„Страх“ от бъдещето?

В едно писмо до списанието „Стар“, издаващо се в Торонто, едно канадско момиче изказа мнението си относно днешния свят. В писмото се казва:

„Аз съм на 14 години и мен ме е страх, да, страхувам се от това, че за мене няма вече да има бъдеще, че ние сами ще се унищожим, преди аз да напусна училището. Всеки ден слушам нещо за кризата в Иран, за липсата на петрол, за убийства, за кражби и за много други неща. Аз се питам, защо хората вършат тези неща и защо трябва аз, заедно с поколението, което расте с мен, да заплащаме за грешките на по–старите.

Ако мисля за развитието на 1980–те години, тогава се питам, дали земята въобще ще доживее 1990–та година. Моето бъдеще изглежда много мрачно ... Проблемът обаче е, че никой не се интересува за това, което ще бъде след десет години, когато моето поколение ще бъде на ред да поеме едно разрушено наследствие. Това намирам за много себелюбиво. Натъжаващо е също, че повечето от хората не се интересуват да опознаят това, което действително става. Всичко това е за голямо съжаление.“

Момичето има право. Но то няма основание за отчайване. Исус предсказа трудни времена, в които хората ще припадат от страх и очакване на нещата, които ще сполетят населената земя“. Обаче той допълни: „Когато вие обаче видите тези неща да стават, тогава изправете се и вдигнете главите си, защото вашето освобождение наближава“ /Лука 21:26, 28/. Затова не е сега време за „страх“, а за радост въз основа на изпълненията на библейските обещания за едно прекрасно бъдеще /2 Петър 3:13/.