘държат като маловажни’. Със смирение те служат и на онези братя, които имат нужда от помощ. Това особено проличава при нашите по–голями срещи. Независимо от техната дарба и служба в „организацията те всички запретват ръкави и здраво се залавят за работа.
17 Безкористна любов несъмнено ще ни помогне да се ‘държим като маловажни’. Да, ‘любовта не се хвали, не се надува и не търси собствените си интереси’. Тя не е прекалено загрижена да получи това, което и се полага /1 Кор. 13:4, 5/. Любовта наистина може да ни помогне, понеже тя ни кара, ‘да не търсим собствените си предимства, а тези на другите’ /1 Кор. 10:24/. В писмото си до християните в Галатия апостол Павел пише: „Чрез любов служете един на друг като роби.“ Предподставка за това, да си служим един на друг като роби, е да се ‘държим като маловажни’.
18. Какво може обобщаващо да се каже относно усилията, да се ‘държим като маловажни’?
18 Както библейските Писания, така и светската история на древността и съвремието доказват, че е мъдро, да се ‘държим като маловажни’. Това допринася за добро отношение с Бог Йехова, с нашите съхристияни и със семейството ни. Освен това се чувстваме щастливи, понеже даваме на другите като им признаваме предимства и преимущества; и „по–ощастливяващо е даването отколкото приемането“ /Деян. ап. 20:35/. Освен това имаме още много неща, които ни помагат, да се ‘държим като маловажни’, като между друго следваме библейски примери, признаваме принципа за ръководство от една глава, прилагаме духът на здравия разум, следваме ръководството на Божия свят дух и показваме практична мъдрост и безкористна любов. Нека винаги да зачитаме като привилегия и благословия, да се ‘държим като маловажни’ в полза на другите, в собствена полза и преди всичко за възхвала на Йехова.
„Нека мъдрият ... силният ... богатият да не се хвали ... Но който се хвали, нека да се хвали само от това, че има разбиране и познание от мене, че аз съм Йехова, този, който върши любеща добрина, правосъдие и правда на земята; понеже тези неща ми се харесват“ /Йер. 9:23, 24/.
[Въпроси]
[Снимка на страница 17]
Какво би станало с един оркестър, ако всеки е диригент?