Какъв ще бъде изходът от тази борба за надмощие?

„ИЗТОКЪТ е изток и запада е запад, и никога няма те да се срещнат докато земята и небето се намират пред Божия съдебен престол.“ Последните развития в борбата за надмощие между източния и западния блок, придават на горните думи, изказани от Ридурад Киплинг особено кънтяща, актуална нота.

Когато се говори за източно–западния конфликт, обозначението „изток“ не се употребява в буквалния смисъл на думата, а също така не се разбират под израза „запад“ само страни, разположени западно от една определена точка. Комунистическия блок обхваща днес не само Съветския Съюз и страните в източна Европа, а също така и някои африкански страни и Куба. За последните не може да се каже, че са разположени на изток. „Западния“ блок от своя страна обхваща между другото Канада, Дания /включително Гренландия/, Исландия, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия и Япония. За някои от тези страни  с положителност не може да се каже, че се намират на запад. Защо се говори обаче за „източно–западния конфликт“? Защото „студената война“ първоначално започна между двете главни сили — Съветския Съюз и Съединените Щати — от които едната в по–голямата си част е разположена източно от Европа а другата западно. Така тези понятия „изток“ и „запад“ добиха с течение на времето символично значение.

Двама „царе“ — съперници

По подобен начин се употребяват в 11–тата глава на книгата Данаил названията „царят на севера“ и „царят на юга“ за да се обозначи една редица от следващи се една след друга политически сили. Империите на тези двама „царе“ по начало се простирали на север и на юг от данаиловия народ /тогавашния народ на Йехова/ в близкия изток.

Изпълнението на това пророчество започна след смъртта на Александър Велики и разделянето на македонското царство между неговите четирма наследници. Двама от тях, а именно Селейкии I и Птолемей I станаха първия „цар на севера“ и първия „цар на юга“. Единят от тези мъже основа селейкииското царство в север, а другия стана в юг един от първите птолемейски фараони в Египет. Столетия наред бе страната, в която живееше тогавашния народ на Йехова, ябълка на раздор между тези две сили в борбата им за надмощие.

С течение на времето естествено се сменяха силите, които символично се представяха чрез „царят на севера“ и „царят на юга“. Обаче спорът за надмощие се проточи столетия наред. Съобразно това пророчество тази борба между „двамата царе“ трябваше да продължи „до края на времето“ /Дан. 11:27, 35 и 40/. Днес виждаме, че тази борба за властта в света се води както никога до сега между комунистическия и некомунистическия свят. Може ли да се каже, че при тези съпернически блокове се касае наистина за споменатите „двама царе“? Нека да видим.

„Богът на крепостите“

Непосредствено след споменаването на „края на времето“ в пророчеството на Данаил се казва по–нататък:

„И царят /на севера/ действително ще действа според волята си, и той ще се възгордее и ще се възвеличи над всякакъв бог; и ще говори надменно против Богът на боговете. ... И няма да обърне внимание на богът на бащите си ... Обаче слава ще даде той на богът на крепостите; и на бог, който бащите му не са познавали той ще даде слава със злато и сребро“ /Дан. 11:36 до 38/.

Коя от двете върховни сили говори по безсрамен начин против „Бога на боговете“, Йехова, и нарече религията „опиум за народа“? Коя от тях дава с години наред в икономиката си предимството на производството на оръжия пред производството на масло, производството на танкове и военни самолети пред това на хранителни продукти, на облекло и други стоки за употреба и даде по този начин слава на „богът на крепостите“? Кой „цар“ има един „бог, който бащите му не са познавали“ /научният милитаризъм/, кой „цар“ го обожава и го почита „със злато и сребро“ и без да се колебае изразходва голяма част от общия си стопански доход за военната си технология и въоръжените си сили? Няма съмнение, че при съвременния „цар на севера“ става въпрос за комунистическия блок, който се ръководи от Съветския Съюз.

Според заявление от страна на Defense Intelligence Agency в САЩ /органа за военна отбрана, противошпионаж и тайни новини/ се каза през 1977 год., че съветската армия е „най–силната в света, с най–голяма огнена сила и подвижност“. Основата за това се полага вече в училищата чрез военни обучения. Мъже от 18–годишна възраст са задължени да служат във военната служба и прекарват две години в армията или въздушните военни сили или три години при военната флота. До 50–годишна възраст те остават след това резервисти, което означава, че понастоящем милиони и милиони съветски граждани са военно обучени и могат бързо да бъдат мобилизирани.

„Царят на юга“ се сблъсква със „царят на севера“

Тъй като съвременния „цар на севера“ е комунистическия блок, ръководен  от Съветския Съюз, не може „царят на юга“ да бъде никой друг освен съпер–ническия некомунистически блок под, ръководството на Съединените Щати. Във връзка с тези двама „царе“ се казва по–нататък в пророчеството на Данаил: „И в края на времето, царят на юга ще се сблъсне с него /с царят на севера/ /„враждебно ще се блъсне с него“ според превода на Брунс/“ /Дан. 11:40/.

Това враждебно „сблъскване“ предизвикано от „царят на юга“ започна сравнително меко след войната, в 1947 година с „ограничението“ изказано в „доктрината на Труман“. След това последва през 1949 година основаването на организацията НАТО както и по–късно основаването на други местни организации за защита. Това „сблъскване“ се изостри още повече по времето на втората война във Виетнам. Обаче този конфликт с отрицателния резултат за запада изглеждаше като че ли бе в помощ на движението на „гълъбите“ — хора, които в Съединените Щати и съюзни държави се застъпваха толерантно държание спрямо Съветския Съюз.

Но последните политически развития показват по–скоро една загуба за „гълъбите“ в полза за „соколите“ — тези, които са за неотстъпчиво държание спрямо къмунистическия блок. Както изглежда, „сблъскването“ на „царят на юга“ със „царят на севера“ все повече се изостря. Интересно във връзка с това е англо–американската солидарност при това „сблъскване“ която се потвърди чрез следното известие: „Британския министър–председател Маргарет Течър, която споделя с Регън недоверието спрямо Кремъла, изказа като единствена от ръководителите на държавите–членове в НАТО открита подкрепа на неговата /на Регън/ позиция. В четвъртък вечерта /20 януари 1981 г./ тя каза, че не съществуват никакви признаци за това, че Съветския Съюз се интересува за действително отхлабване на напрежението“ /Интернейшънел Херълд Трибюн, 31 януари 1981 год./. Интересно ще бъде да се види, до каква степен „царят на юга“ ще изостри това „сблъскване“.

Няма нищо особено в това, че „царят на севера“, който днес се представя чрез комунистическия блок, реагира на това „сблъскване“, което също се предсказва в книгата на Данаил /глава 11/. Ние четеме по–нататък:

„И царят на севера ще дойде против него /царят на юга/ като вихрушка с колесници, конници и много кораби; и той наистина ще нахлуе в страните и ще ги наводни и премине. ... И той постоянно ще простира ръката си против страните ... И наистина ще владее над скритите съкровища на златото и среброто“ /Дан. 11:40–43/.

Как реагира „царят на севера“

Съветският отговор на това остро държание от страна на „царят на юга“ показва, че „царят на севера“ е твърдо решен да се защитава. От Втората световна война Съветския Съюз „простря“ ръката си за да постигне господство върху различни „страни“ и да завладее „скритите съкровища“ включително и земното масло.

Факта, че много държави, които се основаха в третия свят след колониалната ера, водят марксистка политика, е идеологическо предизвикателство за запада. Тези развития улесниха влиянието на Съветския Съюз в Азия, в близкия Изток, в Африка и дори и в южна, средна и северна Америка. Освен това „царят на севера“ имаше забележителни успехи при подкрепата на комунистическо организирани възстания, с което той успя да „нахлуе“ в страни, върху които той оказа влияние чрез своята идеология и своята военна и техническа помощ.

С повече от 4 милиони души, които служат в армията на СССР и източна Европа, както и с повече от 50.000 танкове, 5.775 военни самолети, 289 бойни кораби и най–малко 257 подводници „царят на севера“ разполага несъмнено с достатъчни средства, за да дойде като „вихрушка с колесници и конници и много кораби, да нахлуе и наводни“.

Съветски войски се намират вече според сведения в Авганистан, Куба, Етиопия, в Ирак, Либия, Мали, Мавритания, Виетнам, Сирия и Южен Йемен освен военните съветници в многобройни други държави. Съветски военни кораби кръстосват всички стратегично важни океани и морета, също и в Средиземно море. Само бъдещето ще покаже, до каква степен „царят на севера“ още ще покаже силите си и „нахлуе“ в други „страни“.

 И двамата „царе“ стигат до края си

Независимо от това, до каква степен „царят на юга“ ще изостри „сблъскването“ или от това, дали „царят на севера“ буквално ще „наводни“ още други страни като нахлуе в тях, едно нещо е сигурно съобразно пророчеството на Данаил: нито един от двамата „царе“ няма да постигне решителна победа над другия. Пророчеството казва за „царят на севера“: „Той ще трябва напълно да дойде до края си, и няма да има помощници за него“ /Дан. 11:45/. Успоредно с това се казва в друго пророчество за англо–американската световна сила, представена чрез „царят на юга“: „Той ще възстане ... обаче без ръка ще бъде смазан“ /Дан. 8:25/.

Как ще стигнат тези двама „царе“ „без ръка“ и „без помощници“ до края си? Техния край няма да се причини от хора. В пророчеството на Данаил се казва по–нататък: „И в онова време ще се вдигне Михаил, великия княз, който се застъпва за синовете на твоя народ /народа на Данаил, т.е., народа на Йехова/. И ще настане време на страдание каквото никога не е бивало откак съществува нация до онова време“ /Дан. 12:1/. Михаил не е никой друг освен назначения от Йехова цар, Исус Христос /сравни Откровение 12:7–10/. „Времето на страдание“ е „голямото бедствие“, което се спомена от Исус в пророчеството му относно „привършването на системата на нещата“ и неговото „пришествие“ в царствена власт /Мат. 24:3, 21; Лука, глава 21/.

Днешното изпълнение на това пророчество показва, че ние живеем във „времето на края“. Христос скоро ще сложи край на комунистическия „цар на севера“ и некомунистическия „цар на юга“. Да, възкачения на престола цар Исус Христос ще ги унищожи тях и всички други политически нации с един „остър, дълъг меч“ и „ще ги пази с железен щаб“ /Откр. 19:11–21/. С това ще се изпълни още едно драматично пророчество от книгата на Данаил, което гласи: „И в дните на ония царе /политически сили/ Богът на небесата ще издигне Царство, което никога няма да се разруши. И Царството няма да премине към никакъв друг народ. То ще строши и довърши всички тези царства, а само ще пребъде за необозрими времена“ Дан. 2:34, 35, 44/.

Това Царство ще въведе на земята, в един справедлив нов ред, траен мир /2 Пет. 3:13; Откр. 21:1–5/. В него няма вече да има подтискащи политически „царе“. Това е точно онова „Царство“, за което ти се молиш, когато изказваш молитвата „Отче наш“ /Мат. 6:9, 10/. То е единствената надежда за човечеството. Свидетелите на Йехова с готовност ще ти помогнат тази надежда да стане твоя надежда.