„Приемайте се един друг“

„Приемайте се един друг, така, както Христос ни прие с оглед на великолепието на Бога“ /Рим. 15:7/.

1. а/Колко държави са приети до сега в Организацията на Обединените Нации? б/Какво не успя да постигне до сега тази организация и какъв страх непрестанно се увеличава?

 Понастоящем, в световната Организация на Обединените Нации членуват над 154 държави. Не всички от тях се застъпват за еднакви политически принципни схващания. Някои от тях са дори враждебно настроени помежду си, обаче в рамките на ООН те се представят като „любезни неприятели“. Изглежда, като че ли те разбират думите на един американски журналист и поет, който казал: „Обединени, ние стоим. Раздвоени, падаме.“ ООН претендира, да е световна организация за опазване на мира. Обаче във всичките тези години след Втората световна война /от 1945 год./, тя не успя да осъществи това, което американският политик нарече „един свят, едно правителство“. Затова расте постоянно страхът от една трета световна война, война с ядрени оръжия.

2. Какви могат да бъдат пречките дори в една и съща държава, за да не се приема приветливо един гражданин от другите?

² Случва се дори граждани на една държава, членуваща в ООН, да не приемат други граждани на същата държава в обществените си групировки въз основа на различни предубеждения. Бедните например, не са добре дошли при богатите. Има също и религии, членовете на които не приемат хора от друга религия. Възможно е също така членовете на една партиина организация да не се държат приветливо към членовете на друга такава, както и се случва, хора с особено образование да гледат „от горе“ на хора с ниско или без образование. Хора от една раса могат да срещат трудности при тези от друга раса поради цвета на кожата си. Дори често произхода на един човек определя държанието на другите спрямо него. Човек обикновено не се приема само поради факта, че той в също член на едно голямо човешко семейство. Следователно лични антипатии и враждебни чувства определят приемането на човек в дадена общност.

3. а/Защо християнския свят в това отношение не прави изключение? б/Относно представата за изразът на Божието царство под Христос, показа ли се ООН по–добра отколкото миналото Общество на народите?

³ Християнския свят също така не прави изключение в това отношение, въпреки че той би трябвало да бъде общество на християнски нации. Но, понеже тези нации са християнски само по име, винаги са действали и действат против пророчеството записано в Исаия 2:4: „Те ще трябва да прековат мечовете си в плугове и копията си в лозарски ножове. Нация няма вече да вдигне меч против нация, а и войната те няма вече да учат.“ Членове на християнския свят, които само по име са християнски, се бият дори и до смърт за национални завоевания, до тогава, до като или те, или неприятеля загубят живота си. Те не намират истинско основание да се радват на Организацията на Обединените Нации, въпреки че в 1918 година Главният съвет на християнските Църкви в Америка нарече тогава предложеното Общество на народите „политически израз на Божието царство на земята“. Организацията на Обединените Нации положително не се оказа като израз на Божието царство под Христос.

4. Какво казал апостол Павел във връзка с цитатите му от пророчествата на Исаия, за това, ‘което преждевременно било писано’?

 ⁴ Обаче токущо цитираното пророчество за това, че народите няма вече да вдигат меч един срещу друг и няма вече да учат войната, се изпълнява сред истинските последователи на Исус Христос. Миролюбивия Син Божи често цитирал от пророчеството на Исаия, което било написана много по–рано. Той цитирал тези записи, за да поучава последователите си. Един от тях, апостол Павел, писал в първото столетие на християните в Рим: „Всичко, което е писано преждевременно, е писано за наша поука, за да можем, ... чрез утехата от писанията да имаме надежда“ /Рим. 15:4/.

5. Кой бил дал на Павел и неговите съхристияни най–добрия пример относно издръжливост?

⁵ Исус Христос понесе много срам и преследвания докато се екзекутира като политически престъпник на кол, чрез което се изпълниха някои неща, написани преждевременно в Святото Писание. С това, че той издържа до край дори и при тези обстоятелства, той даде съвършен пример на учениците си, който да ги засили за да могат също така да издържат до края.

6. а/Какво показва, че Исус твърдо държал на надеждата си на мъченическия стълб, и как е бил укрепнат, за да може да издържи? б/Относно надеждата и издръжливостта, какво важи също така и за последователите на Исус?

⁶ Исус твърдо устоял до края на земния си живот и здраво държал на дадената му от Бог надежда. Затова той можел да каже на крадеца, който му бил оказал съчувствие и бил увиснат до него: „Истина ти казвам днес:  Ти ще бъдеш с мен в Рая“ /Лука 23:43/. В течение на ужасните часове на мъченическия стълб, за Исус е било голяма утеха, да си спомни за това, което ‘преждевременно било писано’ за него, и това му дало много сили. Не по–малко здраво се държат и неговите предани последователи, които понасят натрупания на Бог Йехова и Исус Христос позор, на тяхната надежда за бъдещето, записана под вдъхновение в Библията. Те също се утешават извънредно много от това, което е „написано преждевременно“. Надеждата им, основана на достоверните Писания, „не води до разочарование“ /Рим. 5:5/.

7. Какъв възглед би трябвало да има християнската община, и защо води това до възхвала на Бог?

⁷ Ние трябва да имаме същото съзнание като Исус Христос, съзнание, което той запазил по време на всичките си страдания в един враждебен свят. В съответствие с това, апостол Павел се молил: „Нека Богът, който дава издръжливост и утеха, ви позволи да имате помежду си същото съзнание, което имаше Исус Христос, за да можете единодушно, с една уста, да възхвалявате Богът и Бащата на нашия Господар Исус Христос“ /Рим. 15:5, 6/. Ако ние подражаваме нашия образец, Исус Христос, и развием таково съзнание, тогава ще запазим единството като община на неговите ученици. Ако всички в една група имат едно и също съзнание, тогава всички ще говорят в съгласие. Тогава цялата община говори така да се каже „с една уста“ и по този начин се предава на това, което се казва, по–голяма сила и настойчивост. Това е несъмнено подходящо, защото е много важно, единни да възхваляваме Богът и Бащата на нашия Господар Исус Христос. Нашите гласове трябва хармонично да се слеят, когато възхваляваме Йехова, защото иначе тези, които ни слушат, ще се объркат и не биха знаяли, каква вест ние точно известяваме.

Как Христос е приемал другите

8. Какво могло да застрашава единството на християнската община в Рим, на която писал апостол Павел?

⁸ В много съвременни организации и обединения съществува склонността, поради национални и расистки убеждения да не се приемат новодошли. Също така могат да играят известна роля степента на образованието и религиозните убеждения. Възможно е например, през първото столетие от н.е. да е имало естествени причини в Рим за такиви разделящи фактори.

9. От кого се съставлявала по това време християнската община в Рим, и какво било могло да доведе до пристрастие сред християните?

⁹ Апостол Павел още не бил посетил Рим, столицата на тогавашната световна империя, но с надеждата скоро да отиде там той писал едно вдъхновено писмо на тамошната християнска община. В него, след като обръща внимание върху Исус Христос, който с достъпността си е дал превъзходен пример, апостолът пише по–нататък: „Затова приемайте се един друг, така, както Христос ни прие с оглед на великолепието на Бога“ /Рим. 15:7/. Към тези, „в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии“, принадлежали обрязани евреи и необрязани езичници или неевреи, свободни и роби /Рим. 1:7; 3:1–6; Филип. 4:22/. Следователно християните в Рим произлизали от различни религии и обществени слоеве, поради което те се застъпвали за различни становища и са имали различна съвест. Това би могло да доведе до пристрастия в отношенията помежду им.

10. Какъв пример ни е дал Исус относно това, как да се приемаме помежду си, и какво е искал да постигне с държанието си?

¹⁰ Всичко това апостол Павел разчистил, като им напомнил ‘да се приемат един друг’ и по този начин сърдечно, приветливо и искрено да ценят съхристияните си, братята си по вяра. Те трябвало да следват съвършения пример, който Павел изразява с думите: „... както Христос ни прие.“ Когато Исус е бил на земята, той не е ли казал: „Този, който дойде при мен, в никакъв случай няма да пропъдя“ /Йоан 6:37/? Като съвършен човек той би могъл да държи известна дистанция поради нашата несъвършеност и грешност. Но той не направил това. Защо не? Павел ни казва причината: „... с оглед на великолепието на Бога.“ С това, че Христос приемал всички вярващи, той възвеличавал Бог, понеже по този начин се подчертала божията сърдечност и  и желанието на Бога, чрез жертвеприношението на неговия Син всички хора да бъдат спасени. Исус сам е казал: „Бог толкова много обичал света, че даде единородения си Син, за да може всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, а да има вечен живот“ /Йоан 3:16/.

11. Защо величаем Бог, ако сърдечно посрещаме нови, и какво поръча затова възкръсналият Исус в Галилея на учениците си?

¹¹ Ние също допринасяме за възвеличаването на Бог, ако сърдечно приемаме в християнската конгрегация всички тези, които търсят, независимо от тяхната раса, от цвета на кожата им, от предишното им религиозно убеждение, от общественото им положение или светско образование. По този начин те достигат правилно отношение към Бог Йехова. Възкресеният Исус „показа на учениците си в „Галилея на нациите“, че е готов да приеме в християнската община, на която той е главата, всички истински вярващи. Това той казал с думите: „Затова идете и правете ученици от хора измежду всички нации, кръщавайте ги в името на Бащата и на Сина и на светия дух, и ги учете да спазват всичко това, което аз ви наредих“ /Ис. 9:1; Мат. 28:16–20/.

12. а/Като какво ни служи това, да мислим за божието величие, когато посрещаме други? б/Как пречим чрез службата ни от врата на врата, Бог да бъде обвинен в кръвна вина?

¹² Мисълта, че ние допринасяме за възвеличаването на Бог с това, че без разлика сърдечно приемаме всички, представлява насърчение за нас. Това ще даде повод на много хора, да ценят божието добросърдечие и великодушие и да го величаят. Когато напускаме събранията ни и тръгнем от врата на врата да известяваме Божието царство на всични тези, които срещаме, ние доказваме, че се ‘приемаме един друг, така, както Христос ние прие с оглед на великолепието на Бога“. По този начин ние величаем Бога, чиито свидетели сме, независимо от това, дали хората с които говорим, ценят вестта за Царството или не. Който приеме вестта за Царството, ще почне след това заедно с нас да величае Бога, който е изпратил посланиците си при него. Хората, които не приемат благосклонно вестта за спасение, която ни възложил Бог да възвестяваме, ще установят по–късно, че Бог Йехова е мислил за тях и е изпратил своите верни свидетели при тях, така че те няма да имат никакво основание да го упрекват /Ез. 33:33/. Затова Бог не носи никаква вина по отношение на тяхната кръв.

От дърводелец до служител на Бога

13. Защо не може Бог да бъде обвинен в пристрастие, въпреки че той бил дал известна възможност най–напред на един сравнително малък народ?

¹³ Кой имал първо възможност, да се ползва от мярките на Бога? Това бе народът, чрез когото ние получихме Библията: евреите. Може ли да се каже тук, че Бог е бил пристрастен, особено като се има в предвид, че дори и преди 1900 години неевреите далеч надвишавали обрязаните евреи по брой? Ако се погледне това повърхностно, може наистина да изглежда така. Но Бог трябвало някъде да започне и той положил това начало при обрязаните евреи, на които бил дал чрез прародителите им особени обещания. Обаче в края на краищата трябвало не само плътските евреи да извлечат полза от божият начин на действие. Съществува ли тогава основателна причина за оплакване? В никакъв случай.

14. Като член на кой народ трябвало да се роди Божият Син, който бил дошъл от небето, и как е бил приет от собствения му народ?

¹⁴ Да не забравяме, че Бог бил дал на достойни мъже неизменими обещания относно плътските им потомци, евреите. Следователно Божият Син е трябвало да слезе от небето, за да осъществи обещанията на небесния си Баща. Това изисквало, той да бъде роден като член на поколение, което интернационално се мразело, което обаче представлявало народ, който бил в национален съюз с Бог. Но, дори и като евреин Божият Син не е бил приет от мнозинството на собствения си народ, което се потвърждава в едно историческо описание за неговия земен живот с думите: „Той дойде в своето, но собствения му народ не го прие“ /Йоан 1:11/.

15. Каква дейност изпълнявал Исус в Назарет, и станал ли той по този начин „слуга на тези, ... които са обрязани“?

 ¹⁵ Апостол Павел, един евреин, писал на християнската община в Рим, членовете на която не били плътски евреи, следното: „Защото аз казвам, че Христос, заради Божията вярност, наистина стана служител на обрязаните, за да потвърди така обещанията, които Той дал на прабащите им, и за да прослявят нациите Бог поради Неговото милосърдие“ /Рим. 15:8, 9а/. В Назарет в Галилея, подрастващия Исус изучил дърводелския занаят в депа на своя баща–осиновител, обрязанин евреин Йосиф. Понеже Исус е произхождал от племето Юда, той не принадлежал към свещеническото семейство или към левитите, които служели в храма в Ерусалим. Следователно, въз основа на рода си, не е могъл да стане служител в този храм. Обаче Исус, Божият Син, бил ли дошъл на земята само за да стане дърводелец и да умре като такъв? Не. Това, че той „стана служител на обрязаните“, означавало за него много повече, отколкото само да стане дърводелец като баща си осиновител, Йосиф.

16. Какво предприел Исус, за да върши повече отколкото да служи на гражданите от Назарет като дърводелец?

¹⁶ Ако Исус е бил останал само дърводелец в Назарет, тогава не би могъл да изпълни особената служба, която била предвидена за него. Затова Бог Йехова, небесния му Баща, го насочил да започне с друга дейност, за да ‘стане той служител на обрязаните’ но не само „служител“ на гражданите в Назарет, а на цялата нация. И затова на 30 годишна възраст Исус завинаги напуснал дърводелството.

17. Какво сравнение можем да направим между дейността на Исус след неговото кръщение и духопомазване и службата на първосвещениците в храма?

¹⁷ Обаче какво дело започнал Исус след кръщаването му във водата от Йоан Кръстителя, един левит, и в светия дух от Бог? Била ли е тази служба по–низша от службата на свещениците и левитите в храма в Ерусалим, които били в особен смисъл „служители“ на Бога? Всеки, който познава фактите, ще признае, че Исус поел официална служба, особена „служба“, а не бил почнал просто свещеническа дейност. В друг библейски превод ние четем: „Заради Божията вярност Христос стана служител на обрязаните, за да се потвърдят обещанията, дадени на бащите“ /Рим. 15:8/. Несъмнено той изпълнявал служба от национален характер, заемал положение, в което не бил назначен от човек, а от Бог, Суверена на цялата вселена. Това, което Исус вършел след промяната на дейността си на земята, било много по–важно от религиозната служба на еврейския първосвещеник в Ерусалим.

18. Как така станал Исус ‘слуга на тези, които са обрязани’, въпреки че не е бил признат като „служител“ от никоя нация на земята?

¹⁸ Също така, както Исус не изпълнявал религиозна служба в храма в Ерусалим, и не могъл да се мери с тамошните свещеници и левити, така и не бил могъл да изпълнява религиозна служба в какъвто и да е храм от нееврейските нации — в Рим, Атина или на друго място. Но той бил задължен ‘заради Божията вярност да стане служител на обрязаните’. Защо? Защото е трябвало ‘да потвърди обещанията, дадени на прабащите’ — не на езичниците, а на евреите. Техният ‘прабаща’ Авраам например, имал от трите си жени много синове, обаче Бог избрал единствения му син от първата му жена, Сара, а именно Исаак, и пренесъл върху него авраамовото обещание. От своя страна Исаак е имал двама сина близнаци, но Бог избрал по–младия близнак, Яков, наречен по–късно Израел, като носител на авраамовото обещание относно „семето“, чрез което всички нации на земята трябва да бъдат благословени. След това, от 12–те синове на Яков произлези 12–те израелски племена, образуващи един народ, с който Бог сключил един национален завет чрез пророка Моисей, който служил като посредник.

19. Защо Исус не е бил роден като член на племето Леви, и от кого е бил посрещнат на земята и на кое място?

¹⁹ По–късно, след като народа в Израел се решил да има човешки цар като видим представител на Йехова, Бог дал на цар Давид от племето на Юда обещанието, онасящо се за Неговото Царство. Следователно обещания Месияс е трябвало да произлезе от рода на Давид. Затова Исус бил роден във Витлеем, родното място на Давид. С това, че той бил роден от девицата Мария, бил той един наследник на Давид. Небесни ангели го приели сърдечно на  земята. Следователно произхождащи от небето Божи Син не е могъл да избегне рождението си като евреин. Неизменимите обещания на Бог, неговия Баща, трябвало да се потвърдят. Бог не допуснал, да бъде окачествен като лъжец.

20. Каква переспектива се дала на хората от неевреиските нации, въпреки че Исус принадлежал към „обрязаните“, и защо?

²⁰ Исус с радост е сътрудничел със своя небесен Баща. И така той „наистина стана служител на обрязаните“. Като те, и той бил обрязан. Три години и половина след смъртта и възкресението на Исус се оказало на обрязаните евреи особено благоволение. Обаче и необрязани езичници или неевреи трябвало още сърдечно да се приемат в теократичната организация на Йехова.

[Въпроси]