„Радвайте се вие нации, с неговия народ“
„Радвайте се вие нации, с неговия народ“
1. Защо евреите, които все още се придържат към моисеевия закон, не се оказаха като народа, с когото да се „радват“ всички нации?
КОЙ е „народът“, с когото всички нации да се „радват“? /Рим. 15:10/. Плътските евреи не се оказали като този народ. Те, които още се опитват да спазват Моисеевия Закон, са били мразени и преследвани в течение на тези 1900 години, минали от 70–та година от н.е., годината, в която Ерусалим бил разрушен от римските легиони под ръководството на пълководеца Тито. За очудване е, че дори и те не са се радвали с „неговия народ“, с народа на Йехова. В 1473 год. п.н.е. еврейския пророк Моисей пял в края на една вдъхновена песен: „Радвайте се вие, нации, с неговия народ, защото той ще отмъсти за кръвта на слугите си, и ще окаже отмъщение на противниците си и действително ще възмезди за земята на своя народ“ /Второзак. 32:43/.
2. Кога започна „преместването“ на последователите на Исус „от властта на тъмнината ... в Царството на Синът на неговата любов“?
2 Когато Павел цитирал и приложил тези думи на Моисей /към 56 год. от н.е./, Исус бил вече умрял, възкръснал и възвисен на небето, а именно в 33 година от н.е. По този начин се образувал от Петдесетницата на онази година народът на Йехова, „неговия народ“, състоящ се от всеотдайни, покръстени, духосъздадени ученици на Исус Христос. Няколко години по–късно, през 60/61 год. от н.е., Павел писал на членовете на „народа“ на Йехова в Колоса: „Като благодарите на Бащата /Йехова/, който ви удостои да участвате в наследството на светиите в светлината. Той ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Синът на неговата любов“ /Кол. 1:12, 13/. Това „преселване“ започнало на Петдесетница /6–тия ден от месец савин/, 33–та година от н.е., след като Исус се бил завърнал в небето.
3. Какво станали те за Царя чрез това, че били преместени в духовното Царство на любимия Божи Син?
3 На онзи ден небесния Баща изля чрез възвеличения си царски Син Исус Христос, светия си дух върху първите ученици, а именно върху 120–те, които се били събрали в Ерусалим. По този начин те били преселени от властта на тъмнината на този свят в духовното царство на любимия Син Божи, Исус Христос, „светлината на света“ /Йоан 8:12/. Това духовно царство бе създадено от Бог Йехова и духовния цар, Исус Христос, служи в него подобно на държавен министър, назначен от Йехова. В това си качество той използва духосъздадените си ученици на земята като „посланици на христово място“ /2 Кор. 5:20/. Тези „посланици“ изпълняват знатна служба; те служат на едно правителство.
4. а/От кого се състои божият „народ“, с когото да се „радват“ нациите? б/За какво би трябвало езическите нации да възхваляват Бог?
4 Заедно с тези посланици трябва да се „радват“ или да се веселят всички нации, които не се състоят от духовни евреи. На какво обаче да се радват те? Християнския посланик Павел ни дава отговорът в писмото си до християнската община в Рим: „... че Христос, заради Божията вярност, наистина стана служител на обрязаните /на плътските евреи/, за да потвърди така обещанията, които Той дал на прабащите им, и за да прославят нациите Бог поради Неговото милосърдие“ /Рим. 15:8, 9а/ В какво се състояло милосърдието на Бога спрямо неевреиските „нации“?
5. а/В какво се изразило божието „милосърдие“ относно необрязаните неевреи? б/Кога оказал за първи път Бог това „милосърдие“, на кого и къде били те приети?
5 През първото столетие Божието милосърдие се състояло в това, че той позволил на необрязаните неевреи /или хора от нациите/, да станат участници в „обещанията“, които той бил дал на прабащите на обрязаните евреи. Той започнал с това в 33–та година от н.е., когато римския стотник /древноримски военен началник на сто войника/ Корнилий и близките и приятелите му в Кесария приели службата на апостол Петър и били помазани с Божия свят дух и кръстени във вода /Д.н.ап. глава 10/. Не е известно, дали Корнилий и близките му напуснали Кесария, за да се завърнат в Италия и станат там членове на християнската община в Рим, която до тогава се състояла само от обрязани евреиски вярващи, а може би и от еврейски „прозелити“/ Д.н.ап. 2:1–10/. От тогава Бог оказал своето „милосърдие“ на покръстени вярващи от нееврейски произход, като макар и необрязани, ги приел в духовното „царство“ на своя любим Син.
6. а/По време на апостол Павел божието „милосърдие“ относно нациите се състояло в това, те да станат членове на коя група? б/Защо не могат тези участници в божието „милосърдие“ да вършат политическа дейност за светски правителства?
6 Така се оказа благоволение на „нациите“ — дали от обрязаните самаритяни или обрязаните египтияни или от необрязаните неевреи —, че им се дала възможността, да станат членове на ‘авраамовото семе’, чрез което всички семейства на земята да бъдат благословени /Бит. 12:3; 22:15–18; Гал. 3:3–29/. Всички, които днес се намират в духовното царство на любимия Син Божи и останат на земята верни до смъртта си, ще бъдат възкръснати и въведени в небесното Божие Царство, където заедно с Христос ще управляват за 1000 години и ще благословят всички семейства на земята /Откр. 20:4–6/. Но, докато те още са на земята, те изпълняват една знатна „служба“ като „посланици на христово място“, „службата на Словото“ относно месиянското Царство на Йехова. Затова е логично, че през това време те не могат да изпълняват някакви политически служби в каквото и да е правителство в този владян от Дявола свят /Д.н.ап. 6:4/.
Открито признание сред нациите
7. Какво становище заемат тези „посланници“ спрямо световните конфликти, и защо продължават да се радват и канят други хора, да се радват заедно с тях?
7 „Посланиците“ на Царството се държат абсолютно неутрално по отношение на светските конфликти. Те знаят, че „времената на езичниците“ или „определените времена на нациите“ завършиха в началото на есента на 1914 година, в третия месец на Първата световна война /Лука 21:24/. Тогава изтече определеното време за световното властвуване на езическите нации. Светските нации, също така и тези на християнския свят, упорито се отказват да признаят това. Затова те преследват християнските Свидетели на Йехова, които обръщат внимание върху този факт. Но въпреки тези преследвания, предсказани в пророчествата на Библията, „посланиците“ на установеното Божие Царство продължават да се радват. Те канят хората от всички нации, да се радват с тях и заедно с тях да известяват това Царство, което Бог предаде в ръцете на Исус Христос.
8. а/От кога едно „голямо множество“ от всички нации се събира към установеното царство Божие? б/Какво познаха те ясно, и в какво друго отношение още те с радост биха желали да изпитат божието милосърдие?
8 През пролетта на 1935 година /м. май/ започна „едно голямо множество“, състоящо се от хора от всички нации, да се радва заедно с духопомазания „народ“ на Йехова, образуващ се от наследници на неговото небесно Царство. Тези радостни хора от всички нации са извънредно заинтересовани да станат земни поданици на хилядогодишното месиянско Царство на Бога /Откр. 7:9–17; 22:17/. Те ясно познаха, че „царството на света стана в края на езичните времена в 1914 година „Царството на нашия Господ /Йехова/ и неговия Христос и той ще управлява като Цар за винаги и вечно“ /Откров. 11:15/. Те разбират, че живеят във време на промяна, а именно на промяната от осъдените на гибел политически правителства на този свят към хилядогодишното Царство на Месията или Христоса Божи, и те много желаят да преживеят това преходно време и без да умрат да преминат в новия ред под месиянското Царство. Това би било от страна на Йехова признак на голямо „милосърдие“ спрямо тях.
9. а/Коя покана приеха членовете на интернационалното „голямо множество“, и чрез какво символизираха те това? б/Как оказаха тези овчеподобни хора по времето на привършването на системата на нещата, добро на духовните „братя“ на Христос?
9 Да, представлява вече признак на извънредно „милосърдие“ от страна на Йехова, че „тази блага вест за Царството ... се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации“, и че членовете на „голямото множество“ могат да я чуят /Мат. 24:14/. От пролетта на 1935 година те започнаха да се ползват от Божието „милосърдие“ и приеха поканата, да му се отдадат чрез Христос, и да символизират тази отдайност чрез кръщението във водата. Записаната в Матей 25:31–46 притча на Исус за овците и козите показва, че те трябва днес, в течение на времето на „привършването на системата на нещата“ да вършат добро на избраните от Исус, на неговите духовни братя /Мат. 24:3, 31/. Въз основа на това, че те работят заедчо с остатъка от „посланиците на христово място“ те достигат ново положение.
10. В какво ново положение стигна „голямото множество“ и каква дейност изпълнява заедно с „посланнйците на христово място“?
10 Членовете на „голямото множество“ от овчеподобни хора, които са събрани на дясната страна на Христос, страната на благоволението, вършат свята служба за Царството на Христос като негови пълномощни. На тях им се възложи една знатна „служба’“ в интерес на едно царствено правителство, на „Царството на небесата“. Чрез отличната работа, която те вършат заедно с „посланиците“ на Царството, те показват своята благодарност към Йехова Бог.
Радостта на нациите предсказана
11. Кой е този, за името на когото цар Давид искал да свири мелодии, и какво казва той за Него?
11 Когато апостол Павел казал, че нациите ще дойдат „да прославят ... Бог“ поради Неговото милосърдие“, той цитирал псалмистът, цар Давид, като продължил с думите: „Така, както е писано: ‘Затова искам открито да те призная между нациите и на твоето име искам да свиря мелодии’“ /Пс. 18:49; 2 Цар. 22:50; Рим. 15:9б/. Вдъхновения псалмист показал, кой е бил този, на чието име искал да свири мелодии, като допълва в края: „...Единият, който извършва велики дела за спасение на своя цар и показва любеща добрина спрямо своя помазаник, на Давид и на неговото семе за необозрими времена“ /2 Кн. на цар. 22:51/.
12. а/Как Исус ‘открито признал’ Йехова сред нациите? б/В коя провинция казал възкръсналия Исус на учениците си, какво да правят като негови „посланници“?
12 Исус Христос, по–големия Давид, не изказал сред езическите нации много благодарност и възхвала на Йехова по време на живота си като съвършен човек на земята. Той проповядвал Царството на няколко самаритяни и на една сирофиникийка, от чиято дъщеря той изтребил, един демон. Обикновено той проповядвал в една област, която се нарича в Исаия 9:1 „Галилея на нациите“. Градьт Капернаум, който се намирал на брегът на Галилейското море, станал началото на неговия проповеден поход за Царството /Мат. 4:12–15/. Там, в „Галилея на нациите“, той отправил след възкресението си следващите думи към учениците си, „посланици на христово място“: „Затова идете и правете ученици от хора измежду всички нации, кръщавайте ги в името на Бащата и на Сина и на светия дух и учете ги всичко да държат, каквото аз ви повелих“ /Мат. 28:19, 20/.
13. а/На кой ден и по какъв начин учениците, събрани в Ерусалим, били натоварени със задачата да служат като пратеници? б/Къде започнали те открито да ‘признават’ Йехова сред народите?
13 Известно време след като възкръсналия Исус бил възложил тази задача на кръстените си ученици, настъпила Петдесетница от 33 година от н.е. На онзи ден сутрин, излял възвеличения Исус светия дух на Йехова върху около 120 ученици в Ерусалим. Въз основа на техното проповядване, приели на същия ден около 3.000 евреи и еврейски прозелити вестта за Царството и се кръстили във водата. След това започнали и тези приематели на светия дух дейността си като посланици на христово място. След като в Ерусалим настъпило преследствие, започнали някои ‘открито да признават’ Йехова между самаритяните, а по–късно между необрязаните езичници като римляните и други. Тъй като хора от всички националности чули, как Йехова открито се признава и възхваля между тях, били и те в състояние да призовават Неговото име чрез Христос и да го молят да ги спаси в неговото милосърдие.
14. Кои други думи от Второзак. 32:43 цитирал апостол Павел след това, и какво би трябвало да направят тези, които принадлежали към народа на Йехова?
14 Апостол Павел цитира още от едно друго пророчество, за да подкрепи своят аргумент, като продължава с думите: „И пак той казва: ‘Радвайте се вие, нации, с неговия народ’“ /Рим. 15:10; Второзак. 32:43/. Как биха могли да се радват хора от всички нации заедно с „народа“ на Йехова, ако никога не биха били чули за него? В последствие на това било необходимо за тези, които принадлежали към неговия „народ“, да проповядват на тези хора месиянското Царство /Рим. 10:13–15/.
15. Какво трябва да се направи с оглед на поканата, която апостол Павел цитира от Псалм 117:1, и от кого, така че нациите да последват тази покана?
15 Като още едно библейско доказателство цитира Павел това, което Йехова казва чрез своята говорителна търба: „И пак: ‘Възхваляйте Йехова, всички вие нации, и нека всички народи да го възхвалят’“ /Рим. 15:11; Пс. 117:1/. Да, да се каже това е лесно, но как могат всички нации, народи и племена да вършат това, ако ние не говорим с тях за Йехова и не им обясним, защо трябва той да се възхвалява? Затова трябва неговото месиянско Царство да се проповядва между нациите. Тази „служба“ е възложена на остатъка от наследниците на Царството и на техните сътрудници, на „голямото множество“ /Откр. 7:9–17/.
16. Как трябва да се изпълни пророчеството относно „корена на Исей“, което Павел цитира от Исаия 11:10?
16 За подкрепа на аргумента си апостола подчертава четвърти свидетел с думите: „И пак казва Исаия: ‘Ще се яви Исеевият корен, и ще се яви един, който да се издигне, за да владее над нациите; в него ще положат нациите надеждата си’“ /Рим. 15:12; Ис. 11:10/. Исей от Витлеем бил бащата на цар Давид, когото Бог направи цар на 12–те израилски племена. Давид не е могъл да бъде „корен“ на живота за баща си. Следователно истинския „Исеев корен“ трябвало да бъде Исус Христос, който бил роден във Витлеем като принадлежащ към царственото поколение на Юда, към което принадлежал и Исей. Исус ще стане за земния си предшественик Исей животворен „корен“ като го възкреси него и синът му Давид по време на хилядолетното му властвуване /Откр. 22:16/.
17. Кой е значи „корена на Исей“, върху когото нациите могат да положат надеждата си?
17 Давид ‘владеел над нациите’, когато бил подчинил нееврейските народи, които били останали в обещаната страна. Обаче той умрял в 1037 година преди н.е. и хората от нациите не могат вече да полагат надеждата си в него. Но за щастие те могат да полагат надеждата си върху понастоящем властвуващия по–велик Давид, Исус Христос, който е „корена и потомъка на Давид“ /Откр. 22:16/. Това те няма да сторят напразно.
18. Кои хора от нациите са отправили вече надеждата си към обещания Владетел, и над кого владее вече той?
18 От 1935 година насам положиха стотици хиляди хора, принадлежащи към „голямото множество“, произлизащи от всички нации, племена, народи и езици, техната надежда във владетеля, който няма да ги разочарова. Те доказват това, като изпълняват повелята му ‘да проповядват тази блага вест за Царството по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации’ /Мат. 24:14/. Откакто грехът, водещ към смърт, започнал похода си, са измряли много хора от нациите. Надеждата за тях също така почива върху сега властвуващия Цар Исус Христос. От времето на неговото интронизирване в края на езичните времена — в 1914 година — той вече царува над вярващи хора, пълни с надежда, от всички нации. Когато той възкреси всички изкупени хора, той ще царува над още много други.
19. Има ли основание за вярващи от всички нации, да преливат от надежда и да се радват, докато времето минава?
19 Съществува ли значи основание за хора от всички нации, да се „радват“ заедно с „народа“ на Йехова, с духовните израилтяни? Положително да. Колко са подходящи тук пълните с любов и благословение думи на Павел, с които той завършва своите цитати от пророчествата! Той казва: „Нека Богът, който дава надежда, да ви изпълни поради това, че вярвате, с всякаква радост и с мир, за да преливате с надежда със силата на светия дух“ /Рим. 15:13/. Не може да се отрече, че тази вдъхновена молитва се изпълнява върху всички християнски Свидетели на Йехова по цялата земя. Изпълнението на библейските пророчества показва, че осъществяването на нашата извънредно прекрасна надежда наближава. „Радвайте се!“
[Въпроси]
[Снимка на страница 28]
Римският стотник Корнилий, както и близните и приятелите му в кесария, извлекли полза от службата на ап. Петър.